Животът като кръстопът
В творческите си замисли и търсения Васил Риков слага ударението върху безпокойството от неспиращата нравствена деградация на нашата съвременност
/ брой: 268
Васил Риков е един от сравнително младите ни автори на проза. Първите си скромни, но нелишени от амбициозност разкази публикува още през 80-те години по страниците на "Родна реч" и други младежко-юношески издания. Все по това време, през 1981 г., излиза и дебютната му книга - сборник с разкази "Територия на дълга". Радушният прием сред читателите на първото му заглавие го зарежда с творческа енергия и през следващите години изпод талантливото му и напористо перо се раждат нови 13 белетристични произведения - роман, две повести и сборници с разкази. Неоспоримо свидетелство за подобен извод е появата и на най-новата му книга - "Премини под дъгата", която изд. "Българска книжница" издаде т.г.
Авторът неслучайно е онасловил така своята нова творба. Той се доверява на известното поверие, че всеки, който успее да премине под многоцветието на появилата се след дъжд дъга, ще бъде щастлив. Поверие, което, както сам той се изразява, дарява всяка човешка личност с надежда. А тя осмисля всеки житейски път и придава смисъл и съдържание на нашето съществуване. А животът, както споделя и самият писател, представлява своеобразен кръстопът на съдби, предначертания, мечти и желания.
Разказите му се отличават с разнообразния си сюжетно-тематичен обхват, но и с разнопосочната си идейност и емоционална обагреност. В едни от тях героите му разкриват своя нравствен облик у нас, а други препращат в работническите среди по строителните обекти в Чехия. Но всички ни докосват до най-обикновени поведенчески прояви, които са реално отражение на съвременната действителност. И всеки разказ е част от отделен човешки свят.
В някои творби усещаме нелицеприятния досег до битуващите негативни явления, от които постоянно се задъхва съвременното ни общество. Други разкази са приятен и живителен отдушник за читателя. В немалко страници обаче авторът ни връща към незабравимите си романтични гимназиални години, носещи полъха на великата и безсмъртна магия на любовта. В книгата има и творби, в които откриваме присъствието на изненадващи човешки прояви или пък на драматични преживявания, които поставят на непоносими изпитания човешката воля и психика. Но ми се струва, че в творческите си замисли и търсения Васил Риков съзнателно слага ударението върху безпокойството от неспиращата нравствена деградация на нашата съвременност.
При изграждането на образната система писателят е подходил твърде пестеливо в стилно-езиков план, умело вплита при изграждането на отделните образи подходяща диалогична реч.