ООН се дискредитира до невъзможност за спасение

Пепе Ескобар

Организацията на обединените нации (ООН) се превърна в пародия на самата себе си. Когато световните лидери се събраха в Ню Йорк миналата седмица, Газа, Ливан и Палестина не бяха включени в дневния ред, но един прокаран от САЩ пакт, предназначен да защити „реда, основан на правила“, беше точно на първо място.
Неспособността – и нежеланието – на ООН и на нейния Съвет за сигурност да спрат геноцида, предаван на живо, я дискредитира до невъзможност за спасение. Всяка важна резолюция, нанасяща сериозни последствия на смъртоносната психопатология на Израел, беше, е и ще бъде блокирана в Съвета за сигурност на ООН.
Стигна се до сюрреалистичен спектакъл през изминалата неделя и понеделник в Ню Йорк, точно преди 79-ата годишна сесия на Общото събрание, където държавните глави се събраха, за да произнесат високите си речи на трибуната на ОС.
Държавите – членки на ООН, приеха Пакт за бъдещето, със 143 гласа „за“, само седем „против“ и 15 „въздържал се“.
Дяволът, разбира се, се крие в детайлите: кой всъщност го е разработил и одобрил, как си проправи път до върха на дневния ред, докато светът гори. И защо усещаме мирис на (гигантски) плъх?
Машината за връзки с обществеността на ООН обяви весело, че „ключовият резултат от Срещата на върха за бъдещето е възможност, която се среща веднъж на поколение, да насочи човечеството по нов курс към общото ни бъдеще“.
Хубав език, но за да сме наясно, това няма нищо общо с китайската, всеобхватна, философска концепция за „общност на споделено бъдеще за човечеството“. Това по-скоро прилича на общото бъдеще, предвидено от атлантическата плутокрация, която управлява т. нар. градина, която произвежда само диктати за „джунглата“.

Как гласуваха Китай, Русия и Иран

Първият заместник постоянен представител на Русия в ООН, Дмитрий Полянски, обобщи инициативата по подходящ начин: „Организацията на обединените нации наруши собствените си принципи, за да угоди на група делегации от „красивата градина“, които узурпираха преговорите от самото начало. А мнозинството от „джунглата“, подобно на стадо, не намери достатъчно смелост да протестира и да защити правата си. Те ще понесат отговорността за последствията.“
Редица дипломати, говорейки извън протокола, с недоумение потвърдиха, че всъщност не е имало никакви сериозни предварителни преговори и че Пактът е бил приет с консенсус, като минималистична група от само седем държави – всички от „джунглата“ – и се е опитала да окаже съпротива, като е отхвърлила подготвения текст и не е успяла да добави изменения в последния момент.
Дори съвсем новият председател на Общото събрание на ООН Филемон Ян се опита да направи нещо. Съпротивляващите се предложиха на Ян да отложи гласуването, докато не бъдат договорени всички разпоредби – по-специално тези за разоръжаването и за намесата на неправителствените организации в работата на Върховния комисар на ООН по правата на човека.
Но „градината“ приложи Пълен натиск, за да прокара Пакта, и съпротивляващите се предложиха твърде малко и твърде късно. Няколко африкански дипломати се оплакаха извън протокола, че техните страни са против Пакта, но гласуват „от солидарност“ – код за това, че са били сплашвани или всъщност подкупени от „градината“.
И сега идва разковничето. И Русия, и Иран гласуваха „против“. А Китай се въздържа.
Казано накратко, трите ключови държави – цивилизации, които се оказват основните двигатели на интеграцията на Евразия и вероятно трите най-важни членки на БРИКС, отхвърлиха Пакта, изработен от „градината“. Основната неизказана причина е, че този Пакт в крайна сметка е насочен срещу БРИКС и възхода на втория глобален полюс.
Мъртва улика са няколкото преки позовавания в Пакта на „международния ред, основан на правила“ – мантрата на хегемона. Пактът е умело разработен, за да изолира водещите държави и да разцепи БРИКС отвътре: класически подход „Разделяй и владей“.
Що се отнася до истинския пакт за бъдещето на глобалното мнозинство, той скоро ще започне да се обсъжда сериозно – не в ООН, а на годишната среща на върха на БРИКС в Казан следващия месец.

Коя е Газа?

Въпреки че сградата на ООН е домакин на най-голямата група световни лидери, виждани заедно през годината, не се прави абсолютно нищо за геноцида в Газа и за разширяване на войната на Израел в Ливан. Това учудващо бездействие по отношение на най-належащата хуманитарна криза в света зашемети дори „градинарите“ в Персийския залив, които обикновено се придържат към диктата на САЩ по повечето въпроси.
Помощник-генералният секретар на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) по политическите въпроси и преговорите д-р Абдел Азиз Алувайшег дори написа редакционна статия, в която посочва заблудата на американския президент Джо Байдън, който „твърди, че международната система работи и че САЩ в частност я крепят“ – единственият държавен глава, който прави това твърдение от трибуната тази година.
В колоната си, озаглавена "Последната порочна реч на Байдън пред Общото събрание на ООН", Алувайшег разкрива: „В момента, в който Байдън е начело на ООН, той е на път да се изправи срещу нея: "На срещите на високо равнище, които се провеждат в Ню Йорк в наши дни, като например Срещата на върха на бъдещето, участниците са съгласни, че системата на ООН е счупена и се нуждае от реформа или дори от цялостен ремонт." Той добавя: "Погледнато от позицията на суперсила с право на вето, системата работи. Тя може да спре всяко действие, което не й харесва, и да се съгласи с решенията, които одобрява. Какво може да бъде по-добро? Но светът изглежда по различен начин от гледна точка на беззащитните бежанци в Газа, сгушени край руините на домовете си, загубили многобройни членове на семействата си, които могат да бъдат убити всеки един момент от далеч по-висша военна сила, неконтролирана от ООН и подкрепяна от най-могъщите й членове."

ООН се превръща в анекс на Давос

Цялата сграда на ООН в Ню Йорк вече е превърната в монолит, който прославя отчаянието и цинизма, тъй като за всеки дипломатически корпус става пределно ясно, че геноцидът в Газа, а сега и в Ливан, се подкрепя изцяло от западния престъпен синдикат, ръководен от англо-американския ционизъм. В този аспект всяко гласуване в ООН следва да се счита за излишно. Цялата структура на ООН следва да се счита за неуместна.
Пактът трябва да се чете на собствен риск. Той е клиширана салата от думи, смесваща необуздано виртуално сигнализиране с преразказ на стари политики от мъртви сделки като търговското споразумение ТТП от времето на Обама плюс стремеж към глобална цифровизация, първоначално редактиран в тезата си от правителствата на Германия и Намибия.
И все пак истинските редактори са обичайните заподозрени: големите технологии и големите финанси, които налагат „международния ред, основан на правила“. Това бъдеще, предвидено за човечеството – за разлика от китайския общностен дух – е апотеоз на Четвъртата индустриална революция, идваща директно от бандата в Давос, олицетворявана от Световния икономически форум (СИФ).
Това са актьорите, които надзираваха предишните, несъществуващи "преговори", препращащи към съдбовното споразумение за сътрудничество между ООН и Световния икономически форум (СИФ), подписано през юли 2019 г., няколко месеца преди ерата на Ковида.
Това споразумение, както отбеляза анализаторът Петер Кьониг, е "незаконно", тъй като "ООН не може да сключва споразумения с неправителствени организации, но де факто това е без значение в един свят, основан на правила". В реалния живот то конфигурира ООН като просто анекс към Давос.
И така, добре дошли във вашето антиутопично бъдеще, което вече е дори на хартия. Не на хартия, съжалявам, това е толкова старомодно: в цифров шрифт.
Има ли изход от ситуацията? Да. Глобалната съпротива постепенно се превръща в сплотена, трансконтинентална сила, като до голяма степен обхватът и дълбочината й се дължат на все по-настоятелния Китай. БРИКС са твърдо решени да развият мощни взаимосвързани възли, способни да насочат глобалното мнозинство към справедливо, изпълнено с живот и недистопично бъдеще. Всички гледат към Казан през октомври.

Източник: The Cradle
„Клуб 24 май“
*Заглавията са на редакцията