Време е за действие

"Безотговорно е да продължаваме да чакаме, за да видим какво ще се случи. Ситуацията е спешна. Необходими са незабавни действия". Тези настойчиви призиви на учени за спасяване на планетата ни ги слушаме все по-често. Не случайно лозунгът на тазгодишната 25-а годишна конференция на ООН за климата е "#Time for action" ("Време е за действия"). В понеделник представители на страните, подписали Парижкото споразумение, се събраха в Мадрид, за да обсъдят какво може да се направи за спасяването на Земята. Съгласно Парижкото споразумение близо 200-те страни, които са го подписали, трябва до края на 2020-а да преразгледат поетите от тях задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Засега 68 страни вече са поели ангажимент да поемат по-сериозни задължения. Тези държави обаче са отговорни само за 8% от световните емисии. Експерти се съмняват, че Китай и ЕС ще разкрият намеренията си преди средата на следващата година. Такъв въпрос пък изобщо не стои пред САЩ, които напускат Парижкото споразумение.

А ситуацията е все по-тревожна. Не случайно прочутият оксфордски речник обяви "Извънредна климатична ситуация" ("climate emergency") за фразата на отиващата си 2019 година. Авторите му определиха "climate emergency" като "ситуация, при която са необходими незабавни действия за намаляване или спиране на промените в климата и предотвратяване на потенциално необратима щета за околната среда".

Истината е, че перспективите за бъдещето изобщо не са радостни. Съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 46% от началото на промишлената революция през 1762 г. Сега на нашата планета в сравнение с доиндустриалната епоха е по-топло с малко повече от 1 градус. Ако сегашните тенденции се съхранят, то светът сигурно ще премине критичните 1,5 градуса в периода между 2030 и 2052 година.

Ето едни от последните доказателства, че действително се намираме в критична ситуация:

Летата и зимите стават все по-топли. Нивото на световния океан расте с най-бързите темпове за 3000 г., средно с три милиметра на година. Средният размер на популациите в дивата природа се е съкратил с 60% само за 40 години. В атмосферата има повече въглероден диоксид, откогато и да било в историята на човечеството. Всичките ресурси на Земята, които могат да бъдат възстановени, през тази година са вече използвани до 29 юли 2019 година. За 2/3 от екстремалните климатични явления за последните 20 г. е виновен човешкият фактор. Количеството наводнения и проливни дъждове се е увеличило 4 пъти от 1980 година и се е удвоило от 2004 година. Екстремалните температури, сушите и горските пожари също са се удвоили за последните 40 години. Емисиите на въглерод от използването на енергия растат с най-бързите темпове от 2011 година. 120 000 квадратни километра тропически гори са загубени през 2018 година. Всяка година в океаните и реките изхвърляме до 400 милиона тона тежки метали, токсични и други отпадъци.

Заради глобалното затопляне една трета от Земята ще се превърне в пустиня, милиард души ще напуснат домовете си, цели държави ще престанат да съществуват. Това са страховитите прогнози на някои учени. Австралийските климатолози, например, плашат с катастрофа от глобален мащаб: според тях още към 2050 г. Земята съвсем няма да прилича на планетата, която знаем сега.

Засега в световната наука най-реалистичен се смята сценарият, според който средната температура на планетата ни към 2100 г. ще се повиши с 3 градуса. Именно на тази прогноза се основава Парижкото споразумение. Песимистите обаче уверяват, че всичко се случва много по-бързо.

В същото време през последните 30 години политиците откровено се офлянкваха и не признаваха, че климатът се променя. Най-вече, защото това беше изгодно на компаниите, които печелеха от добив на изкопаеми горива. Днес обаче промените в климата няма как да бъдат игнорирани.

Жестоката истина е, че сме далеч от постигане на целите на Парижкото споразумение и вместо това вървим към свят, в който глобалната температура ще се увеличи с 3 градуса.