Хуманизмът и киното срещу агресията: Мисия - възможна!

Едва ли някой не се тревожи от факта, че с всеки изминал ден светът около нас става все по-озлобен и агресивен. Съвременното ни общество се "пръска по шевовете" от насилие: от всекидневния бит, през медиите, до компютърните игри. Няма къде да се скриеш. Отвсякъде струи черна енергия, покосяваща психиката и съзнанието, особено на младите хора. Човешката усмивка вече се възприема като ирония. И така: за да можем да запазим нашата ценностна система, която сме наследили от дедите си, трябва да преминем на спасителния бряг на Изкуството. Само то може да противостои на мощната унищожителна агресия, която неминуемо води до апокалипсис. С емоционалното и обективно художествено преосмисляне на екзистенциалните понятия "истина", "добро", "любов"... силата на човешкия дух е в състояние да зареди децата и внуците ни с онази позитивна енергия, без която Бъдещето е немислимо.
Дълбок размисъл над тези проблеми провокира у нас наскоро завършилата в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" четиридневна Есенна академия (17-21 ноември), която се провежда между две конкурсни издания на възстановения от 2014 г. с невероятните усилия на Илко Раев (след злополучно прекъсване от четвърт век) най-престижен навремето у нас Фестивал на червенокръстките и здравни филми. Никога няма да забравя високото художествено ниво и уникалното гостоприемство на този единствен международен кинофорум на Балканите с категория А. Още се мяркат в съзнанието ми зрителските тълпи и нестихващите до полунощ професионални срещи и разговори с майстори на филмовото изкуство в залите и фоайетата на Двореца на културата и спорта. Моите контакти от онова време са съхранени до ден-днешен. Докато нас ни има, ще има и спомени!...
Основната, твърде значима и актуална тема на тази академия - "Агресията, хуманизмът и киното", бе огледана многостранно с цикъл от лекции, дискусии, работни ателиета и срещи с известни журналисти като Тома Томов и Емил Спахийски, и лекари: Славита Джамбазова - заместник генерален директор на БЧК; Цветелина Търпоманова и Савина Рупелиева. С интерес бе посрещнато и емоционалното биографично есе за най-значимия сега у нас МКФ "София филм фест", произнесено от неговия създател и директор Стефан Китанов. От друга страна (не по-малко съществена), тази тема бе защитена с точно подбрани филми, разкриващи човешки съдби, преобърнати или изпепелени от зловещи събития в съвременния свят, който въобще не си е взел поука от катастрофите на военната история.
Сред най-значимите ще спомена 103-минутния игрален, който се възприема изцяло като документален, "Дийпан - съдбата на бежанеца" на Жак Одиар, завоювал миналата година "Златна палма" в Кан, и 106-минутната документална творба на Джанфранко Роси "Огън в морето", удостоена сьс "Златна мечка" и други награди на Берлинале т.г. И двете произведения проследяват съдбите на бежанци, търсещи спасение в Европа: първото - на тамилски боец, който след поражението на кървавата гражданска война в Шри Ланка емигрира във Франция, а във второто действието се развива на средиземноморския остров Лампедуза - хит в световните новини през последните години като първо пристанище за стотици хиляди мигранти от Африка и Близкия изток, през очите на 12-годишно местно момче, което обича да ловува с прашката си. С естетическия си заряд този документален филм извоюва победа над цялата игрална продукция. Самото кино доказва съжденията на някои от лекторите, че миграционният (бежанският) проблем вече ни приближава към темата за преселението на народите (с около 2 милиона души е залята Европа през последните години!). Или, както твърди Балзак, "Глупаво като факт!" Всъщност документално-художественото тълкуване на тези факти означава субективиране на обективните събития. В тази лична позиция се намесват възможностите на филмовия език. Художествената хиперболизация води до по-значимо, по-мащабно възприемане на фактите. Макар и различни по своята природа, двата подхода към актуалните събития - документалният и художественият, не са алтернативни; те взаимно се допълват и обогатяват. Опозиционният им характер е чисто формален.
В подбраната селекция участниците в академията Георги Стоянов, Иван Павлов - председател на СБФД, Руденко Йорданов, Аня Пенчева, Йоана Буковска, Наталия Бардская, Добринка Станкова, Илия Раев, Любен Чаталов, Марин Дамянов, Александър Донев, Мартичка Божилова и др. успяха да видят и филмите "Всичко ще бъде наред" на Вим Вендерс, "Анклав" на Горан Радованович, "Инсайт" на Александър Кот и "Двама на леда" на Валерий Игнатиев (Русия), "Фабрика за мечти" на индиеца Арун Чидамбарам, "Кон с надежда" на Хайбин Бай и "Изчезналата овца" на Гангченг Гао (Китай), "Пекак" на Мохд Кайрул Азри Бин Мд Ноор (Малайзия), "Лицето на прахта" на Шакуан Идрес Мохамед (Ирак), както и документалната творба на Тома Томов "Кралството и вярата"...
Някои хора вероятно ще си кажат: "Пак ли академии, аман." Тук обаче става дума не за академия в същинския смисъл на думата, а за Кауза, за Позиция - толкова необходими в съвременния объркан свят. А това място на морския бряг е твърде уютно за споделяне на идеи; за обмен на концепции и мнения; за съсредоточаване върху застрашителни данни, изнесени в резултат на социологически проучвания като: за по-малко от 10 години инцидентите с физическо насилие в училищата са нараснали с над 400 процента; повече от 50 на сто от учениците употребяват марихуана и синтетични дроги; симптоми на тревожност и депресия се забелязват при 55 процента от учениците в горните класове; а над 70 на сто от всички прекарват свободното си време пред компютъра. Спирам дотук, за да не стъписам читателската аудитория с процентите на телесна агресия при момчетата и при момичетата. Основните причини за мотивиране на това агресивно поведение специалистите откриват в нелепия ни социално-икономически преход, който изцяло погълна надеждите на хората; в нарастващата бедност и несигурност в нашето общество. Същевременно те споделят с болка, че всички издадени ръководства и помощни материали, сформирани групи за арттерапии (с цел да се проиграят тревожните конфликти) за борба с това проблемно поведение се оказват безсилни. Според тях агресията може да се преодолее само в детска възраст с личния пример на родители, семейна среда, учители и най-вече с позитивни образци от заобикалящата среда. Необходим е комплексен подход с участие на най-близките до децата, на преподаватели, специалисти, психиатри, социолози и преди всичко с достоверността на личния пример! Защо социолози? Та агресията е само инструмент за решаване на проблеми; форма за компенсация на неравенството, за възстановяване на изгубената социална справедливост. Самите модели за подражание, които създаваме в обществото, са агресивни. Съвременната ни политика изобилства с примери в това отношение. И така: кръгът се затваря...
Надежден опит за неговото отваряне се крие в дълголетния девиз на този фестивал "Чрез хуманизъм към мир и приятелство", към него бих добавила - и изкуство.

"Дийпан - съдбата на бежанеца" - реж. Жак Одриар