Интервю
Доц. Григор Сарийски: Бюджетът - последна грижа на този парламент
Правителството трябва да си събере дължимите данъци и след това да прецени дали да тегли дълг, казва финансистът
/ брой: 200
Интервю на Кремена КРЪСТЕВА, Епицентър
ГРИГОР САРИЙСКИ е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
"Всяка икономика, която не е на достатъчно висок стадий от своето развитие, търпи само негативи от присъединяването си към еврозоната. Това е особено валидно за България"
- Доцент Сарийски, има ли шанс България да избегне рецесията?
- Някакъв шанс винаги има, но според мен той е астрономически малък. Можете да добиете представа за общото объркване по тази тема, ако направите сравнение между мненията на икономисти, които са с по-скоро реалистични възгледи за състоянието на икономиката, и изказванията, които идват от страна на служебния кабинет. Например, служебният министър на икономиката каза, че България има историческия шанс да постигне растеж в настоящите условия. Но лично аз не виждам какъв е фундаментът на подобни очаквания. Виждате, че на пазарите на суровини ситуацията е, меко казано, неблагоприятна. Достатъчно е да сравните борсовите котировки, независимо дали става дума за въглища, природен газ и т.н., с тези, на които се сключваха сделки само преди година.
Въпреки пазарната корекция през последните седмици (на фона на неблагоприятните очаквания за икономическата активност) цените остават доста по-високи, отколкото преди 12 месеца. Въглищата, например, са с 60% по-скъпи, отколкото през миналия октомври, мазутът - 54%, и т.н.
Ако се върнем още по-назад, когато повечето икономики можеха да работят с евтини енергийни ресурси, разликата е просто фрапираща. Това е причината, поради която голяма част от предприятията специално в Европа започнаха лека-полека да преустановят дейността си. В края на септември фалира един от големите германски производители на тоалетна хартия, с марката "Hakle", като този случай далеч не е изолиран. Според допитване на Федерацията на германската индустрия (BDI) над 1/3 от анкетираните 593 компании се страхуват за съществуването си заради високите енергийни цени.
Вероятно най-същественият проблем е при предприятията, свързани с хранително-вкусовата промишленост - от производителите на земеделска продукция и заводите за изкуствени торове до предприятията за крайна преработка. Немалка част от тях прекратиха дейността си през последните месеци именно заради скъпия природен газ. Преди около две седмици представител на Международния валутен фонд заяви, че светът е изправен пред най-големия продоволствен шок повече от няколко десетилетия.
- Допускате ли продоволствена криза?
- Продоволствена криза може да има в страни с нарушени доставки. При една пазарна икономика цените се определят на база търсене и предлагане. При това условие ограничаването на предлагането по каквато и да е причина просто ще принуди пазара да потърси равновесие в точка с по-високи цени. Резултатът ще се изразява в общо ограничаване на потреблението на населението. При криза на предлагането в една планова икономика недостигът обикновено се изразява в това, че от една опашка от 100 човека ще могат да направят покупки само първите 50. При пазарната икономика купуват всички, но в значително по-малки количества, отколкото са необходими за покриване на потребностите им.
- Заради високи цени?
- Направете една съпоставка с потреблението, което имахме до 1989 г., и това през 2021 г. Само преди две седмици беше публикуван статистическият годишник на НСИ, според който сега средният българин потребява 1,6 литра мляко на месец. Това са около 50 милилитра на ден. За сравнение - през 1989-а българите потребяваха 200 литра мляко на година, тоест почти половин литър мляко на ден. Потреблението само на мляко е намаляло почти десетократно. Аналогична е ситуацията при плодовете, зеленчуците, млечните продукти. Това е естествен резултат от понижената платежоспособност на българина.
Винаги в период на ускорена инфлация, както е в момента, това се отразява допълнително върху доходите и платежоспособността, т.е. върху количеството и качеството на храната, която слагате на трапезата си. Оборотите в търговията на дребно в реално изражение вече са по-малки, отколкото преди година. Това се получава заради високите цени и невъзможността на доходите да догонят тези цени. Инфлацията се увеличава с почти 18% на годишна база, а заплатите през второто тримесечие нарастват средно с 13,5 процента. Изпреварващият ръст на цените спрямо доходите води неминуемо до намаляване на потреблението.
Не на последно място трябва да кажем, че споменатото увеличение на заплатите е съсредоточено в една много малка част от българското общество. Пак според националната статистика домакинствата с увеличени доходи за последните 12 месеца са едва едно от шест. Истината е, че реалните доходи намаляват и че потребяваме по-малко, отколкото преди.
Успоредно с това консумираме по-некачествена продукция. Достатъчно е да вземете информацията за житото. Вече внасяме голяма част зърно от Украйна, което създава проблеми на местните производители, от една страна, заради дъмпинговата цена, а от друга - заради занижените стандарти, които трудно могат да се сравняват с изискванията в Европейския съюз. Последствия от този компромис ще се усетят едва след няколко години. Проблемите със здравето при употреба на храна с ниско качество са нещо закономерно, но те не се проявяват незабавно. Също като при тютюнопушенето.
- Това води до натоварване на здравеопазването...
- Калпава храна и унищожено здравеопазване. България неслучайно е сред рекордьорите по смъртност.
- И един друг важен въпрос - държавата направи няколко аукциона, при които пласира дълг и все по-трудно това се случва. Какво е Вашето обяснение и трябваше ли по-рано да се изтегли този дълг?
- На първо място, няма такова нещо като подходящ момент да се изтегли дълг, защото този дълг трябва да се връща.
- Но лихвата, при която е изтеглен, има значение. А държавата напоследък пласира дълг скъпо.
- Лихвата винаги има значение, но нека да си дадем сметка, че при нея става дума за един-два процентни пункта разлика. С толкова щеше да е по-евтин дългът, ако беше изтеглен преди половин година. Далеч по-важни са 100-те процента на главницата. Дали правителството ще похарчи заема по предназначение, за нещо, което да подкрепи растежа и жизнения стандарт. От тази гледна точка трябва да се осмисли доколко е необходим този дълг и до каква степен е предназначен той да подпомогне икономиката и да повиши стандарта на българите. Едва след това може да коментираме дали моментът е подходящ или не.
- А в такъв случай трябваше ли да се тегли дълг според Вас?
- Преди да взема заеми, хазната трябва да събере това, което й дължат стопанските агенти. През юли бяха публикувани данните от Министерството на финансите за събираемостта от ДДС към края на полугодието. Оказва се че приходите от ДДС върху сделки върху стоки и услуги в страната за първото полугодие не са помръднали. Абсурдно е да се отчитат същите постъпления по това перо колкото и през миналата година, при положение че оборотите в търговията на дребно нарастват номинално с 18-20 процента. Този дисонанс означава като минимум, че там някой спи.
Мисля, че обществото трябва да получи адекватно обяснение за това разминаване между облагаемия оборот и събраните приходи и едва тогава да се говори за дълг. Защото този дълг ще го връща цялото общество, а не Министерството на финансите. Оттук нататък може да коментираме защо МФ тегли все по-трудно нови заеми. Кой инвеститор би кредитирал хазната, виждайки в какво блато затъва фискалната политика?
Със съкращения
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.