Ветрове
/ брой: 265
"Ветрове, ветрове..." - ечи гласът на Лили Иванова, но не той повика есенните ураганни ветрове. Любимата на народа певица (не и на Слави Трифонов) пее за други, метафорични ветрове, които я гонят "през нощните клади, а косачи раздират без пощада душата й млада". Иначе ноемврийската атмосферна циркулация наред със стремглавото покачване на живака ни докара доста бели - събори дървета и стълбове, отнесе покриви, пострадаха и автомобили, скърши рекламни билбордове (един Ники Кънчев едва не ми отнесе главата), изпопадаха тараби по строежите, много селища останаха без ток, в горите избухнаха пожари. От прозореца гледах и се пулих изумен как вятърът ей така почти на шега нагъна тенекиения покрив на рибарницата отсреща, сви го на сърма и го захвърли на улицата. Писателят Михаил Тошков живее в Драгалевци, там "ветаро" се разпорежда, както си реши, та сега реди разместените керемиди. А от Елин Пелин знаем, че "ветаро" може "да ти вземе капата от доло, та да я хвърли на връо". Е, витошкият покрив на Мишо пострада, но ония мутробарокови замъци и новобогаташките бетонни бункери, дето ги снимаха отгоре с хеликоптер, уж да им отрежат квитанциите, и торнадо, и политически урагани не ще ги помръднат. Видяха сметката обаче на бедни рибари по Черноморието, те чакаха бриза, а ги отнесе смерчът на багерите, събориха колибите им и взеха залъка им от устата. А иначе белалията вятърко зари с боклуци улиците и площадите на градовете, полята и горите и превърна отечеството ни любезно в сметище. Не че нашата мила страна не си е най-голямото бунище на Стария континент, но такъв въздушен обмен и размяна на боклуци не е имало отдавна.
Всъщност вятърът не е нищо друго, освен движение на въздушните маси с високо към места с ниско атмосферно налягане, като се движи в две направления спрямо земята хоризонтално и вертикално. Оказа се, че в България главното направление е водоравно. По хоризонтала всичко е на цикли, примерно един ден избухва вятър откъм БАН, на другия - се зараждат вихри в университетите, на третия - "духат" полицаите, с гайди дори, на четвъртия - се раздвижат въздушните маси в болниците. И синдикатите се канят да пуснат "ветаро" в обращение. Такова вихрене всеки ден може да не изглежда опасно за ония горе, а те и се опитват да го възпират с обещания или с подаяния. Щото "от връо се види доло, от доло връо се не види". Но като че ли взе да духа и на "връо", по вертикалата, отдолу нагоре. На "връо", дето уж се е окопал яко ГЕРБ, урагани изхвърлиха от монолитната управляваща фаланга трима министри, слани попариха и няколко депутати. Сега като че ли става още по-ветровито: учени и интелектуалци искат оставките на Дянков и Игнатов; левицата дърпа социалния министър; а "сините" не щат да видят повече на поста му земеделския. Горещ вятър духа и откъм Конституционния съд. Колкото закона са приели тия от мнозинството, все се оказва, че са настъпили по няколко алинеи от конституцията. А за торнадото от полицейската към съдебната власт не ми се отваря дума. Той, Цветанов, сам раздухва огъня срещу съдиите, но и под неговите крака взе да подухва, нищо че ни набива в главите, че с имотите и паричките всичко било тип-топ. То за консултанските най не ми стана ясно, кого и как може да консултира по европейско право вифаджия-лекоатлет. Да ми простят в Спортната академия, но в младостта ми вървеше лаф, че във ВИФ имали десет изпита - по десетобой и История на БКП. "Янетата" пък изнесоха, че главното борче срещу престъпността и корупцията се е събирало с лоши другарчета. Единият е Андрей Иванов, председателят на СОС (д-р Тони Филипов го чете "Селото си остава село") не може сам да си изброи имотите и има рекордното прослужено време - над стогодишен стаж. Други пък другарчета на вицепремиера въртели под крилото му безброй фирми за вятърни генератори. А Цветанов вятър го вее на бяла кобила.
Най-страшен е вятърът в главите на управляващите. Ужасяващото е, че новите бюджети са изградени върху вятърничавите идеи на Симеон Дянков, та пустосваме вятъра, който го довея оттатък океана. То след някой и друг ден ще завее зимният икономически мусон, който не носи нищо друго освен студ и глад, та ще усетим на гърба си бюджетната каша.
По Скалата на Бофорт се измерват ветровете, а силата и скоростта на политическите ветрове - по Скалата на Бойко. Ей на, той се е хвърлил в управленското море със сърф (няма кормило, трябват само мускули!) срещу насрещния вятър, та ха-а да ни рече: "Вижте ме, няма друг като мен!" Но държава се води не с нахакаността на сърфист-самохвалец, който се кани да лови демонични ветрове. Не стига и това, че в ГЕРБ били минали АВБ-то, вече четат, пишат и преразказват...