За бягството и след него

Не толкова отдавнашният премиер на близката до сърцата ни Македония избра свободата. Груевски първоначално потъна в неизвестност, а след това се обади от Унгария с патриотично послание. Дали той е все още в страната на Орбан, или е поел към друг адрес, засега остава неизвестно. Но повече от ясно е, че вездесъщият бивш първи министър вече е направил своя избор. Разделил се е с мекия климат около Вардар и с любимото си Скопие. Загърбвайки уютния някога град, който превърна в годините на своята абсолютна власт в кичозно гробище на монументално безумие и хаос. Изоставяйки дори многобройните си привърженици сред населението и внушителната група на своето ВМРО-ДПМНЕ в парламента. Загърбвайки в някакъв смисъл и седалището на натрапчивия антибългаризъм, на който тайно или по-явно пригласяше, предавайки по този начин стародавните идеали на организацията, която, изглежда, е била само ракета-носител за неговия кариеризъм.

В бягството премиерово няма абсолютно никакъв героизъм. То е чисто дезертиране от отговорност, предателство към своите и противопоставяне на законно произнесената присъда. Решението на Груевски в крайна сметка се свежда до избор между свобода и съвест. Между готовност да понесеш своя тежък кръст и ако се чувстваш набеден по политически причини, да се бориш за истината с тези, които все още ти вярват. 

Но да оставим Груевски, медийните терзания около неговата съдба явно ще стават все по-епизодични. Опонентът му, социалдемократът Заев, сега е на гребена на вълната. Той умело сърфира върху политическата пяна не без сериозна външна подкрепа. Неговото нарастващо влияние се свързва повърхностно с логичната пропаганда за евроатлантическото бъдеще на Македония. В случая по-неоспорим е фактът, че и на македонците им писна от бедност, посредствен живот и политикантстване без видим резултат. Те просто искат промяна и сигурност за себе си и за своите деца.

Очевидно при Груевски не я получиха и сега ще опитат със Заев. Ако и той ги разочарова обаче, в държавата с вероятно новото име Северна Република Македония, не е изключено да задухат и други ветрове. Нека не забравяме, че не друг, а албанските депутати в македонския парламент дават мнозинството за предложените от СДСМ на Заев промени в конституцията. Пак те крепят крехката управленска конструкция, която с не особени усилия биха дестабилизирали, ако се наруши техният интерес. 

Ето защо македонците с основание са тревожни най-вече за бъдещето си в оформящата се "бинарна" държава. А добре известно е, че при смесването на двата етнически компонента (македонският и албанският) може да се стигне и до експлозия. Така че, освен тясно и емоционално свързаните с Груевски лица, македонците едва ли ще съпреживяват дълго дали осъденият на две години по първото дело "Танк" бивш премиер, сега ще потропва на свобода чардаш, ще вие кючек или ще импровизира под други ритми. За тях е важно да имат нормално платена работа, редовна пенсия, сигурност, пък и да си пият на рахат ракията с богати мезелъци. Това очакват от Заев хората край Вардар. Дали ще успее да им го даде, очевидно не зависи само от него. Той се обвърза със сериозна външна подкрепа и до момента постига успех. Международните лобисти обаче, както знаем, налагат и правила, които в балканската и специално в македонската реалност крият рискове. Сега въпросът е дали премиерът и неговият Социалдемократически съюз ще успеят да направят необходимите отстъпки пред албанското политическо представителство, за да гарантират спокойствието в държавата. И още - колко крачки назад може да си позволи Заев, приближавайки се до предела, след който македонският буен нрав може да обърне предпочитанията си и дори да излезе от контрол.

Това е само част от македонската драма на прага на истинската зима, която може да стане и много мразовита, ако политическата и етническа суета и недалновидност отстъпят пред разума и толерантността. И тъй като на балканските ни ширини последните рядко се прилагат, оставам с известни резерви, които се надявам да се окажат неоснователни.