Историята като бутафория
Кичозни "древни крепости" от винкел и бетон никнат из страната, без някой да търси мнението на учените за паметниците
/ брой: 38
Едва ли кичозните подобия на културно-исторически паметници, които като гъби никнат из археологическите обекти на България, може да се нарекат реставрация? Усвояване на пари по проекти, бързане с "изтипосването" на старини, нарочено към някакъв юбилей, некомпетентност и несъобразяване с историческата истина и отричане на мненията на учени и специалисти, ламтеж за хонорари - всичко това, взето заедно, ражда онези бутафории, които щели да привличат стотици хиляди туристи. Само че туристите идват, за да видят автентични старини, а не абсурдните изобретения от бетон, железа и пластмаси, които изобразяват никога несъществували твърдини. Затова пък съществувалите някога просто се погубват.
Полимерно-бетонните стени "с национално значение" вместо средновековните каменни зидове на крепостта Кракра отдавна станаха нарицателно за еклектиката, която унищожава културно-историческите ни паметници. На техния фон розовите плочки на Плиска и старите измислени бойници в Созопол са направо невинна игра. Какво общо има с историята белият бетон, боядисан в сиво, изобразяващ 6-метровата антична стена и някакви бойници в археологическия резерват "Яйлата" край Каварна? Нима сред високите грозни винкелни железа, укрепени с бетон, е останало нещо от тайнствения дух на скалния комплекс Перперек (наричан незнайно защо Перперикон от проучвателя Николай Овчаров)? Шок сред археолози и архитекти предизвика бездарното "възстановяване" на римския град Августа Траяна в Стара Загора. Жителите на Трявна пък се вдигнаха срещу мигащите в неон "реставрирани" уникални възрожденски къщи. Скандали избухнаха около Траянови врата край Костенец, където с 5 млн. лв. европейски пари тротоарни плочки "визуализират" крепост от ІV век. Измислят се "градежи", каквито никога не са съществували. Някои от тези "реставрации" грубо нарушават международни конвенции за опазване на културно-историческото наследство и за консервация и реставрация, които изискват намесата в паметниците да е дискретна и минимална.
Сред бурното "социализиране" на историческите обекти у нас, пазещи следите на 7 цивилизации, като че ли само Цари Мали град и Перистера може да бъдат приети като пример за интелигентна и професионална реставрация. Милиони евро по европрограмата за развитие на регионите са усвоени досега у нас за социализиране на културно-историческото ни наследство, но парите се усвояват от общини и от строители, без да има изискване за консултации с учените. Автентичното богатство на вековете се вкарва в някакъв кичозен "Дисниленд", както се изрази директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. Людмил Вагалински преди няколко дни. В последно време не минава форум на специалистите, на който да не се поставя проблемът за извращаването и погубването на историята. Всеобщото мнение на специалистите е, че са наложителни спешни промени в Закона за културното наследство, които да наложат професионални правила и участие на учените при експонирането на паметниците.
Проф. Диана Гергова, НАИМ:
Мисли се за "усвояване" на едни милиони, а не за резултата
Българският народ има поговорка: "Три пъти мери, един път режи." Цялата гавра с обектите е резултат от това, че се изчислява само какви пари ще се усвоят, а не какъв трябва да бъде крайният резултат. Археолозите правят проучванията и разкопките с много професионализъм и с крайно малко средства, а след това с огромни пари обектите се унищожават и се вършат безобразия.
Института за паметниците на културата го превърнаха във формално звено, където все повече на коляно, на юруш, се одобряват едни огромни пари по проекти. А ние, археолозите, сто врати обикаляме, преди да получим 15-20 хил. лв. за разкопки. Големият проблем е, че от процеса на социализацията на културното наследство са изхвърлени специалистите, които би трябвало пет пъти да обсъдят всички детайли, преди да се строи. Преди да се харчат милиони. Какъв е смисълът дори от най-прецизното проучване на един археологически обект, ако след това учените и специалистите на практика са изхвърлени, когато се обсъждат проектите за това как да бъдат показани пред публика резултатите от техните проучвания. Такова нещо не се допуска в нито една от държавите, които са сходни с нас по богатство на културно-историческото наследство.