Знамена срещу бежанци
/ брой: 244
Със смесени чувства човек следи битката между трибагреника и бежанците. На картата на България се появява поредната дестинация, където щял да се направи нов бежански център. Прииждащите от Турция хора, искащи статут на европейски граждани, заливат България макар и с по-слаби темпове, отколкото щурмуващите през Средиземно море по-богат Запад. Въпросът е драматичен. И за сирийците, които търсят по-добър живот. И за българите, които излизат на протест, развели трибагреници. Първите са априори виновни, защото няма къде да отидат. Освен това трафикантите са ги ошушкали, докато достигнат до заветната европейска външна граница. А вторите сякаш преживяват националноосвободителните борби на живо.
Много от този драматизъм можеше да бъде спестен, ако имаше адекватна разяснителна кампания, а не просто да се "изпращат" имигранти "на кило". Местните хора нямаха време да приемат мисълта за чуждото "нашествие" и да разберат, че "нашественици" дори не искат да са тук. А мечтаят например за германския начин на живот.
В същото време българският еврокомисар Кристалина Георгиева, вместо да успокои сънародниците, показва, че е откъсната от родната реалност. Призовава за гостоприемно посрещане на бежанци и апелира да ги приспособим към траен живот в България. Нещо, което самите имигранти откровено обясниха, че не желаят.
Вярно е, че Бойко Борисов гледаше на арабските граждани у нас като на ъглови дюнерджийници. Но е вярно и това, че на българите не им дадоха време да свикнат с мисълта, че приемат бягащи хора от райони с военни действия и лош начин на живот. Войната пропъжда и добри, и лоши. И за жалост няма знамена, които да я спрат.