Завръщане към "най-българското време"
Авторът се е постарал да се добере до интересни документи и спомени, отразяващи масовото участие на селяните от родния му край в Априлското въстание
/ брой: 174
Така известният покоен наш писател Ефрем Каранфилов назова епохата на Българското възраждане, към което десетилетия наред са се връщали родните поколения със синовно преклонение и заслужено признание, за да търсят упование и в най-тежките дни на отечеството ни.
Днес за жалост страната и народът ни са поставени пред нови сурови изпитания и това може би е заставило известния краевед от Пазарджишкия край Величко Кратунчев да ни върне към онези най-български дни чрез своята нова книга "Априлската буна и лесичовци 1876". Това е малко по обем, но твърде значимо по своето съдържание издание. Авторът се е постарал на базата на дългогодишна и добре целенасочена проучвателска работа да се добере до интересни документи и спомени, отразяващи масовото участие на селяните от родния му край в Априлското въстание.
Още в началото на своето горещо повествование той потапя читателите в напрегнатата атмосфера по време на подготовката на големия народен бунт в родното си село Лесичово, чиито основи е поставил великият Левски с изградения през 1871 г. от големия карловец местен революционен комитет. Сетне ни отвежда в мразовитата зимна нощ на 14 февруари 1876 г. в Калугеровския манастир "Св. Никола", където с ревностното съпричастие на местния игумен отец Кирил Слепов се провежда историческо събрание, на което представители на околните села полагат клетва за вярност и участие в предстоящото голямо народно дело. Сред първите и най-решителни съзаклятници са и Гене Телийски от Церово, Теофил Бейков от Калугерово, Георги Начев-Даскала от Лесичово, който оглавява подготовката на своите съселяни за въстанието.
Скоро страниците ни увличат в неудържимия поток на голямото народно опиянение и въодушевление, дошли с Кървавото писмо на преждевременния и съдбоносен 20 април 1876 г. Пламва цялото Средногорие. Авторът не изпуска от погледа си нито за миг възторженото поведение на своите съселяни, които масово се изтеглят заедно с околните села и се установяват на Еледжишкия въстанически пункт. Особено вълнуващи са срещите с войводата Бенковски, увековечени не само от Захарий Стоянов, но и оживели в спомените на Кото Дудов, въстаник от Лесичово. Повече от 35 лесичовци се включват самопожертвователно незабавно в Хвърковатата чета на Бенковски. В неравната битка с петвековните поробители загиват 56 съселяни на автора, опожарени са десетки къщи, мнозина гният в затворите, съсипани от кървавия неуспех, а други са заточени чак в далечния Диарбекир.
Твърде впечатляващо в книгата е присъствието и участието на свещениците в борбата, отражението на варварското потушаване на въстанието в Европа, изразено в гневния протест и възмущение на международната общественост. Твърде показателна е поместената реч на Виктор Юго в защита на българите.
Намирам за едно от големите достойнства на книгата публикуването за пръв път на интересни биографични сведения за изявени лесичовски поборници като Георги Начев-Даскала, Добри Генов, Атанас Генов, Марин Мараджийски - делегат на историческото събрание на Оборище, Ванке Мирчев, Мите Дудев и др. Освен това изданието е обогатено с приложение от оригинални документи, списъци на загиналите въстаници и на участниците в Хвърковатата чета на Бенковски, а също така и с интересен снимков материал.