Как се прегърнахме с американците през 1959-а

Писахме вече за това как и защо България скъсва дипломатическите си отношения със САЩ през 1950 г. Трудни до немай къде са за страната ни във външнополитическо отношение годините от края на Втората световна война, та чак до втората половина на 50-те. България стига до ожесточени сблъсъци (по различни причини) с Турция, Гърция и Югославия (след 1948 г.), включително и с оръжие. Те са подкрепяни от новия властелин на света - САЩ. А зад България е Съветският съюз. Започнала е Студената война. Но СССР тогава не ни поднася на тепсия на янките, както през 1989-а. Не само оцеляваме, но и строим много успешно нова във всяко отношение България. 

В онези години американците изобщо не се церемонят с нас. Опитват се едва ли не да ни смачкат за каквото им паднем. Но и ние не им се даваме, а си позволяваме да обявим посланика им за персона нон грата - направо невиждано международно хулиганство. Но всъщност това е дълбоко премислено решение, същинските причини за което се запазват в тайна. 

Днес ви предлагаме прелюбопитно продължение по темата - как се възстановяват прекъснатите ни за почти 10 години дипломатически отношения. За пореден път САЩ зарязват своите приятелчета като Гемето и Иван Дочевци, защото си имат интереси, а те са винаги над всичко. И приемат ръката, протегната им от социалистическа България. Както се казва - турили са му пепел. Пък и ние правим същото. Но запазваме достойнството си. Д-р Петър Вутов, който представлява България на преговорите, напомня на американците обстоятелствено коя е била истинската причина за изгонването на посланик Хийт. И те остават стъписани от чутото, за което вече писахме (https://www.duma.bg/iz-arhivite-na-tsru-za-balgariya-n212673; https://www.duma.bg/goryanite-ot-nyu-york-n216253). 

"САЩ и България (1919-1989) Политически отношения",
проф. Витка Тошкова, ИК "Синева", 2007 г.

Писмо от Министерството на външните работи до легацията във Вашингтон с указание да се връчи на Държавния департамент приложената вербална нота за обявяване на Доналд Р. Хийт за "персона нон грата"

[18 януари 1950 г.]

Препис Легацията във Вашингтон за д-р П. Вутов

Веднага връчете чрез куриер на Държавния департамент следната вербална нота:

"Легацията на Народна Република България във Вашингтон е натоварена от Българското правителство да съобщи на Външното министерство на САЩ следното:

От данните по процеса срещу престъпната група от шпиони и предатели начело с Трайчо Костов, подготвящи държавен преврат за събаряне на законно установената власт в България, се установи при съдебното дирене, че негово превъзходителство пълномощният министър на САЩ в София, г. Доналд Р. Хийт, е поддържал отношения с Трайчо Костов и Цоню Цонев, осъдени от българския съд за измяна, шпионаж и предателство, като си е позволил дейния, несъвместими с неговите дипломатически функции и по този начин е проявил грубо вмешателство във вътрешните работи на Народната Република България, засягащо както нейния държавен суверенитет, така и нейната национална сигурност.

По тия причини Българското правителство съобщава на Американското правителство, че то счита неговия пълномощен министър в София, г. Доналд Рийд Хийт като персона нон грата и моли същото за незабавното му отзоваване от страната."...

АМВнР, оп. 2n, пореден №35

Вербална нота №34 на легацията на САЩ в София до Министерството на външните работи на НРБ за изтегляне на американската мисия от България

[20 февруари 1950 г.]

Легацията на САЩ поднася своите почитания на Министерството на външните работи на Народната Република България и има чест да изпрати настоящото във връзка с нотата на Легацията от 20 януари 1950 г., в отговор на нотата, изпратена от Българската легация във Вашингтон до Държавния департамент на 19 януари, с която се иска отзоваването от България на американския министър г. Доналд Р. Хийт като персона нон грата...

Правителството на САЩ ще продължава да поддържа своето чувство на приятелство спрямо народа на България и ще продължи по всеки подходящ начин да манифестира своя дълбок интерес към неговото благосъстояние. Правителството на САЩ обаче с неохота е принудено да дойде до заключение, че не е повече възможно, предвид сегашното становище на Българското правителство, за американския министър и неговия персонал да останат в България. Те са получили нареждане да напуснат България колкото е възможно по-скоро. Същевременно правителството на САЩ изисква отзоваването на българската дипломатическа мисия от САЩ.

София, 20 февруари 1950 г.

Докладна записка от заместник-министъра на външните работи [Живко Живков] до председателя на Министерския съвет [Антон Югов] във връзка с възстановяването на дипломатическите отношения между НРБ и САЩ

[12 май 1956 г.]

До председателя на Министерския съвет

Между Народна република България и Съединените щати са поддържани дипломатически отношения до 1950 г. с известно прекъсване през Втората световна война.

Нa 20 февруари 1950 г. дипломатическите отношения със Съединените щати бяха прекъснати.

На 14 декември 1955 г., по нареждане на Председателя на Министерския съвет [Вълко Червенков], бе наредено на българския пълномощен  министър в Париж да влезе в контакт с американския представител там и да направи неофициални сондажи за възстановяване на дипломатическите отношения.

След забавяне от няколко месеца американската страна отговори, че е разгледано предложението ни и е взето становище въпросът да се реши след няколко месеца с оглед на изборите в САЩ и развитието на външната политика на двете страни...

Смятам за целесъобразно да бъдат направени постъпки за възстановяване на дипломатически отношения между България и Съединените щати, като едновременно се поиска и агреман за определения за пълномощен министър другар, без да се чака окончателен отговор. Нашата страна е заинтересована въпросът да бъде поставен веднага и то официално, с оглед да използваме в бъдеще всеки благоприятен случай, за да възстановим отношенията ни със САЩ...

Предвид гореизложеното предлагам да бъде натоварено Министерството на външните работи да направи официално предложение за възстановяване на дипломатическите отношения и поиска агреман за пълномощен министър.

Зам. Министър: (подпис липсва)

АМВнР, оп. 15n, а.е. 99

Из интервюто на външнополитическия специалист на в. "Ню Йорк Таймс" Харисън Е. Солсбъри с първия секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков, взето в София на 10 септември 1957 г.

ПЪРВИ ВЪПРОС: Готова ли е сега България да възобнови пълни дипломатически отношения със САЩ?

ОТГОВОР: Вярно на своята миролюбива политика и ръководено от стремежа да съдейства за сътрудничеството между народите, правителството на Народна република България неведнъж е изразявало официално и по дипломатически път своето желание за възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ.

Известно е, че по инициатива на българското правителство за целта бяха започнати и водени в Париж разговори между американския посланик и българския пълномощен министър, които за съжаление още не са дали положителни резултати... Аз не виждам абсолютно никакви причини и смисъл да продължава сегашното с нищо неоправдано състояние на отношенията между САЩ и България.

ВТОРИ ВЪПРОС: Какви са възможностите за развитие на България и САЩ? Какви произведения е заинтересувана България да купува или продава на Америка? Готова ли е България да разменя филми, концерти на музиканти и да сключи споразумение за информационни програми на взаимна основа?

ОТГОВОР: Ние смятаме, че съществуват възможности за развитието на икономически и културни отношения между двете страни. Известно е, че българските стоки като тютюн, розово масло, килими, разни билки и др. са представлявали интерес за американския пазар.

От САЩ ние сме внасяли анилинови бои, син камък, машини и съоръжения, меден валцдрат, бяло тенеке, ламарина и др., които и сега биха намерили пласмент на нашия пазар.

Ясно е, че би било в интерес и за двете страни да се установят и развиват нормални икономически отношения.

Що се отнася културния обмен между двете страни, то нашата страна е готова на базата на реципрочността да разменя хора на изкуството, художествени филми и други.

Ние сме всякога готови на взаимен обмен, на обективна безпристрастна информация за културното, икономическото и политическото развитие на двете страни...

В последните години България направи твърде много за увеличаване на броя на туристите от чужбина. Така: облекчен е режимът за издаване на входни визи на туристи. На туристически групи, посещаващи България по линия на Балкантурист, визи се издават веднага при поискване. Облекчения се правят и на отделни туристи. От друга страна изграждат се хотели и почивни домове, уреждат се курорти, подобряват се пътищата и др. Напоследък правителството взе решения да изплаща премия до 40% при обменяне на валута с редица страни. Направеното дотук е само начало...

ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Какви стъпки е готова България да предприеме във връзка със "заглушаванията" на американските радиопредавания?

ОТГОВОР: Една стара народна мъдрост казва: Когато се говорят клевети, губят трима души - този, за когото се говорят, този, пред когото се говорят и този, който ти го говори. Американските радиопредавания за България клеветят нашата страна, нашия народ и то, ще признаете сам, с един много непристоен тон. Какво да правим тогаваЕ Ние уважаваме американския народ и неговата култура. Вие можете да бъдете сигурен, че много хора в България с удоволствие биха слушали "Рапсодия в синьо" на Гершуин, изпълнена от Филаделфийската филхармония, но не ще намерите българин, който да слуша равнодушно клеветите срещу неговата страна. Друг би бил въпросът, ако се видоизмени тонът на тези радиопредавания, ако те придобият обективен характер...

Шифрована телеграма на Петър Вутов, постоянен представител на НРБ в ООН, дo ръководството на МВнР с информация за първата среща с представители на Държавния департамент от преговорите за възстановяването на отношенията между НРБ и САЩ

[4 март 1959 г.]

Днес се състоя първата среща с американските представители по въпроса за възстановяване на дипломатическите отношения, те изложиха техните две условия - оттегляне на обвиненията срещу Рийд Хийт и осигуряване нормални условия на тяхната мисия в София. Главният предмет на разискванията беше оттегляне обвиненията срещу Хийт. Те смятат, че след публикуваното комюнике на ЦК на БКП по процеса Трайчо Костов и обезсилване на присъдите от Върховния съд, нищо трудно и обидно нямало, ако ние потвърдим, че се оттегля обвинението и срещу Хийт.

Във връзка с възстановяване на дипломатическите отношения с нашата страна щяло да има разисквания в сенатската комисия на външните работи и Държавният департамент трябвало да съобщи, че ние сме оттеглили обвиненията си.

След като обстойно изложих нашето становище за редица случаи на вмешателство на американските дипломати в нашите вътрешни работи до скъсване на отношенията, като се позовах и на публикуваните самопризнания на техния бивш министър в София Барнс, и че всичко това е известно на нашата общественост, на парламента и други, на които ние сме длъжни да дадем обяснения, те се стъписаха, посъветваха се и предложиха този въпрос да не се включва в комюникето, като аз им дам еднократно писмо, в което да съобщя, че въз основа на решението на Върховния съд ние оттегляме обвиненията си срещу Хийт. Аз възразих на това предложение, като казах, че смятам, че моята устна декларация е достатъчна...

Смятам, че те бързат с възстановяване на дипломатическите отношения и поради това, ако се държим при преговорите по-твърдо - може да се сключи по-необвързващо споразумение за реабилитирането на Хийт. 

Моля за указания.

ВУТОВ .

Ню Йорк №44/4.III.1959 г.

АМВнР, оп. 15n, а.е. 99а

Шифрована телеграма от Петър Вутов, постоянен представител в ООН, до министъра на външните работи Карло Луканов за резултата от окончателното договаряне на условията по възстановяването на отношенията на НРБ и САЩ

24 март 1959 г.

Днес сутринта стана последната ни среща. Колер ми съобщи, че тяхното ръководство приема в основни линии изказания от мен устен проектоотговор на трите въпроса, като той поиска, когато аз формулирам писмено отговора на трите въпроса, да включа накрая фразата, че "Двете правителства в дух на разбирателство ще правят всички усилия да улесняват нормалната работа на съответните мисии..." 

... По този начин се постигна споразумение. Ние подписахме меморандума и комюникето, с което се счита, че дипломатическите отношения между двете страни са възстановени. Договорихме се комюникето да се публикува едновременно в петък на 27 март във Вашингтон в 11 часа сутринта и в София - съответно в 18 часа след обед...

На съветските другари дадох копие от меморандума и комюникето. Те прецениха документите като възможно най-добри и смятат, че това е много добър успех за нашата страна. След снощната среща с Колер у съветските другари, у мен, се появиха опасения, че Държавният департамент може да отложи подписването. Има положителни сведения, че представителите на вражеските емигрантски групи, като Миколайчик, Гемето и други са посетили в последните дни ръководителите на Държавния департамент и много сенатори във връзка със срещата Макмилън - Айзенхауер и са настоявали да се включи в дневния ред "Среща на най-високо равнище" и въпросът за така нареченото "положение в източноевропейските страни".

Фулбрайт - председателят на Външната комисия им дал известно обещание да ги подкрепи. След това той имал едночасов разговор с Макмилън и Айзенхауер по този въпрос. Какво е решението между Макмилън и Айзенхауер... още не е известно, но от журналистически среди научаваме, че Макмилън решително се противопоставил на включването на такъв въпрос в дневния ред на "Срещата на най-високо равнище"...

Братските дипломатически представители смятат, че сключването на това споразумение е успех за целия социалистически лагер...

Вутов

Ню Йорк №70/24.III.1959 г.

АМВнР, оп. 15n, а.е. 99а.