Няколко думи
Различните избори
/ брой: 204
В тази неискана от никого, но неизбежна като проклятие, предизборна кампания се видя най-големият дефект на българската политика в последните години. България е в плен на кошмарна безидейност. Живеем в епицентъра на култура на постоянния скандал и политически нарцисизъм. Общественият живот се е разпаднал до серия от телевизионни престрелки, личностна конфронтация и патологичен отказ да се разберат истинските проблеми на хората.
И виждаме докъде води това - до все по-отчетлива стачка на избирателите, които вече не намират надежда в изборите, а ги възприемат като елемент от кризата. Те не се припознават в политическите дискусии, защото в тях не присъстват техните ежедневни тревоги и дертове.
Единственото, ама наистина единственото изключение от тази кошмарна паяжина на статуквото е "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА". Това не е пристрастна оценка, а обективно наблюдение.
Левицата съвсем съзнателно отказа да бъде част от телевизионните интриги и вечните политически мелодрами. Не си позволи персонални атаки и не затъна в самодоволно тупане по гърдите.
БСП и нейните партньори се опитаха за дефинират политиката по нов начин - разговор върху конкретни идеи, а не вакханалия на красивите обещания.
Политическата криза в страната не падна от небето - тя се дължи на факта, че голяма част от партиите отказаха да предлагат решения. Точно това направи "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" истинска опозиция на статуквото. Тя предложи платформа, която моментално може да се превърне в управленска програма. Платформа, която взема страната на хората, а не на мрачните корпоративни интереси. Идеи, които адресират всеки избирател, бил той ляв или десен, защото всички заедно от години се пържим в икономическия пъкъл на дясната политика. Нима е приятен животът в страна, която 50 години не може да построи една магистрала или продава на безценица ядрени мощности. Оказа се, че живеем в държава, в която ден и нощ се мисли как живеят в Киев, но никога за живота на хората във Враца, или Смолян, или Силистра. България се оказа забравена от своя собствен политически елит. И само БСП си спомни за нея...
Нека да бъдем честни - в последните години левицата се явяваше на избори с постоянен страх от надвиснала катастрофа. Тя беше разнебитена, разпарчетосана, скарана, и от един момент нататък произвеждаше само заклинания, но не и реална политика. Болезнено е да го признаем, но тя се превърна в част от проблема.
Различното на този вот е, че "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" се превърна в политическата сила на решенията. В онзи фактор, който не бяга от диалога с хората, а ги търси за честен, почтен, а понякога дори и болезнен разговор. Но само партия, минала през своята Голгота и път на грешките, може да го направи.
Всичко това пали нова искрица на надежда. Знам, че звучи патетично, но какво от това? Левицата за пореден път показа, че не се страхува от промяната и че е силата на здравия разум в българското общество. Всички останали заживяха в телевизора.
Номер 28. Това е вот не само за решенията. Това е вот за надеждата за различна България. А където отново се появи надежда, промяната е неизбежна. Напук на корпулентните политически брокери. Напук на костюмираните корупционери. Напук на медийните клоуни.
България заслужава различна съдба. И само "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" предлага тази промяна. Заради това тези избори не плашат. Защото левицата намери верния път.
Номер 28.