Глупостите в живота ни

Опитвам се да стана аполитичен, да потисна общественото си чувство и да се оставя на течението да ме носи, макар добре да знам, че няма да ме отнесе до някое обетовано кътче, озарено от пасторално спокойствие. Неотдавна професор Петър Берон ни обясняваше на неколцина свои приятели, че народният израз "каквото ти е писано" не е измислица, а програмирането на човешкия живот има научна основа. Това обаче не е накарало нито него, нито някого от нас, които го слушахме, да легнем по гръб в житейската река.
Дори да пробваме такова поведение или отношение към ставащото наоколо, нещо много скоро ще наруши измамното ни откъсване от действителността. Защото не можеш да си истински човек, за каквито минаваме, и да оставаш безразличен, след като видиш новините по телевизията или ги прочетеш в някой вестник. Дори да се откажем от телевизията и вестниците, да се изолираме от тях, нали ходим по улиците, влизаме в магазините, редим се пред разни гишета и събитията (дори да не са събития, а случки), от които бягаме, сами идват при нас. Но за щастие, или за нещастие, обикновено не се замисляме за това, което се крие зад тях, за това какво следва по-нататък... Подобно безгрижие можем да си позволим донякъде ние, обикновените граждани, но не могат да си го позволят управляващите ни, които често упреквам за едно или за друго, но често ги и разбирам.
Не му върви например на министър-председателя с докторите. Та Божидар Нанев ли не го подведе, та Лъчезар Иванов ли, или Анна-Мария Борисова? Ха дано кюстендилецът Стефан Константинов излезе читав! Но да бяха само докторите - с мед да ги храниш. А то... Искрено съчувствам на премиера ни, че постоянно му се налага да притичва ту до Народното събрание, ту до някое друго ведомство, за да гаси поредния пожар, подпален от неговите висши сътрудници, които май понякога се ръководят от максими като тази, че всичко, което лети, е за ядене. Добре, че господин Борисов има спортен и пожарникарски рефлекс, та успява да потуши поне частично пламналите тук и там законотворчески, административни и други огнища на недомислието.
Но явно не му е лесно да лепи толкова счупени грънци и неотдавна беше казал "Не ме занимавайте с глупости!" (Имаше го и по телевизията, и беше цитирано във в. "24 часа" в броя от 15 октомври, стр. 10.) Беше изречено в отговор на отделен журналистически въпрос, но може да се тълкува и в по-широк смисъл.
Запитах се какво е това "глупост" и намерих в тълковния речник следното обяснение: "1. Качество на глупав. 2. Глупава постъпка, глупава дума". Значи трябва да видим и какво е "глупав": "1. Който не е умен; ограничен мисловно; несхватлив, недосетлив. 2. Лишен или беден откъм смисъл и привлекателност." А речникът на Найден Геров е много по-подробен и намира глупавия за "малоумний, гламавий, неразумний, простий, будалла, ахмак, неопитний, аджемия и т.н."
Стремейки се да разсъждавам обективно, стигнах до мисълта, че дали една постъпка е глупост или не, понякога е въпрос на гледна точка. И без да правя каквато и да било аналогия, си спомних един антисталински анекдот. Забравил къде си е пъхнал лулата Йосиф Висарионович, извикал Берия и му наредил в най-кратък срок да залови крадеца, който е откраднал скъпата за вожда вещ. Още на другия ден Берия докладвал, че са арестувани 400 души, половината са направили самопризнания, а самопризнанията на другите се очакват. И завършил с въпроса: "Какво да ги правя?" Сталин делово отговорил: "Които са си признали, ги ликвидирай, останалите изпрати в Сибир и стига си ме занимавал с глупости! Аз още снощи си намерих лулата."
Страшен виц. За щастие в отдавна минало време. Повтарям, че не правя днешни аналогии с някогашните култове към личността, след като сега живеем в демократично общество. Иначе щях да го изрека, както отговори в едно интервю журналистката Соня Колтуклиева на въпроса "В демокрация ли живеем": "Не ми звучи демократично, когато министър-председателят казва: "АЗ ви плащам заплатите, няма да ви увеличавам пенсиите, ще кажа на парламента да вземе решение..." Не ми се струва демократично управляващото мнозинство да се захваща час по час с лобистки поправки в законите, за да облагодетелства приближени бизнесмени. Никак не ми прилича на демокрация култът към личността на Генерала и единоначалието в ГЕРБ. Ни най-малко не е демократично да обречеш пенсионерите на гладуване и да оставиш социалнослабите и безработните без алтернатива." За да завърши с думите: "...никого не виждам загрижен за хората с ниски доходи, за децата от бедните семейства, за самотните възрастни хора".