Президентите намаляват

Ръководството на Татарстан не планира да прави промени в републиканската конституция, за да преименува длъжността президент на републиката. Това съобщиха миналата сряда руските медии. Моментално се появиха спекулации, че лидерът на Татарстан Рустам Миниханов все пак е готов да отстъпи и да не се нарича президент, но само при условие, че бъдат запазени всичките му пълномощия. Нещо повече, много от руските наблюдатели са убедени, че ръководството на Татарстан ще се опита да изтъргува от федералния Център някакви преференции. Какви точно никой не се наема да гадае. Истината е, отбелязват експертите, че републиката може да си позволи да изкаже несъгласие с унификацията на федерализма. Всичко опира до това, че на напусналия през януари тази година президентския пост Минтимер Шаймиев му бе разрешено сам да определи своя наследник. Компромисът от страна на Москва беше очакван - Шаймиев бе един от силните лидери и неговата дума тежеше. Именно екс-президентът определи за свой наследник Рустам Миниханов, но при него Шаймиев на практика запази лидерските си позиции в републиката. Не че има особено значение как точно ще се нарича лидерът на републиката, след като така или иначе властта е в ръцете му, но Татарстан явно е видял удобен случай да получи нещичко.
А всичко започна на 12 август, когато президентът на Чечения Рамзан Кадиров изненадващо предложи да се смени официалното наименование на длъжността на главата на републиката. Според него "в Русия само един държавен деец има право да се нарича президент". Кадиров отсече, че в страната е време да се прекрати "парадът на регионалните президенти". "Аз съм народен президент, но аз съм и служител - чиновник на Руската федерация. Кремъл определя бъдещето на Руската федерация, той върви в правилна посока и аз се подчинявам, аз напълно изпълнявам всички набелязани програми. Ние служим и се стараем... Подставено лице, неподставено лице... Ако президентът на страната предлага, парламентът утвърждава, аз чий човек съм?", заяви Кадиров пред Радио "Свобода".
Няма съмнение, че в инициативата на чеченския лидер има резон. В Русия от 83 субекта на федерацията 21 са републики. Освен в Чечения президентски постове има в републиките Бурятия, Башкирия, Марий Ел, Татарстан, Удмуртия, Чувашия, Саха (Якутия), Адигея, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия. Тува и Хакасия се оглавяват от министър-председатели. В Карелия, Република Алтай, Мордовия, Коми, Калмикия и Северна Осетия висшето длъжностно лице на региона се нарича "глава на републиката".
На подобно наименование, по всичко изглежда, са се спрели и в Грозни. Поне така става ясно от думите на председателя на чеченския парламент Дукуваха Абдурахманов. "След обсъждане стигнахме до извода, че оптималното наименование ще е кратко - глава (на републиката)", цитира изявлението му РИА "Новости". Всичко обаче ще се реши окончателно едва след депутатската ваканция, на първото заседание на парламента през септември.
Самият Кадиров обяви, че няма претенции как точно ще го наричат - глава, баща на нацията или... имам. Именно слухът, че чеченският лидер може да се удостои с титлата имам, предизвика бурни реакции и в Русия, а и сред цялото мюсюлманско общество в света. "Идеята, предложена от прессекретаря на Кадиров, е оригинална. Особено като се има предвид произходът на думите "президент" и "имам", т.е. "председател" (седящ отпред) и "предстоятел" (стоящ отпред). Според тази логика в Русия трябва да има един председящ и един предстоящ, при това предстоящ ще е именно Кадиров", коментира пред сайта "Интерфакс-Религия" авторът на много книги по история на исляма в Русия Роман Силантиев. Той припомня, че титлата имам вече е била използвана в Кавказ - през ХIХ век така се е наричал Шамил, но той все пак е бил ръководител на теократска държава. Докато в съвременна светска държава, каквато е Русия, такова наименование на ръководител на регион едва ли би било подходящо.
Вероятно разразилите се бурни дискусии бързо са обърнали "ветровете" в Грозни, за да се стигне до значително по-безличното "глава на републиката".
Междувременно инициативата на Кадиров получи гореща подкрепа от редица ръководители на републики, които се присъединиха към призива му. Одобрение изказаха и руските политици. От Кремъл припомниха, че още в началото на този век е била започната реформа по привеждането на местните конституции и други законодателни актове в съответствие с Конституцията на федерацията и федералното законодателство. "Още тогава възникна въпросът за това как да се наричат ръководителите на регионите. Тъй като темата обаче е много деликатна, а и тогава не това бе най-важното, тя бе изоставена", цитира "Интерфакс" източник от Кремъл. При това обаче той подчертава, че самата тема за унификация на наименованията на ръководителите на регионите "достатъчно постоянно е присъствала на политическото поле". Москва обаче и днес подчертава, че никой никого няма да кара насила, всичко трябва да бъде направено на доброволна основа.
Думата "президент" се асоциира със суверенитет, затова Кремъл смята, че от нея трябва да се откажат, смята директорът на Института по политика и държавно право Виталий Иванов. Според него едва ли Татарстан ще бъде подложен на твърд натиск, ако продължи съпротивата. Но ако бъде приет федерален закон, всички ще трябва да го изпълняват.
И докато се решава как точно ще се нарича, доскорошният чеченски президент потъна в... молитви. Рамазан е все пак, а и Кадиров е в отпуск. Всъщност чеченският лидер за пръв път се реши да си отдъхне от държавните дела, откакто е станал президент през 2007 година. Той обаче често споделя с журналистите, че мечтае, след като напусне високия пост, да се отдаде на личния си живот.
"Аз цял живот съм ходил с автомат. А аз си мечтая свободно да ходя по улиците, като обикновен човек, да отида на ресторант без охрана, да седна на маса с приятели и да не се чудя какво ще се случи утре", оплака се той пред в. "Версия".
Той твърди, че не е болен за власт и не е само военен човек: "Винаги съм искал мирен живот и винаги съм мечтаел да помагам на хората. Питайте майка ми, тя ми е разказвала: като дете, сядайки на масата, никога не съм започвал да се храня, без преди това да помоля Аллах всичките деца по света да бъдат осигурени като мен, да имат също такива пълни с храна маси, да могат вкусно да похапнат, добре да се обличат. Не съм военен по дух. Когато вкъщи колеха кокошка, никога не можех да гледам това. В детството си и муха не съм убил."
Хулен от мнозина, че е просто подставено от Кремъл лице, Кадиров наистина успя да преобрази Чечения. Грозни се превърна в истински град, където белезите на войната на практика вече изчезнаха. Друг въпрос е, че заслугата за това е не толкова на Кадиров, колкото на Москва, която щедро дава пари. Именно това специално отношение на Кремъл към Чечения кара опозицията да твърди, че Грозни се ползва с привилегии. Така или иначе животът в размирната руска република вече е друг. Разибра се, проблемът със сепаратистите още е далеч от разрешаване. Факт е, че доста от лидерите на чеченските бунтовници вече напуснаха този свят. В края на миналата седмица руските сили за сигурност се похвалиха, че е бил ликвидиран и мозъкът на атентата в московското метро през март, когато загинаха 40 души. Мадомедали Вагабов и още четирима екстремисти били убити след продължителна престрелка с руски войници в съседната на Чечения република Дагестан. Между другото, много от наблюдателите отбелязват, че след като Кадиров пое с твърда ръка властта в Чечения, повечето от бандитските формирования напуснаха родните места и се укриха в Дагестан и Ингушетия. Това е успокоително за Грозни, но не премахва главоболията на Москва.

Въпреки че Кадиров като че ли успя да овладее положението
в Чечения и бунтовническите атаки са значително по-редки, но все пак ги има

Грозни почти напълно е възстановен след десетилетие на войни