3000 души аплодираха "Ернани" на Варненската опера

Юлияна Неделчева

В едно от най-дългоочакваните и коментирани събития от програмата на международния музикален фестивал "Варненско лято" тази година се превърна премиерата на "Ернани" от Джузепе Верди, която се състоя в Летния театър на морската столица. Амбициозният мениджърски екип на Варненската опера, оглавен от Даниела Димова, събра съзвездие от солисти, доказали своите качества на международната сцена - баса Орлин Анастасов - солист на Миланската скала, в ролята на Гомес да Силва, тенора Бойко Цветанов - солист на Цюрихската опера, като Ернани, и баритона Венцеслав Анастасов - желан гост на множество именити оперни театри в света, като Дон Карлос. Не по-малко впечатляващо бе участието на двете сопрани в ролята на Елвира: Линка Стоянова - солистка на Варненската опера, и Елена Баръмова - солистка на Старозагорската опера, които са търсени за много спектакли извън страната, но са избрали в момента за свой приоритет изявите пред родната публика. "Българските оперни гласове винаги ще останат на върха", споделя басът Орлин Анастасов. "Впрочем да събереш в едно и също време на едно място няколко водещи български солисти, чийто график е запълнен с международни ангажименти за години напред, никак не е лесно, така че оценявам мениджърските усилия на директорката на Варненската опера Даниела Димова", допълва Анастасов.
Рядкост е на българската оперна сцена да бъдат събрани толкова, сравнително равностойни партньори. Певците превърнаха ансамбловите номера в по-вълнуващия акцент в спектакъла (като финала на четвърто действие с участието на Бойко Цветанов, Линка Стоянова и Орлин Анастасов), отколкото очакваните със затаен дъх от публиката солови арии. Това е несъмнено доказателство за творческата инспирация между майстори на сцената.
Операта "Ернани" е по едноименното произведение на Виктор Юго, чиято основа са исторически събития от 1519 г. в испанската провинция Арагона. Сюжетът е благодатна почва за излизане извън границите на класицизма и въвеждането на принципите на романтизма. Лъчистият образ на красивата Елвира и любовта й с бунтовника Ернани контрастират на робуващия на честта Гомес да Силва. Благородството на духа, въплътено в образа на крал Дон Карлос, е в тон с новата за онова време романтична нагласа. Въпреки известни недостатъци на опростеното либрето на Франческо Мария Пиаве, което представя политическите и личностните борби като неясен фон на любовната драма, музиката на ранния Верди е изключително красива, макар и на места фрагментарна. Не навсякъде музикалната драматургия допринася за цялостно усещане за логично и непрекъснато течащо "музикално действие". Но някои от "парчетата" в операта са от чисто злато - като прекрасната ария на Елвира от първо действие, която и двете солистки изпълниха блестящо, всяка, внасяйки свой натюрел в изграждане на образа - по-драматичен при Стоянова и по-женствен при Баръмова.
Силно въздействащо бе второто действие с дуета на Гомес да Силва и Ернани, който превръща двамата съперници в любовта в съзаклятници срещу краля. Изпълнението на Бойко Цветанов тук бе наситено с драматизъм и патос - подходящ щрих към образа на непокорния бунтовник, раздиран от чувство за мъст, любов, страст и дълг. Присъствието на сцената на Орлин Анастасов, с неговия неповторим басов тембър, безупречна вокална техника, излята фраза и актьорско присъствие, вече рутинирани не само на сцената в "Ла Скала", а и на многото световни театри, които се надпреварват да му предлагат ангажименти, допринесе за усещането, че във Варна се случава събитие, надхвърлящо рамките на регионалното. Публиката награди с горещи аплодисменти и брата на Орлин - баритона Венцеслав Анастасов, който направи впечатление най-вече в трето действие - в гробницата на Карл Велики, с проникновеното образно внушение и изваяна вокална линия в арията на испанския крал Дон Карлос.
"Ернани" за трети път се поставя от Варненската опера след премиерите на 2 октомври 1960 г. (диригент Йоско Йосифов, режисьор Драган Кърджиев) и 13 юли 1989 г. (диригент Михаил Ангелов, режисьор Никола Николов). Тази постановка е вероятно най-пищната - богатите безупречни костюми на Мария Трендафилова и Лора Маринова пренасят в епохата на драматичното действие на фона на скромен, но въздействащ декор. С пестеливи танцови средства, но достатъчно ясни, хореографката Румяна Малчева подкрепя режисьорската концепция на Кузман Попов да обрисува образа на злото - черните безлики влъхви, уж подготвящи сватба, а всъщност вещаещи смърт.
В "Ернани" ясно се вижда творческата еволюция на младия тогава Верди (премиерата на операта е през 1844 г.). Композиторът променя съотношението в оперната структура, като поставя главните герои в позиция на двигатели на действието, насищайки образите с психологизъм, особено в соловите арии, които доминират над хоровете. Въпреки отредената им от Верди второстепенна роля, хористите на Варненската опера се включиха сърцато в музикалния пъзел, като определено през втората премиерна вечер тяхното присъствие бе по-убедително. Оркестровата партитура - гръбнакът на всяка опера, бе интерпретирана от диригента Борислав Иванов на моменти сякаш на заден план - вероятно, за да се даде възможност на певците да се покажат в най-големия им блясък. Може би една по-убедителна оркестрова подкрепа, с повече динамични амплитуди, темпови нюанси и непрекъснато поддържан тонус биха допринесли за още по-цялостно усещане за единност на спектакъла, който несъмнено е сред най-добрите за 2010-а у нас. За това свидетелстваха бурните овации на близо 3-хилядната публика от двете вечери.
"Ернани" на Варненската опера е културен продукт, който е напълно конвертируем и би било жалко, ако не бъде показан и в други градове на страната, а защо не и в чужбина? Със сигурност пречките за това не са от творчески характер. Да се надяваме, че културните реформи у нас не ще съсипят певческия потенциал, с който България все още може да се гордее.
Премиерата на "Ернани" е част от първото издание на "Опера в Летния театър 2010", организирано от ОФД-Варна. То започна на 29 юни с "Кармина бурана" на Орф в рамките на ММФ "Варненско лято" и продължи с "Ернани". На 9 август отново в Летния театър ще бъде представена операта "Кармен" от Бизе с участието на мецосопраното Надя Кръстева - солистка на Виенската щаатсопера и българския дебют на младия диригент Росен Гергов, който прави забележителна международна кариера. Следват на 13 август "Трубадур" на Верди с участието на тенора Камен Чанев - солист на Виенската щаатсопера, и диригент Ералдо Салмиери (Австрия), отново "Кармина бурана" на 16 август, "Набуко" с участието на Венцеслав Анастасов в едноименната роля на 18 август и за финал - концерт "Еврейската душа" на 19 август, под патронажа на посланика на Израел у нас Ноах Гал Гендлер, с участието на хор и оркестър на ОФД-Варна с диригент Бенджамин Ашкенази и солисти Израел Зохар - кларнет, Даниела Димова - сопран, и Веселин Стойков - бас.


Сцена от спектакъла

Орлин Анастасов в ролята на Гомес да Силва

Венцеслав Анастасов в ролята на Дон Карлос

Бойко Цветанов в ролята на Ернани и Линка Стоянова в ролята на Елвира

Елена Баръмова в ролята на Елвира
Снимки Росен Донев