Гибелен гняв
/ брой: 70
Таня Джаджева
Че беше неадекватно видеото на министъра на културата Атанас Атанасов, беше. Че с право предизвика, меко казано, гневни коментари, така си беше. Да се чуди човек що за страст е това да се резилиш доброволно пред толкова милиони зрители, без никой да те кара и принуждава насила. Ама явно това е някакъв ексхибиционизъм, който върви неразривно свързан с тая пущина, наречена социални мрежи.
Проблемът е в друго. Доколко човек, облечен във власт, сложен на пост, който си върви с тежки отговорности, схваща къде се намира. За какво отговаря. Какво се очаква от него. Колко неща, съдби, решения зависят от него. И разбира ли, че не може като всеки друг да си направи шегичка в интернет ей така, просто щото му е някакво странно на душата. Защото нас, примерно, въобще не ни интересува какво си мисли за уикенда човекът Атанас Атанасов. Виж, по други въпроси какво мисли министърът на културата е далеч по-интересно.
Обаче и още един проблем има. Качихме Атанасов на черешата, направо гибелен гняв се изля върху него. Гаче ли беше псувал като каруцар в пустото видео. А колко бързо забравихме как навремето Вежди Рашидов се появи пред медиите очевидно на градус и гордо обяви: "Насосахме се малко горе!"... Да му поиска някой оставката? За критерия иде реч.