В задния джоб на демокрацията

Демокрацията се проваля напоследък. Като климата.

Не само в стара Европа, а и навсякъде. Най-вече в най-демократичната уж Северна Америка, изтребила цяло население, за да установи своята визия за насилствена общонародност.

Но никой не предлага нещо по-добро от куршумената демокрация. Къде са новите умове? 

Какво, кажете? Царизъм? Едва ли. Монархия? Същото е. Клептокрация? Това го видяхме. Нагледахме се на всякакви прояви на злото. Русо вече не е достатъчен. Него малко хора са чели, но той е виждал зряло общество, което да създава естествени догми, родени от съвест. Сега догмите се създават не от обществото, а от тези, които са ги избрали, от тези без съвест. Живеем, опасявам се, в догматично общество - поне в Европа. Формират се общоупотребими навици и задължения, висящи като паяжина в общността, без някой да има право да почисти и да проветри къщата на тази стилизирана общност, заразена от вируса на утилитарността. Ковид-19 ряпа да яде.

Във Франция е нормално да изпиеш бутилка вино на обяд.

В България е нормално да си носиш храна за обяд, защото стола го закриха, а в закусвалнята отсреща е скъпо.

В Италия повечето хора пият не повече от две бутилки на обяд.

В България мъжете се жигосват със скоросмъртница вечер, за да забравят деня си.

А в Китай вече не умират от глад, както беше преди трийсет години. Изкупиха дълга на Америка. И велика държава станаха, дали обаче велики са там хората се питам.

Не знам как е в Хърватско. В Дания. Във Финландия. В Норвегия. И в Германия не зная със сигурност как е. Има и други държави по света, доколкото знам. За тях нищо не съм чувал. Само съм чел това и онова. Кефят ме държави като Канада - никой не знае за тях нищо. А хората - щастливи. Все едно няма държава. А само хорски души в нея. Крехка черупка на здрав организъм.

Не е като в България. Вероятно и в Северна Корея не е така. И в други поселенски образувания.

Обединена Европа ни носи не културно, а парично влияние. Няма общностна Европа, има парична Европа. Европа е евро. Това е лошо. И нека да си остане така. Европейските фондове носят корупционен вятър и нищо повече. Те създават общодостъпни блага в полза на малцина. Така Европа прилича на себе си. С всичките си регламенти, директиви и прочие усложнени механизми за въздействие срещу мултикултурата - тя е изчадие на своята визия, формира корупцията, срещу която се бори.

Но не е само това.

Великобритания или поне това, което остана от нея след Втората световна война, засилва имперската си идентичност, като се противопоставя на идеята за обединена Европа. 

И това е хубаво.

Добре е от обединена Европа да излязат Германия и Франция - те са си самодостатъчни. Без друго не могат да се понасят, семейство са, обичат се без любов, но със напрегнато смирение.

Културите Европа не може да обедини. Ценностите - още по-малко. Но може да протегне ръка. Ако иска да бъде културна. Няма добър хърватин. Нито добър българин. Нито добър сърбин. Нито македонец. Няма добър руснак. Няма добър французин. Черногорец. Германец. Граничим или не с Европа, вътре ли сме в територията й - няма значение. Тук ни е поставил климатът на демокрацията, която ние възприемаме различно, но към която се чувстваме съпричастни. Само това ни прави европейци. 

Ала има добри хора във всичките тези държави, а и в много други - те са европейци, но не могат да бъдат такива поради националността си. Е - за тях говорим, за тях да е отворена портата на обединена Европа. Да го създадат това семейство и да поканят добрите на масата си. Наднационално. Като Христос. Европейска нация да се създаде - наднационална държава, а не да се обединяват географски територии без идентична и етнографска принадлежност и идентичност. Нация от личности.

Докато демокрацията загива, в света се задава нов ред. Сега го виждаме отвъд океана на зрението, но събитията показват, че предстои време, в което хората няма да се ценят по ценз, образование и знания. По-важното е, че няма да се ценят по пари.

Парите отиват на кино. Банките - също.

Иде време на друга ценност. А тя не може да се купи на борсата. Ще помислите, че тази ценност е човекът, човешкият живот. Не, светът е преодолял прекалено много последствия от вредоносни събития, ще преодолее и човечеството. Нека не се надценяваме.

Но докато живеем на тази планета, нека поне да бъдем цивилизовани. Като делфините например. Или като охлювите. Никое живо същество на планетата не иска да прилича на човек. Но човекът иска да лети като орел, да плува като делфин, да съска като змия, да живее дълговечно като костенурка. И защо? Заради своето собствено несъвършество, естествено.

И понеже това несъвършенство ни е превърнало в хора - да слезем от дърветата и да търсим храна на земята, ние, очовечените маймуни, днес смятаме, че имаме власт да придобиваме онова, което не ни принадлежи - природата, подземията, ресурсите на планетата, надеждите на обикновените люде, чувствата, океаните, биологията, плуваща в тях... И защо?

Защото имаме власт.

Властта на парите и технологиите.

Та те съществуват ли?

Измислихме ги ние, хората. Паричните знаци са най-важното и най-елитарното откровение на бездуховността. Доколкото зная, измислени са от търголюбиви духовници. Разменно средство са били в зачатъка си. Вид удобство. Днес те вече са удобство не за размяна на ценности, а за създаване на такива. Парите се превърнаха в инструмент, каквато никога не са били. И те не само че нямат стойност, те вече не значат нищо. Олицетворяват алчността и търсят нови форми да се заменят с нови активи, за да просъществуват. Това създадохме ние, хората. Животът е фючърс, а щастието - дериват. Търгуеми са, стига да намериш подходяща борса.

И нови оръжия сътворихме, за да защитим златото на своето несъвършенство, да се изтрепем с оръжие, разбира се. В това ни бива. В природата на Земята най-безчовечни са човеците.

Демократично го правим. Меката на уж демокрацията - САЩ, е най-въоръжената държава в света. Защото е свободна, след като изби целия местен народ в територията на континента си. Свободата трябва да се завоюва с оъжие и с клане. Браво. Хвала. Човещинка.

Русия е най-голямата държава в света. И тя е въоръжена до зъби. Защото обича своята Родина и мрази да обича друго. Израел има ядрено оръжение. Има исторически причини за това и те я оправдават. Дали? Примери - колкото щеш. Вече е по-лесно да кацнеш на Марс, отколкото да намериш павилион за домашни цветя и да купиш цветя на любимата си. Едното е велико, другото - тъпо. Всеки народ намира в някакво време от своето битие да се олицетвори като самодостатъчен. Това е разкош, присъщ на всеки скоросмъртен. 

Сещам се за Васил Левски. Идол е. И какво от това? Кой е като него? Няма значение. Нали си е наш. Може да се помести в задния джоб на демокрацията ни. Не е малко. Портфейл е. Разплащателно средство. Кредитна карта. С него си плащаме сметките.

Има ли смърт, която да плати всичките ни сметки? Има ли живот такъв?

Светът не се научи да живее като планетарно същество. Защото човеците не сме създадени като дърветатата и тревите, не сме се разпръсквали по света като плодородни култури. Ние сме се размножавали тук и там, за да крадем и да убиваме. Освен постройки и мръсотия, не сме дали нищо на планетата. Така ми се струва. Затова и ще измрем. Въпрос на време е. И на климат. 

За друга ценност иде време. Потърсете я в задния джоб.