Асен Йорданов научи света да лети!

Кирил Андровски

"Асен Йорданов е един от най-известните хора на Америка и света. Той е ненадминат, той е пръв в авиацията. Той е феноменален. Американските летци дължат до деветдесет на сто от познанията си на Йорданов. Почти всички 100 хиляди частни летци в Америка притежават неговите книги и ги четат като евангелие. Използват се от армията и флотата на САЩ. Той научи света да лети. Той видя авиацията от всеки възможен ъгъл."

Джордж Хауърд Ърл,
политик и общественик, дипломат от кариерата, бивш пълномощен министър на САЩ в България (1942)


Всички знаем кой е Джон Атанасов - първосъздателят на уникалното техническо съоръжение компютъра, американец с български произход. Баща му Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско, бил на 13 години, когато с чичо си заминава за Америка. Там работи, учи и се дипломира като електроинженер. Женен е за американка, математичка. Имат пет деца, първото - Джон.
А кой е Асен Йорданов?
Чистокръвен българин. Неговото име се свързва с историята на родното самолетостроене. Отбелязана е и началната дата - 10 август 1915 г. Тогава на летището в Божурище младият конструктор Асен Йорданов, ученик в пети клас от Втора мъжка софийска гимназия, представя за изпитание свой летателен апарат.
Опитният български летец Радул Минков се качва на аероплана и с него се издига на височина 50 м, но след един завой полита към земята, овладява машината и я насочва към летището. Каца недалеч от изобретателя й. Слизайки от самолета, започва ядосано да мърмори, след това се разпорежда да се пристегнат надлъжниците на тялото към горното и долното крило. После Минков, заедно с Йорданов, се качва на металната птица и двамата полетяват над Софийското поле.
След приключване на полета комисията, съставена от опитни и авторитетни летци и техници, ще подпише изпитателния протокол - самолетът на младия конструктор Асен Йорданов е надежден и се признава за изобретение. Неговите тактико-технически данни са следните: разбег - 65 м, скорост - 85 км, височина на полета - 500 метра.

Българийо, гордей се!

Датата 10 август 1915 г. ще остане паметна за родното самолетостроене и авиация.
Малко хора са чели за бащата на Асен, д-р Христо Йорданов. Той е роден през 1861 г. във Враца. Завършва химия в Технологичния институт в Щутгард, а докторат - в Рощокския университет. Специализира копринарство в Падуа, Италия. Владее писмено и говоримо немски, руски, френски и италиански език. След приключване на образованието си е назначен в Министерството на търговията и земеделието като инспектор по бубарство. Има съществен принос за създаването на Опитната станция във Враца, спомага за развитие на копринената индустрия в града, създава база за бубарство и в Харманли, изобретява "Квачка" - инкубатор за люпене на бубено семе.

Пред знаменития ДС-3

Избран е за народен представител, известно време е и окръжен началник. Във Враца, до прохода Вратцата, неговата фамилия има мелница и имение. Това място оставя силни спомени у петте му деца и те прекарват тук незабравими дни край река Лева. А Асен често се застоява и край мощните машини на мелницата, прави играчки на сестричките си и разни хвърчила.
Политиката малко отвращава д-р Йорданов и той се стреми към нещо по-земно - става директор на Търговската гимназия в Свищов - от 1902 до 1908 г. После се установява в София като банков инспектор, а впоследствие и директор на Българска земеделска банка.
Асен Йорданов,

още дете, конструира летателен апарат

 - първият български планьор. Под това заглавие вестник "Утро" в броя си от 16 февруари 1912 г. ни съобщава: "Направеният от него "планьор" представлява проста и лека, ефирна, оригинална композиция, седем метра дълъг и 120 см широк и тежи около 23 кг... Вчера той летя около 12 минути, като се издигна на 10-12 метра височина. Смелостта на този младеж заслужава внимание, особено от страна на специалистите".
Увлечението си към техниката и научните открития Асен Йорданов наследява от своя баща, който всячески го подпомага. Те пътуват до Италия и посещават Световната техническа изложба в Торино, после гостуват в Женева и Гренобъл при свои роднини. А през лятото на 1912 г. Асен е в Париж и посещава авиационното училище "Блерио" като слушател. Тук за пилоти на самолети се обучават Симеон Петров, Христо Топракчиев, Никифор Богданов и др. След няколко месеца, по време на Балканската война, той ще бъде с тях в един летателен отряд.
На Асен Йорданов не може да бъде поверен самолет, непълнолетен е, затова е зачислен към авиационното отделение като шофьор на лек автомобил. Това е реквизираният му бащин "Форд". С него ще щъка насам-натам из летището край Свиленград, ще превозва летци, боеприпаси. Но Малчика, както всички наричат Асен, ще лети и като наблюдател над вражеските турски позиции, ще

участва в нападателни акции със самоделни бомби

 и гранати. А наличието на различни самолети ще му даде възможност да ги опознае.
Радул Минков в своите записки споделя: "Асенчо много се интересуваше от самолетите. Тази материя му бе позната, нали той е строил безмоторник? Често виждах Асенчо с блок за рисуване и хартия в ръка да стои при разглобени части на самолетите, гледах го да мери, да записва, да чертае. Катереше се като маймуна по разните самолети и летеше почти с всички пилоти."
А пред своята сестра Милка Йорданова (б.а. - съпруга на генерал Георги Марков, командир на Втора армия, син на легендарния Марко Тотев) той ще изповяда, че "войната е била от важно значение и българите бяха първите в света, които създават военно авиационно подразделение с нападателна цел".
След войната следват три години учение, но не забравя и мечтата си да конструира самолет, наш роден! От Министерството на войната му предоставят двигател и той започва работа. Д-р Йорданов наема за целта в Княжево салон, бивш ресторант. И когато

апаратът тип "Албатрос" разперва криле

 изниква тревожният въпрос: "А ще полети ли?"
Главният техник на летище "Божурище" прави преглед на машината и тя един ден се озовава на пистата. След изпитанията във въздуха изобретението на Асен Йорданов е изложено в София - да се запознаят гражданите с първия създаден от българин самолет.
Информация за това събитие научаваме от в. "София", броя от 21 август 1915 г.:
"От няколко дни в Манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изработен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централна земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Би-план". Непълнолетният българин, който в гимназията минава за отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройството, предпазващо апарата от падане. Едно трето крило, по-малко, е онзи уред, който ще управлява апарата в хоризонтална позиция."
Асен Йорданов участва и в Междусъюзническата война на румънския фронт заедно с мобилизирани други ученици. Към края й е освободен, за да се яви на матура. Получава диплома за завършено образование и за кратко време се обучава за офицер в Школата за запасни офицери и за летец в Авиационното училище в Божурище. Произведен е в чин подпоручик. Във въздушното отделение в с. Устово, Смолянско, му е поверен самолет и заедно с други свои другари летци участва

в Първата световна война и извършва 84 полета

Много пъти летателната машина получава дупки от куршуми, но за щастие никой не го улучва. За доблестна служба Асен Йорданов е награден с офицерски кръст "За храброст" - IV степен. Но Ньойският мир подрязва крилете на младия летец - България след войната е лишена от авиация и всичката налична техника - самолети, резервни части и военно оборудване, са предадени на Съглашението. Йорданов е зачислен към запаса и започва да помага на своя баща в неговите индустриални дела - експлоатация на мини в Перник и Трънско, до 1921 г.
Тогава едно съобщение коренно променя живота му - американски аероклуб обявява конкурс за обиколка на земното кълбо. От Ню Йорк - Токио - Делхи - Багдат - Рим - Париж - Лондон, до Ню Йорк. Дължина на полета - 33 564 км. Какво по-хубаво от това!
Подава една патриотична молба до земеделското правителство на Стамболийски, заедно със своя приятел Александър Стоянов, и тя е удовлетворена, отпусната e и помощ за пътуване до страната на неограничените възможности. И "лудите глави" потеглят, но когато корабът пристига на пристанището в Ню Йорк, те узнават, че обиколката се отлага за неопределено време.
Не след дълго Стоянов се завръща, а Асен Йорданов остава в многомилионния град.

За насъщния се залавя да чисти нюйоркските улици

 Отначало като общ работник, после му поверяват камион. Като почиства снега, му хрумва идея пред камиона да сложи снегоринна дъска. Речено-сторено!
След зимата остава без работа, включва се в изграждането на небостъргачи, после постъпва в железопътен завод. Същевременно се самообразова, чете техническа литература и усъвършенства английския. Накрая щастието му отново проработва - през 1924 г. постъпва като чертожник в самолетостроителната фирма "Къртис Райт". Завършва курсове за авиоинженер, учи химия, физика, радиоинженерство. Във фирмата го ценят не само като чертожник, но и като конструктор и летец-изпитател.
През 1929 г. се оженва за Алис, внучката на бившия президент на САЩ генерал Гранд (1869 до 1877). В "Къртис Райт" способностите му го издигат и до главен конструктор във фирмата и това му позволява да участва в различни конструкторски колективи в САЩ ("Локхийд", "Макдоналдс", "Дъглас", "Пайпър", "Боинг"). А връх в неговите творчески изяви е участието му в разработването и

строителството на "летящите крепости"

 "Боинг Б-17" и "В-29", на свръхмодерния изтребител "Лайтнинг-28" ("Локхийд"), на "Китихоук-81"  ("Къртис Райт").
Не по-малка е и заслугата му в създаването на транспортни самолети, например на универсалния "Дакота" ДС-3, който освен в САЩ се произвежда по лиценз и в Съветския съюз, познат ни като ЛИ-2.
През 1941 г. Джери, Асен Йорданов, създава и свое дружество, компания JAC ("Йорданов Евиейтън Корпорейшън") в Ню Йорк, която обслужва всички самолетостроителни компании. Работи с около 400 сътрудници. Ателиетата му заемат четири етажа от сграда на "Медисън авеню".
Освен като експерти в аеронавтиката, електрониката, фотографията и художественото оформление, неговите сътрудници от компанията изпълняват и различни проекти, свързани с военната отбрана на САЩ.

По методиката му се обучават летци

 а и сам той участва в този процес. С особена популярност се ползват и написаните от него книги, справочници и учебници. Четат ги като евангелие.
Участва и във филмовата поредица "Елмър се учи да лети".
Освен като голям изобретател и голям научен капацитет, Йорданов се изявява и като голям бохем. Обитава разкошно жилище в най-модерния квартал на Ню Йорк, има вила, личен самолет, коли... Живее нашироко и разточително. Член е на престижния "Клуб 21". През 1941 г. се развежда с Алис и се жени за красавицата Диана. След големия възход идва и падение. За това особено много допринасят няколко съществени фактора: разводът му с втората съпруга, която го разорява материално, несполучливият опит да внедри в производство своето голямо изобретение "Джордафон" - безжичен телефонен секретар; друго - след войната не само в САЩ, но и в живота на Йорданов настъпват големи промени. Но той не спира да твори.
Напуска Манхатън, където е живял почти четири десетилетия, и се установява в едно далечно предградие на Ню Йорк - Харисон. До него е вярната му съпруга Люсиен Андрюс, третата. Тя споделя всички негови тревоги. Една от тях - не може да се върне в България, да се поклони на земята, която го роди и създаде.
На 18 октомври 1967 г. след кратко боледуване и операция Асен Йорданов се разделя със земния живот. Негови почитатели-летци разхвърлят над САЩ npaxа му.

Остава сътвореното от него

Почти всички вестници съобщават за кончината му. "Ню Йорк таймс" от 19 октомври отбелязва, че приживе Асен Йорданов е бил един от най-компетентните и най-многостранни летци на Америка... Неговият летателен, конструкторски и теоретичен опит прави името му известно във всички части на света.
По-късно Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, ще признае: "Както аз, така и всички американски летци сме се учили от Йорданов на авиация".
Името Асен Йорданов е записано и в "Златната книга на американските изобретатели", а ликът му грее на барелеф в тържествената зала "Слава на въздуха" на летището "Ла Гуардия" в Ню Йорк. Той е и почетен гражданин на многомилионния град.