Медии
Вестникарски неволи в предизборни времена
За година най-големите български ежедневници смениха собствениците си, има нови 2 таблоида, а печатът периодично се тресе от скандали
/ брой: 192
Основната обща черта между политик и муха е, че и двамата се убиват с вестник, гласи поговорката. Дали именно заради идеята, че печатните медии могат да предoпределят бъдещата визия на политическото битие у нас, точно вестникарският бизнес претърпя поредица значителни промени от миналото лято до днес.
Няколко месеца преди битката за президентския пост и изборите за местна власт човек е изправен пред голямо разнообразие от печатни издания. С различен цвят и шрифт, всички те се борят за вниманието на читателите.
Свободата на словото
сякаш е само привидна. Или поне така твърди световна класация, която нареди през май България на 77 място по свобода на словото. Държавата е на по-задни позиции дори от страни като Суринам и Бенин. Признак за опасностите пред българската журналистика бе и бомбата, която избухна през февруари пред редакцията на в. "Галерия". До момента все още няма арестуван заподозрян, прокуратура и следствие мълчат. Тиражираха се какви ли не версии, от това, че журналистите сами са си спретнали бомба за вдигане на рейтинга, до подозрения, че някой се опитва да ги сплаши заради флашките, които пуснаха. Защото записите от СРС, които разтресоха държавата, тръгнаха именно от "Галерия". Близо 4 месеца, след като излезе скандалната класация на "Фридман Хаус" и след като дори от "Репортери без граници" изразиха загриженост за правото на свободно изразяване у нас, Кристина Патрашкова от в. "Галерия", Явор Дачков от сайта "Гласове" и Недялко Недялков от в. "Ретро" и "България днес" скочиха срещу Делян Пеевски, обвинявайки го в медиен монополизъм. Тримата дори се оплакаха на премиера, организираха си и срещи с различни посланици, на които да споделят жалбите си. От комисията за защита на конкуренцията пък заявиха, че започват проверка на медиите в страната и ще следят дали се спазват правата на пазарната конкуренция в сферата на печата и разпространението.
Немалка част от печатните медии са в ръцете на 2 основни медийни групи. Любомир Павлов и Огнян Донев закупиха всички издания, които бяха под шапката на ВАЦ, и сега са начело на "24 часа", "168 часа", цялата поредица на "Труд". Срещу тях обаче изскача "Нова Българска медия груп", свързана с депутата Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Компанията им се разпорежда с вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Меридиан мач", "Засада", както и телевизиите ТВ7 и ББТ.
Купуването на вестници
и скандалите около промяната на собствеността се оказаха доста апетитна хапка, която обаче повлече след себе си поредица от скандали. В началото на декември ВАЦ потвърди слуховете, че смята да се раздели с бизнеса си в България. Проажбата на "Труд", "24 часа" и свързаните с тях издания успя да привлече общественото внимание. Като мажоритарни акционери при покупката бяха посочени Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Твърдеше се, че Грозев има 34%, а останалите двама - по 33 на сто от компанията, закупила печатните издания. Те обявиха, че местни партньори ще са Любомир Павлов и изпълнителният директор на "Софарма" Огнян Донев. Последваха обещания, че нищо в работата на двата най-големи ежедневника в България нямало да се промени. Изданията щели безболезнено да се модернизират, а персоналът да си остане по местата. Дългогодишните глвани редактори на "24 часа" и "Труд" - Венелина Гочева и Тошо Тошев, обаче бяха финтирани в кьошето с ръководни фунцкции в Издателски борд, който уж отговарял за вестникарската група.
Те си тръгнаха, за да останат,
но за редакторските им постове веднага бе обявен конкурс. Местата бяха заети съответно от журналистката Данка Василева, която оглави "24 часа", и колежката й Димитрана Александрова, която е начело на "Труд". С това обаче драмата в бившите ВАЦове не приключи. Оказа се, че собствеността все още не е напълно изяснена. Немските съдружници тихомълком потънаха в мъглата, а Христо Грозев се оплака, че се опитват неправомерно да го изтикат от бизнеса. Той обвини бившите си авери Павлов и Донев, че са свели акциите му в дружеството-собственик на вестникарската група от 53 на 9 процента. Последваха публични нападки, разследване... Официално Агенцията по вписванията обяви, че Донев и Павлов получават 83% от капитала на "Медийна група България холдинг", а останалите 17 на сто се делят между Любомир Павлов и Христо Грозев. Така от главен акционер Грозев бе изтласкан от управлението на печата. Подобна сага се завъртя и около вестник "Стандарт", за който в крайна сметка все още не е напълно ясно кой и защо го е купил. В началото на юни се оказа, че изданието, което бе в ръцете на Тодор Батков, вече има нов собственик. 34% му преминаха в ръцете на дружеството "ГМ прес". Понесоха се всевъзможни слухове кой е купувачът. Документално собственик е волейболният шеф на ЦСКА Георги Георгиев. Останалите вестници запазиха шефовете си без видими сътресения, поне на повърхността.
Пластовете се разместиха
още повече, след като едновременно на пазара излязоха и първите "официални таблоиди". От 4 юли павилионите в страната бяха заляти с броеве на "България днес" и "Всеки ден". Излизането на "България днес" бе оповестено месец преди появата му, а "24 часа" и "Труд" дълго време отцепваха последната си страница, за да рекламират продукта, идващ от медийната им група. Издателите на жълтото издание се впуснаха в пространни обяснения как новините вътре щели да са пикантни, но "реални и подплатени с оригинални снимки". Малко преди появата на таблоида се оказа, че 4 юли ще е денят за първия брой на още едно клюкарско издание. Със същата цена и претенции за ексклузивност, пикантерия и жълтини, от печат излезе и ежедневникът "Всеки ден". Докато за "България днес" бе обявено, че ще работи с фотографи и хора от "168 часа", конкурентите им заявихa, че ще работят с колегите си от едноименния информационен сайт. По този начин стана ясно, че таблоидът ще е под шапката на Делян Пеевски и компания. Любопитното е, че макар и с различно издателско каре, и двете издания претендират, че са наследници на седмичния вестник "Уикенд". Раздвоението идва от фаkта, че при създаването си "Уикенд" е оглавяван от Недялко Недялков и Мартин Радославов. Творческият екип обаче се раздели, а Недялков продаде своите 50% на съдружника си. В момента името на Радославов е в редкарето на "Всеки ден", а това на Недялков - в това на "България днес".
Двете жълти издания успяха да разместят и класацията на ежедневници с най-голям тираж. "Телеграф" остана да води със своите 140 000 бройки. Едва прохождащите таблоиди обаче успяха да изтласкат конкуренцията и съответно заеха второ и трето място. "Всеки ден" се класира с около 81 000, а "България днес" го следва с приблизително 76 000 издания дневно. Едва тогава се нарежда "Труд", а конкуренцията за петото място е между "24 часа" и "Стандарт".
Остава да видим какво ще донесе следващата година за четвъртата власт и в частност за печата.
С проучване на свободата на словото у нас се захвана и Асоциацията на европейските журналисти-България. За целта в сайта й са качени два анкетни варианта - един за журналисти и един за медйни и правни експерти. Резултатите от проучването ще бъдат включени в доклада, който всяка година международната Асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа.
Проучването е анонимно и оставя възможността за свободни коментари и разкриване на случаи, които досега са оставали неосветени по една или друга причина. Според АЕЖ-България, тази инициатива е шанс за журналистите сами да оценят средата, в която работят, и ситуацията със свободата на словото в България.
Резултатите от анкетата ще бъдат публикувани в началото на месец октомври.