Пардон
ДЕМОКРАТИЧЕН ПОВЕЙ
/ брой: 176
През първите дни на септември по стар народен обичай по градове и села дойдоха партизаните. Те слязоха от своите скъпи и бронирани возила, а бодигардове зорко пазеха партизаните от народната любов, която им носеше цветя и баници.
Партизаните окупира пощата - днес Българска телекомуникационна компания, окупираха радиото - днес Българско национално радио, а Националната телевизия сама се окупира и полегна в ръцете на партизаните.
Ентусиазираните народни маси черпеха партизаните с уиски и фъстъци, а на много места направо опънаха маси и започнаха да въртят чевермета.
Окрилени от народната любов, партизаните се свързаха по клетъчните си телефони с другите революционни окръзи и съобщиха на народа си, че революцията върви успешно - банките са превзети, петролът в републиката е под контрол, в техни ръце са хлябът, сиренето, ножът и два контейнера с масло.
Партизаните хапнаха и пийнаха на воля, снимаха се с щастливия народ и гледаха хем мило на народната любов, хем строго, предвид отговорностите на утрешния партизански ден.
Когато радостта от посрещането на новите освободители достигна и до най-отдалеченото кътче на бедната ни страна, партизаните направиха изявление.
Хората седяха пред телевизорите си и слушаха в захлас партизанските думи, а по-неврастеничните се мъчеха да си водят записки.
Партизаните обявиха, че ако много знаем и не ги обичаме искрено, ще разпуснат парламента, ще закрият президентството, а другите институции просто ще натирят.
- Така - рекоха партизаните - повече няма да продължава. Ние сме заложили живота си за тази страна и за този народ, а вие не ни обичате.
- Единственото, което искаме от вас, е обич - нищо друго. Другото го оставете на нас - рекоха партизаните.
Партизаните обявиха още, че първата им задача е да създадат с постановление Държавен комитет за демокрация.
Който има въпроси по демократичния ред, по правата на хората, по задълженията на държавата - да пише молба до комитета и да чака отговор. Там ще туриме, рекоха партизаните, най-демократичните наши представители.
Заслепен от традицията, народът спонтанно подхвана да вика: ДЕ-КА-ДЕ! Сиреч: Държавен комитет за демокрация.
- Тъй - рекоха още партизаните, - докато държавата не тури контрол над демокрацията, ни демокрация ще имате, ни истински партизани.
- Уррра! Да живей! - викаше народът. - Аман от демокрация. Аман от всичко. По-добре да дойдат партизаните!
После партизаните се качиха на скъпите си автомобили, бодигардовете им светнаха по два-три шамара на най-напористите от шпалира посрещачи и изпращачи и потеглиха напред.
Така започна този празничен за всички нас септемврийски ден.
И сега, ако погледнете през прозореца, ще видите: нестройни редици от хора, които с цветя и блеснали очи гледат откъде идват и накъде отиват партизаните, а много от тях стройно подвикват: ДЕ-КА-ДЕ! Сиреч: Държавен комитет за демокрация.
- Как ще завърши? - ще попитате.
Ще ви се отговори:
- Този ден няма да има свършване по нашите земи.
Честито, наздраве и да живей!