Позиция
Къде ще застанат телевизиите?
Връщаме се там, където не би трябвало да се връщаме
/ брой: 185
Днешната война, съдейки от телевизиите, не е същата като онези, само отпреди половин век. Тя е нагласена и фризирана така, че изглежда далеч по-приемливо за масовата публика. Телеобективно в едър план се показват главно някакви пушечета, изстрелване и "хирургично прецизни" попадения на снаряди в неясно какви цели. А резултатите от тероризма се илюстрират главно чрез остатъци от взривени превозни средства, за останалите последствия се изисква доста въображение, наличието на което не е абсолютно задължително.
Вятър работа!
Милитаристите отдавна добре проумяха силата на телевизията в аспект нейното въздействие върху общественото мнение и взеха адекватни цензурни мерки. Съответният регион се обявява за "зона за национална сигурност" и от него се показва само онова, което трябва да се показва. Казано без капчица носталгия или мазохизъм, но днес не може да се очаква да видим заснета сцена, аналогична на побегналите, залети с напалм виетнамски деца. Не че тя не се случва, просто бива овреме редактирана до неузнаваемост. Преобръщане на обществените нагласи не бива да се допуска, камо ли това да стане "непланирано".
В Украйна се води гражданска война. Наред с членовете на военните формирования от двете страни, загиват маса цивилни, включително жени, деца и старци, последното изглежда банално като израз, но е ужасяващ и неопровержим факт.
Това да имаш "правилния" съюзник не означава автоматично твоето дело да е право. Обратното също важи - виж България в двете големи войни през ХХ в.
Обществено мнение?
Какво ти обществено мнение, след като числото на убитите бива смотолевено между другото, сериозни анализатори не биват канени, картинките са такива, каквито показахме по-горе. От страна на телевизиите просто се изчаква в Украйна да се набележи "окончателна победа". Но какво ще струва тя на двата братски ни народа, каква е по-нататъшната, след проляната кръв, перспектива, едва ли някой си задава въпрос.
И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война. Войната е максимум антихуманна, диаметрално противоположна на всички наши декларирани и подразбиращи се евроатлантически ценности.
За да се стигне до мир, трябват преговори. В Украйна днес не се преговаря, а се стреля безогледно. А взаимното налагане на санкции и ембарго са христоматиен пример за неконструктивна намеса на политиката в икономиката с дългосрочни отрицателни последици. Вместо прогрес ще последва регрес в разнообразни области.
Ситуацията в Ирак от началото на века насам е грешка, възпроизвеждаща се разширително и без развръзка. Колкото и паралели да се намерят между украинския и иракския случай, все пак при втория става въпрос за нещо по-различно, а именно за краха на неолибералната илюзия, че демокрация е възможна навсякъде в "единния свят". Че демокрацията може да се експортира и насажда, точно както навремето революцията.
За последните двадесет години глобално на практика се разпространява единствено
псевдодемокрацията
Другият ускорено развиващ се процес, пред който не бива да се затварят очите, е този на "сблъсъка на цивилизациите". Ислямският свят не е напуснал своето средновековие и в обозрима перспектива трудно ще го напусне.
Украйна, Русия принадлежат към западната, евроатлантическата, "юдаистко християнска цивилизация". Затова и сегашното вътрешно противопоставяне е "суха клонка" в развитието, връщане натам, където не трябва да се връщаме. САЩ, Европа, заедно с Украйна и Русия са единен геостратегически икономически и цивилизационен блок и сегашните недоразумения са само губене на време и темп.
При наличната "зрялост" на политическата класа, и то не само у нас, явно настава време дългокосите и брадати братя на Джон Ленън да излизаме на улицата. Дали късоостриганите рожби на интернет в един момент ще ни разберат, не знам, но не ги отписвам.
Къде обаче ще застанат при идущото противостоене в полза на мира телевизиите?