Това ли е Вазов?

Това ли е Вазов? Навярно мнозина са си задали този въпрос, озадачени и неприятно изненадани, след последното издание за сезона на "История БГ" по БНТ. Въпросното уж добронамерено предаване бе посветено на 165-та годишнина от рождението на големия ни народен поет Иван Вазов, която честваме днес. Водещ на така наречената "дискусия" беше добре познатият ни от малкия екран д-р Андрей Захариев. За съжаление той отново създаде впечатление на професионално недозрял и некомпетентен журналист - нещо, което едва ли може да се каже за някои от поканените му събеседници. Сред тях бяха най-добрият ни вазовед - проф. Милена Цанева, и определено добре познаващите материята Катя Зографова - директор на Националния литературен музей, Мирела Иванова - уредник в столичната къща-музей "Иван Вазов", културният антрополог проф. Георг Краев. Може би това добре замислено предаване би създало толкова липсващата ни днес хубава българска, патриотична и духовна атмосфера, ако не беше сред тях и младият, самонадеян и политически недобросъвестен човек Йордан Евтимов, който съзнателно и тенденциозно се стремеше да демонстрира арогантна свръхкомпетентност. Той

превърна разговора в досадно политическо шоу

С това си поведение, радващо се на особено топло гостоприемство в БНТ, той от доста време обслужва ясни политически интереси, но в никакъв случай - не нашите изконни национални духовни стойности.
Слушах и недоумявах как този човек не изпитва поне малко респект от проф. Цанева, която познава прекрасно и от десетилетия изследва рядко задълбочено духовния, творческия и човешкия свят на автора на "Под игото". Е, на Евтимов няма какво да му пречи, за да менторства и да изкарва себе си най-изискания и впечатляващ вазовед у нас. Същият т.нар. литературен теоретик съвсем наскоро показа как трябва да продължи злонамереният "нов прочит" на литературата ни, той вилнееше безнаказано в началото на 90-те години и издаде своя "шедьовър" - "Двойното дъно на класиката". В тази книга, както го характеризира Анита Коларова, наистина търси под вола теле, за да се представи за пръв откривател на негативни краски в света на големи наши литературни имена. Той не изпитва никакво неудобство да посяга и на големия Вазов.
Този голям наш литературовед, доколкото е известно, е написал само една статия за първородния син на баба Съба, но това хич не му пречи да поучава проф. Цанева, която е посветила на автора на "Българският език" повече от седем солидни литературоведчески заглавия. В случая обаче, както коментира пред мен и Катя Зографова, за този унизителен провал носи вина водещият Андрей Захариев, който с реализирания от него сценарий вкара каруцата във вонящото политическо тресавище, което вече повече от четвърт век

  изгражда съзнателно изкривена представа за видни личности

на България и важни исторически събития.
Всъщност водещият се беше потрудил да ни поднесе документални кадри и архивни документи, които отразяват семейната среда на поета и отчасти, мимоходом - участието му в духовния ни и обществено-политически живот. За съжаление в предложения ни илюстративен материал, особено в неговата интерпретация, ударението бе върху напрегнатите и нелицеприятни отношения на Вазов със социалистите по това време. Към тях се прибави и отрицателната, разбира се, непочиваща на здрав разум реакция на депутатите-тесняци срещу внесеното през 1920 г. в ХтХ обикновено Народно събрание от просветния министър Стоян Омарчевски предложение за обявяване на Вазов за народен поет и отпускане на 100 000 лева по повод предстоящия му 70-годишен юбилей. Представителите на БКП (т.с.) го обвинили, че е пропагандатор чрез творчеството си на "буржоазен национализъм и шовинизъм". Но въпреки тези несъгласия Народното събрание оценява по достойнство неоценимите заслуги на поета към българския народ и родната книжнина.
Осъдителното поведение на някогашните тесняци наля веднага вода в политическата воденица. Йордан Евтимов, очевидно върл привърженик на криворазбраната неолиберална линия, изригна яростно, за да излее неудържимата си омраза към днешните леви сили. "Социалистическите идеи, ревна вбесен той, са пълна глупост! Въздух!... Привържениците на тая социална утопия са лишени от здрав разум." Не забрави да припомни, че и в романа си "Под игото" авторът му е почти окарикатурил образа на Кандов заради голямото му грехопадение - намира социалистическите идеи за избавител от големите социални злини. А на Вазовия роман "Нова земя" гледа като на върхово произведение не само в неговия творчески свят, но и в българската литература. Горкият знаменосец на съвременната ни демокрация тържествуваше и се възторгваше от Вазовата статия "Ситнежи", публикувана през 1895 г. във в. "Мир", върху която водещият неслучайно акцентира. Останалите събеседници се чудеха как да се намесят в разговора, който придоби неочаквано политически характер. Но човекът на командния пулт не им даваше с охота думата и нерядко ги прекъсваше, с което внасяше хаос в това предаване, което би трябвало да е интересно и важно.
Проф. Цанева беше явно недоволна от ситуацията и се опитваше да контрира, но както сама се изрази пред мен, нещата са били диктувани целенасочено в определена посока. Тя бе лишена от възможността да противодейства. Въздухът се посгъсти, натежаха немалко въпросителни и недоумения. Проф. Цанева се опита да поукроти  страстите, като напомни, че

социалистите невинаги са връзвали кусур на Вазов

за проявяваните от него възгледи. Нещо повече - сред значителна част от лявата интелигенция поетът е бил дълбоко уважаван. Георги Бакалов го е ценял високо и включвал негови стихове в своя поетична антология. Неведнъж се опита да израз несъгласия с насажданите тези и проф. Георг Краев, който изтъкваше голямото, значимото в житейското и творческо дело на автора на "Новото гробище над Сливница". И двамата специалисти ни върнаха към огромния принос на Вазов за развитието на нови европейски начала на родния ни език, литература и култура.
Не бяха безразлични в настъпилата пледоария също така и Катя Зографова, а и Мирела Иванова - и двете с много добър интелектуален потенциал, показаха, че с издадените 22 тома събрани съчинения литературният ни патриарх е завоювал здрави и непоклатими позиции в темелите на българската духовност, душевност и народопсихология. Но намесите им, макар и нелогично прекъсвани, издаваха известна плахост и нерешителност да се противопоставят на стремежа да се изгражда неправдоподобен образ на един от най-високите и вечни върхове на духовна България.
Излишното и ненужно, бих казал безразсъдно търсене на Вазов само в сферата на неговите откъслечни политически изявления, лиши зрителската аудитория от възможността да се докосне до епохалното му творчество и съпричастие в съдбата на народа ни. Не се почувства неговият респектиращ принос

в генезиса на родната ни поезия

белетристика, драматургия, в утвърждаването, извисяването на българския дух и българщината. Да не говорим за синовното му, човешко и творческо преклонение пред Русия, за което никой дума не обели. Не! Това не беше Вазов!
Още по-ясни са отзвуците от това предаване, предназначено да пренаписва в антибългарски дух родната ни история и литература. "Говорят се повърхностни неща! - възмущава се известният ни литературовед Панко Анчев. - Недопустимо е поведението на хора като Йордан Евтимов, които превръщат медиите в трибуна на чужди интереси. Твърде неубедителни бяха освен това и Катя Зографова, и Мирела Иванова, сякаш не познават в нужната дълбочина този наш духовен колос."
До този извод, изглежда, стигнаха и присъстващите в залата гимназисти и студенти, които останаха като че потресени от начина, по който им се поднася народния поет. Всички бяха потънали в тягостно мълчание, изненадани от

недостойните словесни изстъпления

на Йордан Евтимов. Тези млади хора стояха като поразени от гръм от ясно небе и дума не обелиха. Навярно всички са си тръгнали потиснати и разочаровани от това покушение срещу Вазов.
Огорчението разтърси болезнено обществеността ни и особено литературните среди. "Как може - недоумява и уважаваният ни поет и критик Петко Тотев - да ни унижават с такова хаотично, тенденциозно политизирано предаване за Вазов! Може ли да се слага акцентът само върху някои негови политически възгледи?" Не по-малко изумен е и Иван Попиванов: "Какво правят там хора като Йордан Евтимов? Защо не поканят да говорят за него можещи и знаещи люде като Никола Георгиев, поети като Любомир Левчев, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков?"
"Съжалявам - не може да озапти неприятната си изненада и Благовеста Касабова - но Милена, която е толкова ерудиран човек и познава най-добре Вазов, не можа да го защити. Да не говорим за другите. Това не е моят Вазов!" Впрочем, интелигентният човек никога не може да надделее над арогантността на агресията. Наистина, нямаше го големия, великия Вазов, любимеца на толкова поколения българи, извисил на най-високия пиедестал българския национален дух, най-възторжения певец на родната ни земя. За предавания от този род трябва най-сетне да се замисли ръководството на БНТ, която продължава безотговорно да пилее парите на беззащитния данъкоплатец и да го отродява от най-големите му национални ценности.

Милена Цанева

Катя Зографова

Георг Краев

Йордан Евтимов

Мирела Иванова