Време за размисъл

Много им дойде на нашите северни съседи напоследък. Коментатори и анализатори, икономисти и социолози се опитват да разберат кое доведе до тази съвсем нерадостна атмосфера и унили настроения през последните няколко месеца. Дали незапомнената суша през тази година, превърнала Румъния в една от най-засегнатите страни на континента, или неблагоприятните финансово-икономически условия. Не може да се пренебрегнат и разразилите се политически събития след референдума за отстраняването на президента. Дори те бяха причина Брюксел да оправдае неприемането на България и Румъния в системата на Шенген. А истинските причини се премълчават. Като гръм от ясно небе дойде изявлението на арабски шейх, че България и Румъния могат да станат цел на тероризма. Колкото повече наближават изборите, толкова повече се нагнетява обстановката, въпреки упреците от Брюксел. Като добавим и решението на Лондон да ограничи емиграцията от двете балкански страни, стигаме до съмнението дали на Запад не гледат на двете държави като на "братя близнаци", под еднакъв неблаговиден знаменател!

Нерадостната действителност

Горещините и сушата през изминалото лято нанесоха незапомнени щети. По данни на Европейската комисия Румъния е претърпяла най-много загуби в селското стопанство през 2012 г. в сравнение с останалите страни членки на ЕС като Франция, Германия, Полша и др., заемащи 80% от селскостопанската продукция в съюза. В сравнение с м.г. Румъния отбелязва спад на тази продукция с 35,8 на сто. Сушата е засегнала 3,7 млн. хектара, близо 40% от обработваемата площ. От насажденията с пшеница са засегнати близо 30%, с царевица - 81,2%, със слънчоглед - 45,8 на сто. А това е Румъния, страната, прочута като житница в Европа. Правителството одобри финансова помощ от 42,8 млн. евро за пострадалите производители. При условията, при които след 1989 г. научните изследвания от държавните институти в селското стопанство претърпяха колапс, корупционната дейност на политици и аферисти почти я унищожиха. А тружениците от селото и разбитата и приватизирана промишленост потърсиха работа на Запад. "Тези изменения", писа в. "Ромъния либера", "промениха социалните отношения, довели до обедняването на някои категории от населението".
Но това не са единствените последици от природните бедствия. Компанията "Хидроелектрика" съобщи, че през тази година в резултат на сушата е загубила 100 млн. евро. Печалбата на компанията е спаднала с 800 млн. евро. По преценка на специалисти-хидролози дебитът на река Дунав ще спадне още до края на октомври. В неплатежоспособност изпадна крупният химически комбинат "Олтхим". Министерството на икономиката е изпратило искане до Еврокомисията за заем от 10 млн. евро поради "погрешна приватизация". Не са изплащани заплатите на работещите в комбината от 3 месеца.
Социалното напрежение непрекъснато се поддържа от увеличение на такси и данъци, от повишаване на цените. От началото на септември бяха увеличени цените на електроенергията с 2-3%, а на природния газ с 5% за домакинствата и с 10% за промишлени нужди. Няма съмнение как това ще се отрази на цените на продоволствените стоки. По повод приватизацията на газовия пазар възникна скандал с МВФ, който настоява за ново увеличение на цените от началото на 2013 г.
Покачването на цените насърчава инфлацията. Ако се повиши трайно и твърде много, тя ще блокира стремежа за повишаване на жизненото равнище. Борбата с инфлацията излезе сега на преден план. От 1,79% през май тя достигна 3,88% през август, надхвърляйки изискванията на ЕС.
Финансово-икономическото положение и социалното напрежение дадоха повод на печата и социологическите институти да обърнат внимание на демографията. На 24 август т.г. Националният статистически институт публикува резултатите от преброяване на населението в Румъния. Втората най-бедна страна в ЕС след България има население от около 19 млн. души, което е с около 3 милиона по-малко от 2002 г., когато румънците са били 21,7 млн. Печатът отбеляза, че Румъния изостава от другите европейски страни по икономически показатели. "Румъния преживява драма в последния исторически период", писа в. "Адевърул", "ако държим сметка за напусналите страната от най-подготвените нейни граждани". Констатира се, че повечето от емигрантите не искат да се завръщат в родината си.

Някои наблюдения

Напоследък в страната се разгърна широка открита дискусия по актуалните проблеми. Във връзка с избора на ръководни органи на съдебната система наблюдателите не скриват настъпилата криза в нея. "Ако прокуратурата остане в сегашното състояние, трябва да разбираме, че тя не е част от съдебната система, а е инструмент на политическите сили". Заключението се основава на факта, че по време на своя втори мандат президентът Бъсеску е сменил 2-3 пъти повече прокурори, отколкото неговите предшественици.
В началото на септември бе открита последната сесия на парламента преди изборите на 9 декември. В своето обръщение премиерът Виктор Понта изтъкна досегашния опит, който показва, че съществува проблем за структурата и институционалната система, поради което трябва да се внесат изменения в конституцията през 2013 г. "Трябва да се търсят нови гаранции", заяви той, "че никой не може да присвоява цялата власт в свои ръце".
Сесията се откри в обстановка на остри противоборства между две политически коалиции - СЛС, смятан за левоцентристки, и АДР (Асоциация на дясна Румъния), сформирана отскоро. Публичните изяви разкриват разсъждения по сегашното положение и близкото бъдеще на страната.
В. "Журналул национал" публикува специална статия, в която характеризира сегашната система на страната като "пашалък", при който евроатлантическите партньори нямат доверие на властта в Букурещ. "Най-дълбокият феномен, характеризиращ Румъния през последните 20 години", пише вестникът, "е деиндустриализацията и денационализацията. Голямата промишленост, контролирана от румънци, от националния капитал, е в квазисъществуване. Изобщо Румъния бе деиндустриализирана и превърната в доставчик на суровини, в пазар на чужди стоки и в износител на евтина работна ръка, квалифицирана и неквалифицирана. Евроатлантическите мултинационални компании заемат ключови позиции в цялата румънска икономика".
Такива са основните разсъждения в страната в началото на предизборния период. Анализаторите изтъкват, че по своята сериозност и дълбочина сегашният момент се сравнява с периода след събитията от 1989 г. Осезаем е острият сблъсък между двата полюса на политическата сцена.

Незапомените горещини и сушата през изминалото лято нанесоха огромни щети в страната, прочута като житницата на Европа

Криза е настъпила и в съдебната система на Румъния. Анализатори я определят като инструмент на политическите сили

При откриването на последната парламентарна сесия преди изборите на 9 декември премиерът Виктор Понта заяви, че трябва да се внесат изменения в конституцията през 2013 г., които да гарантират, че никой няма да може да си присвоява цялата власт в свои ръце