Битката за ресурси и доминация - защо бизнесменът Тръмп има апетити към Канада, Гренландия, Мексико и Панамския канал?

През последните седмица-две новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп стъписа целия свят с териториалните си претенции. Ако в началото звучеше като шега Канада и Мексико да станат щати, то по-късно стана ясно, че той съвсем сериозно смята да анексира територии, но не за да осигури по-добър живот на хората, които ги обитават, а  да се възползва от природните им залежи и ресурси. Вероятно Тръмп се изживява като средновековен завоевател, с тази разлика, че много добре осъзнава какви богатства ще намери, пък хората, за да не изневерява на историята, ще превърне в съвременни роби.
Но държавният глава мисли още и като бизнесмен, който изчислява колко пари ще спечели. А те не са никак малко.
Оказва се обаче, че идеята за Гренландия не се е зародила в американското съзнание от днес за утре.
На 26 март 2021 г. пресслужбата на Пентагона съобщи, че министерството е разработило нова военна доктрина „Възвръщането на арктическото господство“:
„Цялата Арктика с нейните мащабни райони би могла скоро да се превърне в явно оспорвано пространство. В тези обширни територии основните конкуренти на САЩ, Русия и Китай ще се опитат в близко бъдеще да използват както своята военна, така и икономическа мощ, за да получат и поддържат 100% достъп до този изключително интересен регион в ущърб на интересите на САЩ”, пише в документа на Пентагона.
Отбелязва се още, че Далечният север, като регион с най-богати природни ресурси, се е превърнал в трамплин за глобална демонстрация на сила. За да засилят присъствието си там, САЩ планират да създадат нов метод за обучение на военните за райони с ниски температури. Предполага се, че господството в Арктика ще бъде постигнато с помощта на единици, способни да се борят в пет области - на земята, в морето, въздуха, Космоса и киберпространството.
Арктика като северния полярен регион на Земята, с площ от около 27 милиона кв. км "граничи" с пет държави: Русия, Канада, САЩ, Норвегия и Дания. Общата дължина на арктическото крайбрежие е 38 700 км, а Русия има най-голяма дължина на границите с Арктическия регион - 22 600 км. Още три държави - Исландия, Швеция и Финландия, които нямат океански граници с Арктика, също се смятат за приарктически държави.
Според американскта геоложка служба, около 22% от неоткритите световни запаси на въглеводороди лежат под леда на Арктика: 90 милиарда барела петрол (13% от неоткритите световни запаси), 48,3 трилиона кубически метра природен газ (30% от неоткритите световни запаси), 44 милиарда барела газов кондензат (20% от неоткритите световни запаси). Същевременно 84% от ресурсите са разположени в шелфа на Северния ледовит океан и само 16% - на сухопътната територия на арктическите държави, в рамките на Северния полярен кръг.
Там има още 61 големи петролни и газови находища с резерви над 500 милиона барела в петролен еквивалент. 43 от тези находища са в Русия, 6 - в Аляска, 11 - в Канада и едно - в Норвегия.

Доминацията на Русия

Не съществува международен договор, определящ правния статут на Арктика. Следователно, регионът се урежда от нормите на международното право, националното законодателство на арктическите държави и двустранните споразумения. В средата на 20-те години на миналия век Арктика е разделена на пет области на отговорност между САЩ, Русия, Норвегия, Канада и Дания. През 1982 г. е приета Конвенцията на ООН по морско право, според която територията на държавата включва шелфа, докато зоната отвъд него е обявена за международна. Член 76 от Конвенцията автоматично определя границите на шелфа на 200 морски мили, но дава право на държавата да претендира за шелф, простиращ се извън тази граница. Във всеки случай Русия е страната с най-голям дял от арктическото богатство, САЩ се надяват да установят господството си над тях.
Понастоящем основните развити отрасли в Арктика са от първичния сектор: риболов, лов, рудодобив, скотовъдство на северни елени, въгледобив и дърводобив.
Арктика е доминирана от Русия, както поради нейната география, така и поради усилията й за развитие на територията. Русия има най-дългото арктическо крайбрежие и най-развитата арктическа инфраструктура, което й позволява да бъде най-успешна в науката, корабоплаването и проучването за полезни изкопаеми в района.
Американците обаче, говорейки за "интернационализацията" на арктическото пространство, очакват Москва да се съгласи да ескортира военните им кораби по Северния морски път, по руското крайбрежие. Американският флот цели да изгради своята мощ в Арктика чрез създаване на нови стратегически военноморски бази в района на Берингово море и разширяване на военното си присъствие в Аляска, обясни преди няколко години тогавашният американски министър на флота Ричард Спенсър. Идеята е да се предотврати „настъплението на Москва в Далечния север“ и да се оспорят „претенциите“ на Русия върху територията.

"Зеленият остров" - най-големият на Земята

Апетитите на Тръмп са и към арктическата островна държава Гренландия, известна и като Зеления остров, част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. И са напълно оправдани от неговата икономическа гледна точка. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров. Австралия и Антарктика (по-точно Антарктида) са по-големи от Гренландия, но се считат за континенти, а не за острови. Тя е една от най-рядко населените страни в света. Населението на страната е 576 000 души (юли 2010), от тях 90% са ескимоси. В броя на жителите не влиза персоналът във военните бази на САЩ 2000 – 4000. Една трета от момичетата в Гренландия стават жертва на сексуален тормоз. Големи проблеми са алкохолизмът и много самоубийства (едно от най-високите числа в света, основно сред младежи). Разликата между бедни и богати е по-голяма от тази в Съединените щати. Всяко шесто гренландско дете страда от недохранване.
Последните данни - за населението, не са нещо, което би трогнало Доналд Тръмп, нито фактът, че в политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия, отколкото с американския материк.
Това, което го интересува, са природните ресурси, разработката на въглеводородни и минерални залежи, петролната компания "Нунаойл". А не риболовът и рибноконсервната промишленост или туризма, от който приходите са незначителни поради краткостта на сезона.

С какво Панамският канал е толкова важен

Панамският канал е изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на едноименната държава, свързва Тихия океан с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Обявен е за едно от Седемте чудеса на модерния свят. Дължината му е 81,6 км, а ширината - 150 м.
Той е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн.
Макар строежът да е започнат отначало от френска компания, се налага САЩ да го завършват, защото тя фалира. Строежът на сегашното съоръжение трае от 1904 до 1914 г. Проектът е огромна инвестиция за времето си - 390 милиона долара или 400 милиарда долара днес. По време на строителството са загинали общо 27 500 работници. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от Вашингтон. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г. По официални данни за периода 1914-2010 г. през канала са преминали 815 000 плавателни съда.
През 2007 г. започва проект по разширение на канала, в резултат на което след 2016 г. през него могат да преминават супертанкери с водоизместимост до 170 000 т.
Бизнесменът Тръмп не може да се примири, че въпреки че САЩ са финансирали осъществяването на проекта, президентът Джими Картър е "подарил" канала на Панама и сега се чувства "длъжен" да поправи тази историческа или по-скоро икономическа грешка. И разбира се, прилага абсурдния аргумент, че го прави, за да предотврати "китайска намеса". Дори за целта не изключва и военна намеса.
Ръководителят на компанията оператор на Панамския канал Рикаурте Васкес заяви, че водният път ще остане под контрола на Панама и отворен за търговия за всички страни по света и категорично отхвърля претенциите на Тръмп, че Вашингтон трябва да поеме контрол над него. Що се отнася до "китайската намеса", Васкес обяснява, че китайските компании, които управляват пристанищата от двете страни на Панамския канал, са част от консорциум от Хонконг, спечелил търг през 1997 г. Но също така има американски и тайвански компании, които управляват други пристанища по дължината на канала.

Чия е Канада?

В социалните мрежи вече върви шегата, че въпросът "Чий е Крим?" вече не е актуален и се заменя от "Чия е Канада?" Претенциите към Канада се оказаха най-голямата изненада, беше като лош виц. Но погледнато през призмата на богатствата, съвсем не е лишено от логика. Все пак става въпрос за втората по площ държава в света (9 984 870 кв. км), заемаща 41% от територията на континента, с население приблизително 39 милиона души.

Канада е богата на разнообразни полезни изкопаеми: крупни находища на уранови, железни, никелови, медни и оловно-цинкови руди, злато и сребро от различни генетически типове. Широкоразпространени са находищата на въглища, нефт и природен газ. И не на последно място - страната е богата на дървесина, която се изнася предимно за САЩ, както и 75% от всичко, което се произвежда на територията й.

Вечното желание за притежаване на Мексико

Съдейки по изказванията на новият американски президент - той е против нелегалните мигранти, идващи от различни латиноамерикански държави, защото са "наркомани, наркотрафиканти, престъпници" и какво ли още не. Както вече стана ясно, не хората са важни, а земите им. САЩ имат дългогодишна традиция в придобиването им по не особено честен път или чрез проливане на невинна кръв (навярно по наследство от европейските им предшественици-завоеватели).
Така например през 1848 г. успяват да излъжат наскоро освободилата се от Испания Мексико да подпише "мирен договор" с Вашингтон, ако не иска да бъде разделена на няколко малки държави след американската инвазия. Цената е много висока - Мексико буквално подарява няколко свои щата - Калифорния, Невада, Юта, Ню Мексико и Тексас.
Неслучайно новият президент на Мексико Клаудия Шеймбаум извади карта на страната и "преподаде урок по история" на Тръмп. "Ами ако ние решим да предявим претенции към земите си?", попита тя.
Очевидно във Вашингтон се опитват на много ключови места по света да сложат "свои" хора да управляват, за да постигнат целите и плановете си. По този начин държат вече толкова години Пуерто Рико, който е "техен щат", когато имат изгода, а иначе гледат на нея като на отделна държава, когато трябва да се помага. По същия начин Куба е била превърната в петата столица на мафията преди Революцията на Фидел Кастро и оттогава САЩ не могат да си простят, че са "изпуснали" най-близката до тях земя.
Дали и какви "успехи" или по-скоро "вреди" ще нанесе администрацията на Доналд Тръмп, предстои да видим през следващите 5 години, започвайки да броим от 20 януари.