Всемирният потоп, Вавилонската кула и Божията воля

Историята за всемирния потоп се смята по-скоро измислица, отколкото действително събитие. Основанието за това е, че дори месеци наред да вали пороен дъжд, той не може да наводни цялата Земя. Поради което е необходимо да бъдат направени някои уточнения.
По всяка вероятност библейският всемирен потоп е настъпил около 3000 г. пр. н. е. Тогава  светът, населен с разумни човешки същества, се е ограничавал в поречието на реките Тигър и Ефрат в областта Месопотамия. Там поройните дъждове са често явление, но в един момент небето сякаш се продънва. Вали като из ведро ден и нощ и няма изгледи да спира. Реките преливат, водата залива плодородните площи, къщите и другите постройки. Хиляди хора и животни са издавени.
Ной живее на един хълм, който е 40 м над речното равнище. Той е майстор дърводелец, има 12 сина и 8 дъщери. И друг път през живота си е виждал големи наводнения, затова е спокоен, че водата няма да стигне до дома му. Но този път тя бързо се покачва, а продължава да вали.
Понеже разбира езика на птиците, изпраща гълъби в различни посоки да видят докъде стига дъждовната пелена. Всички се връщат много скоро, защото перата им натежават от водата и не могат да летят. Съобщават му, че докъдето са стигнали, вали изобилно. Едва тогава Ной се разтревожва. Под проливния дъжд със синовете си започва да строи голяма лодка, която да побере цялото му семейство и някои домашни животни. Успяват да я завършат, когато водата стига до подножието на хълма. На него са се събрали различни животни, търсейки  спасение от наводнението. Но има нещо странно в поведението им. Изгладнелите вълци не нападат зайците, а лисиците не се нахвърлят на гълъбите. Сякаш всички предчувстват скорошната си гибел...
И в този момент дъждът спира да вали. От все още покритото с тъмни облаци небе се спуска ослепителен лъч и се чува глас: "Спасени сте!" Оттичането на водата продължава 50 дни и нощи и едва тогава реките се прибират в коритата си. Появяват се хора, които по чудо са оцелели, но почти без дрехи, гладни и отчаяни. Ной слиза при тях и ги учи да се хранят с корени и да ловят риба. Поръчва на птиците да търсят запазени житни семена и да ги засяват в някогашните обработваеми площи. От речните наноси те са станали много по-плодородни и дават реколта само след 3 месеца. Месопотамия започва да се възражда за живот.
Ной умира на 360-годишна възраст. Синовете му започват да създават селище в подножието на хълма и го наричат Вавилон. Неговото население се увеличава много бързо и само за 50 г. достига 40 хиляди души. В града съграждат храм на Бога, който ги е спасил от потопа. Синовете на Ной смятат, че това не е достатъчно. Те замислят да построят стълба до небето, по която да се изкачат и лично да му благодарят. Понеже са наследили дърводелския занаят от баща си, решават да я направят от стволовете на големи кедри, които растат в подножието на планината, северно от Месопотамия.
Това се оказва много трудна работа. Отсичането на едно дърво продължава 2 дни, а още толкова го превозват до Вавилон с волски впрягове. Въпреки това строежът започва. В основата си той е квадрат със страна 1 км. Отначало стълбата расте с 1 м на ден, но когато достига 50 м височина темпото се забавя, защото издигането на стволовете вече става много трудно. Обаче работата продължава. За една година стълбата достига 70 м височина. Тогава се случва нещо необичайно. След продължителна суша небето се покрива с буреносни облаци, върху стълбата се спуска огромна светкавица. Напечените от слънцето дървета със смола върху тях пламват като факел. Само за 3 часа тя изгаря напълно.
Минават около 20 години. Една пролет заваляват силни дъждове. Споменът за потопа още е жив. Хората масово напускат поселищата си в долината и се отправят към планината. Синовете и дъщерите на Ной се качват на хълма, на който е била бащината им къща, коленичат и отправят молитва към Бога. Той чува молбата им и дъждът спира. Потомците на Ной мислят, че Бог им се е разсърдил, защото не са построили стълбата, по която да стигнат по-близо до него, да отправят благодарствия и да молят да ги пази от стихии и други природни бедствия. И скланят хората отново да започнат строежа. Този път ще бъде кула от камък. Цивилизацията е напреднала. Хората строят малки кораби. С тях стигат до горното течение на Ефрат в подножието на арменските планини Тавър. Там къртят големи каменни блокове и с корабите ги превозват до Вавилон.
Строежът напредва много бавно. Само изграждането на фундамента отнема година и половина. След това поставянето на всеки каменен обръч продължава 2 месеца. За 10 г. кулата е издигната на височина 100 м. През това време много от строителите умират от старост и болести. Тогава човешкият живот е със средна продължителност около 45 г. Само синовете на Ной са надарени с дълголетие. Те са вече на възраст между 75 и 90 г., а още се чувстват в разцвета на силите си. Това дълголетие обаче не се предава на техните деца. И те, както другите хора, умират между 40 и 50-годишна възраст. Докато са живи, наред с останалите участват в построяването на кулата.
Въпреки непосилно тежкия труд хората са вдъхновени от идеята, че изпълняват Божието желание да достигнат по-близко до него. Оказва се обаче, че те не са го разбрали правилно. Той е изпратил голямата светкавица, която е опожарила дървената стълба, и сега се опитва да им покаже, че и новият строеж не е желан от него. Зачестяват случаите на потънали кораби по река Ефрат, които возят материали за кулата. Вече поставени, здраво закрепени каменни блокове, без някаква видима причина се срутват и убиват хора и животни, които участват в строежа на кулата.
Работата обаче продължава. Тогава Бог им изпраща друга напаст. Незнайно откъде се появяват многобройни вражески племена, яхнали големи като магарета вълци. Привикналите на мирен и градивен живот жители на Вавилон не успяват да окажат съпротива. Градът е завладян от нашествениците. Те не знаят езика на вавилонците, но вместо да го научат, принуждават местното население да говори на техния. Племената също не говорят на един език. Поради това всяко, завладяло определен район, иска населението там да говори на неговия език.
Когато узнават защо се строи кулата, племенните вождове решават изграждането й да продължи. При нападението единадесет от синовете на Ной загиват. На единствения, останал жив, новите владетели нареждат да ръководи строежа. Но такава мисия се оказва невъзможна само за един човек. Преди това братята са се разпределили всеки от тях да отговаря за някаква дейност: един се грижи за строежа и ремонта на корабите, друг - за ваденето на камъните в планината, трети - за превозването им до кулата и т.н. Към всичко дотук се прибавя и обстоятелството, че хората са принудени да говорят на различни езици, които обаче още не са усвоили добре.
Настава страхотна бъркотия. Един нарежда да се вдигнат два каменни блока, а тези, които трябва да го направят, разбират, че им се казва да ги свалят от постройката. При това се появява мор сред животните и болестта се предава и върху хората. Зареждат се четири сушави, неплодородни години, поради което голяма част от оцелелите от болестта умират от глад. Вавилон е почти обезлюден и вече на никого не му е до строежа на кулата. После градът е завладян от асирийците, които започват да свалят каменните блокове от кулата и с тях градят дворец, жилищни и други сгради.
Когато през VIII в. пр. н. е. на власт идва прочутият Хамурапи, той заварва само развалини и единствено от преданието узнава, че там някога се е съграждала кула до небето. После споменът за нея почти напълно се изличава и остава само в Библията. Възкресява се в картините на Брьогел, който по свое въображение рисува Вавилонската кула в най-напредналия етап от нейното строителство. Нарисувал е и едно облаче, за да покаже, че тогава най-високата част на постройката се е извисявала над облаците.
В нейно съвременно превъплъщение се превръща сградата на Европейския парламент в Страсбург. Архитектът я е пресъздал вместо от камък, от бетон, стомана и стъкло, но с идеята, че е недовършена, каквато е била и Вавилонската кула. Сега тя обаче е символ на човешкия прогрес.


Вавилонската кула, когато е стигала 100 м височина и е стърчала над облаците, худ. Питър Брьогел

Описан в шумерски, вавилонски и финикийски легенди, Всемирният потоп е една от най-страшните катастрофи в историята на човечеството

Ноевият ковчег в съвременните представи