15 Ноември 2024петък23:14 ч.

Памет

Преломен момент от историята на България

100 години от Септемврийското въстание и изводите от него

/ брой: 182

автор:Евгений Белий

visibility 4667

Тази година се навършват 100 години от Септемврийското въстание от 1923 година, което отвори дълбока пропаст в общество, между народа и надигащият се български фашизъм в началото на ХХ век. Пропаст, която и до ден днешен не е затворена, защото в нея бяха погубени 20000 човешки живота - работници, селяни, занаятчии, интелектуалци. Оценките, които се дават днес на тези кървави  събития от нашите историци са твърде крайни и разнопосочни, като голяма част от тях са и твърде  субективни.
Днес, 100 години след тези кървави събития, българският народ продължава да се дели на комунисти и антикомунисти. За всички провали в държавата, така наречените "демократи" обвиняват комунистите и левите партии. Днес е модерно да се говори за "дългата" ръка на Москва. Десницата е обхваната от луда русофобия, като отрича заслугите на Русия за освобождението ти от турско робство и за запазване на териториалната ни цялост след приключването на Втората световна война, обхваната е от непреодолима  дивашка страст да руши паметниците на загиналите съветски войници, да преименува улици и болници, носещи руски имена. Но най-голямото кощунство спрямо историята, спрямо паметта на България, ще бъде сегашните управляващи, чрез промени в Конституцията, да променят датата на националния ни празник!
Но това не са случайни събития, защото

днешна Европа е залята от прояви на десен екстремизъм

Нови, крайно десни партии, близки в идейнополитическата си същност до класическия фашизъм и неофашизъм завоюваха значими позиции в управлението на държавите си. Силни неофашистки тенденции днес открито се забелязват в Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Франция, както и в държавите от източна Европа - Румъния, Унгария, прибалтийските държави. С тревога трябва да отбележим, че нашата страна не прави изключение.
Юнското селско въстание и Септемврийското въстание у нас през 1923 г. показаха нежеланието на обикновенните хора да живеят в обстановка на фашистка диктатура след монархо-фашисткия преврат на 9 юни, организиран от армейски части под ръководството на Военния съюз,  при което е свалено законно избраното правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (тесни социалисти) .
Наричаме този преврат фашистки поради използването на военна сила за завземане на законно избраната от народа власт и потушаването на съпротивата по най-жесток начин, както и поради крайно дясната радикална политика, водена още в първите дни след преврата- гонения и убийства на земеделци, комунисти и други леви активисти. Ето защо по своята същност Юнското и Септемврийското въстание са антифашистки.

Но как се стигна до 9 юни?

За Европа началото 20-те години на миналия век е трудно време, в което тя едва се възстановява от най-голямата война, позната до момента.  След две Балкански и една Световна война от която България излиза като победена държава, с орязана територия и принудена  да изплаща тежки репарации, стопанският живот е в пълен упадък. Бедността е масова и  повсеместна, почти няма българско семейство, което да не е пряко засегнато от войните, безработицата е много висока, страната изпада в тежка стопанска криза. Цар Фердинанд I абдикира, отстъпвайки престола си на Борис III. През 1920 г. на власт идва Българският земеделски народен съюз (БЗНС), който започва някои реформи, но недоволството от корупцията и авторитарното му управление расте. На 9 юни 1923 г. е извършен държавен военен преврат, който променя съществено политическата обстановка в страната. На власт идва крупният капитал, най-реакционната и контрареволюционната сила на буржоазията. Фашисткото правителство на Александър Цанков Цанков започва кървав терор над своите  опоненти. След като разгромява Земеделския съюз, то насочва ударите си  към Комунистическата партия. Фашистки шайки започват да нападат събрания и клубове на БКП, да арестуват комунисти и да им нанасят побоища. Въведена  е цензура за комунистическия печат. Започва настъпление срещу икономическите придобивки на трудещите се. Работодатели намаляват работната заплата, увеличават работния ден, изхвърлят на улицата хиляди работници, цените на стоките от първа необходимост бързо нарастват. Отнети са и придобивките на селяните. Бившите собственици си връщат земите, раздадени на безимотните селяните. Заграбена е и реколтата. Селскостопанската продукция се изкупува на ниски цени. Цанков по-късно ще бъде наречен "Кръволока" заради кървавите репресии над всеки, нарочен за "Враг". За кратко избухва Юнско селско въстание, което се вдига в защита на земеделското правителство. Малко преди да бъде убит, Александър Стамболийски осъзнава грешките на своето управление и се обръща с молба към БКП за помощ. Но ръководството на партията заема неутрална позиция и не подкрепя въстаналите селяни.
Неправилната тактика на "неутралитет" приета от БКП /т.с./ за неучастие в Юнското въстание е подложена на критика и от Коминтерна, и от масите отдолу, които са убедени, че след разгрома на БЗНС ще дойде редът и на БКП.
Васил Коларов се завръща нелегално в България и на 5 юли  се провежда  заседание на ЦК, на което се възприема тактиката на Единния фронт и взема решение да се поеме курс на въоръжено въстание

в името на работническо-селско правителство

Приета е резолюция за изграждане на единен фронт между работници, селяни и  градски трудещи се маси. Това беше начина да се извади Партията от опасното положение на изолация, в което бе попаднала вследствие на  обявения неутралитет, запазиха се връзките й с широките народни маси. Беше намерен правилният път за прилагане тактиката на Единнния фронт за спечелване на съюзници на работническата класа за въоръжено въстание. Беше поставен въпросът не само за единодействие на всички пролетарски,  но и на всички демократични и антифашистки сили в страната.
Комунистическата партия решава да премине към въоръжена борба за сваляне на правителството на Цанков. След съгласуване с ВМРО е решено център на бунта да бъде Северозападна България.
На 23 септември 1923 г. е обявено Септемврийското въстание, организирано и ръководено от Комунистическата партия. Въстанието започва без да се отчитат конкретните условия и недостатъчната подготовка. Още на 12 септември изтича информация и властта арестува и подлага на изтезания над 2000 души, предимно дейци на БКП, арестуван е и ръководителят на военно-техническия комитет на въстанието Хр. Михайлов. Въпреки това, на 13 септември въстава Мъглиж. Следват действия в Стара Загора, Нова Загора, Казанлъшко и Чирпанско. На 23 септември въстаниците успяват да завземат градовете Фердинанд (днешна Монтана), Оряхово, Бяла Слатина и Кнежа, но въстанието остава ограничено по размери и без подкрепата на големите градски центрове и скоро е смазано по най-жесток начин. За четири дни войската успява да възстанови властта в гр. Фердинанд. Неуспехът е пълен, жертвите са много. Палежите, изтезанията, масовите екзекуции без съд и присъда водят до ожесточаване на конфликта и до задълбочаване на разделението в обществото.
Септемврийското  въстание стана преломен момент в по-нататъшното развитие на партията. Нещо повече - то даде сериозен отпечатък в развитието и на останалите прогресивни, демократични сили в страната. Септемврийското въстание е забележително и с това, че по време на подготовката и провеждането му бе осъществен единен фронт между  БКП и БЗНС, между комунисти и земеделци.
Обобщавайки събитията

можем да направим следните изводи

Юнското селско въстание срещу преврата от 9 юни 1923 г. нямаше единно ръководство и координация. То имаше стихиен, неорганизиран характер и е без ясни политически цели освен естествения стремеж за съпротива срещу незаконната нова власт и борба за възстановяване на земеделското управление. Поради спонтанното му избухване и без подготовка, веднага след преврата, то бързо и лесно беше потушено от добре въоръжените правителствени органи на вътрешния ред.
Друга много важна причина за неговото поражение е липсата на единодействие между левите партии - управляващата БЗНС и опозиционната БКП, обявила неутралитет спрямо десния преврат. Това е породено от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошените взаимоотношения след Войнишкото въстание и при управлението на Стамболийски.
Септемврийското въстание разтърси дълбоко целия обществен, политически и културен живот във фашистка България. Смъкна маската на монархо-фашистката диктатура и издълба още по-голяма пропаст между народа  - от една страна, и фашисткото правителство  -  от друга. То изигра огромна положителна роля за по-нататъшното обединяване на народните сили в борбата против фашизма. Закрепи здраво основите на Единния фронт, на бойната дружба между комунисти, земеделци и безпартийни. БКП и БЗНС запазиха името и влиянието си сред народните маси и извлякоха ценни поуки от поражението.
Единният фронт се доближава твърде много до народния фронт, който Партията изграждаше през тридесетте години и до Отечествения фронт, който тя изгради през 1942 г.
Макар че въстанието беше облято в кръв, монархо-фашисткото правителство не можа да ликвидира Единния фронт  -   за това говорят и изборите на 17 ноември 1923 г.:  Лигата на Единния фронт спечели 28.71% или 317 412 гласуващи.   
Поуките от въстанието се обсъждаха многократно от  международното комунистическо движение. Петият конгрес на Коминтерна през 1924 г. отбеляза, че БКП чрез въстанието  се превъоръжава с оръжията на ленинизма и подчерта особено двата въпроса:  тактиката на Единния фронт и лозунга за работническо-селско правителство.
Днес ние живеем в един нов, изключително противоречив свят, в който радикално се променят политическите, военните и геополитически условия в Европа и в света. Променя се обществено-политическия и духовен климат, както в най-развитите, така и в изостаналите държави. Строят се нови, невидими "берлински" стени, спускат се нови икономически завеси. Изгражда с глобален елит и глобална политическа класа, които се стремят да изземат властта и собствеността на народите в свои ръце. Съвременният свят е свят на концентрация на огромни богатства в ръцете на шепа хора и на глобализираща се бедност в големи размери.
Юнското и Септемврийското въстания трябва да се изучават и изследват безпристрастно, защото виждаме, че имат много общи черти с днешното време.
Но най-важния извод, който можем да направим е, че без обединение на всички прогресивни, антифашистки сили в Европа и по света не е възможно да бъде победен фашизмът!


В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ