Училище, религия, вероучение
/ брой: 17
Лили Вермут
Понятия, с които е свързан целият жизнен път на човека, но те остават извън списъка на необходимите познания за образованието на днешния културен човек. Като обект за изучаване те са предоставени изцяло на професионалисти в Духовната семинария, което няма нищо общо с разбирането и отношението на отделния човек към понятията - така, както например работата на един шивач няма нищо общо с естетическото виждане на определен гражданин в областта на модата.
След доста катаклизми в нашата църква и политика днес е "модерно" всеки да пали свещи показно, независимо знае ли защо. Обикновено свещите остават без молитва в театралната обстановка на църквата. Но свещта би трябвало да е призив към един свещен образ, изграден в сърцето, в душата на този, който я пали. ВЯРАТА не е предмет за изучаване. Тя е лично чувство, породено в сърцето, когато то е почувствало ИСТИНАТА, която може да освети неговия път. Съзнанието намира символа на тази истина.
РЕЛИГИЯТА е обществена форма на прикрепяне към вярата в един и същ образ, но с изградено около него отношение със задължения, правила, ритуали (както във всяка обществена организация), специален език, канони, в зависимост от културата и традициите на местното население в дадена държава. "Religio" означава свещено задължение. "Religio" значи привързване зад нещо (лат.). В случая - привързване към дадена идеология (както към една партия). Така католици, православни, протестанти, източни, западни, секти... всички са вдъхновени от образа на Христос, но прикрепени към религията в определена църква, в определена държава, са длъжни да отстояват, дори да воюват за запазване на нейната сила, влияние и власт, изградени от нейните създатели години след Исус, по тяхна воля и план, като дори са използвани само евангелията на четирима от неговите ученици. (Останалите осем са между апокрифите и ръкописите, намерени след войната в Ксенобоскион - пещерите в Египет. Тяхното съдържание е твърде различно - философия, идеология, което тогава за момента създателите са сметнали неподходящо за простия народ.)
Образът на Исус остава чист и свят пред нас, но в историята на създадената в негово име религия остават инквизицията, религиозните борби, в които е вложен политически интерес, включително и в собствената ни родина през време на промените на политическия строй. Това оскверняване на понятието религия е недопустимо. Вярата в един и същи бог трябва да обединява цялото създадено от него човечество! Не само обърканото християнство, всички религии признават един създател на света и човечеството знае и вярва в него, но различните религии почитат този един и същ създател по различен начин, според своите национални традиции и интереси.
ВЕРОУЧЕНИЕТО днес има голямата задача да намери верния път да обедини човечеството около неговия единствен създател, наричан с различни имена, но обичан и почитан еднакво по целия свят, създаден от него.
Съблазнителният стремеж на хората към научни постижения с висок материален и финансов ефект предизвикват все по-голям духовен спад в целия свят. Всеки се стреми да бъде пръв и смята другите за свои врагове. Борбата е с всички средства и може би най-силното днес е лъжата, която безсилните приемат, без да се замислят, дори с желание. Уважение, съжаление, възпитание много рядко могат да се срещнат. Морал, етика са заличени от образованието като буржоазни понятия. Може би вероучението, ако намери деликатен подход, би могло да възпита едно поколение от най-малките деца в началното училище да израснат по нов път в духовна светлина. От най-ранната си възраст детето запечатва завинаги силните впечатления и те го ръководят през целия живот. Всеки помни как се е опитвал да имитира любимите герои от първите приказки на Андерсен, на Грим, на Ран Босилек... А вече по-късно няма културен човек, който не познава подробно гръцка митология, египетска, скандинавска, вярванията на всички древни народи. Но днес децата подражават на героите от телевизията: войни, борби, надлъгване, дори секс. Училището има не само правото да измести телевизията, но и задължение да даде правилна насока на възпитанието и познанията на бъдещите граждани.
Още в първи клас може да се предложат приказки - разкази (без това да се нарича час по вероучение) за живота на исторически личности, които наричаме пророци на Създателя. Разкази за Буда, живял шестстотин години преди Христос, посветил живота си да даде светлина и любов в душите на хората, така както и Христос по-късно, както и Мохамед, близо шестстотин години след Христос. Тримата са пророци на един и същ Създател, пред когото цялото човечество се моли. И тримата са положили своите сили, знания и любов за доброто на човечеството, което трябва да живее единно, в разбирателство, не в безсмислени войни.
Тези исторически истини (вместо религиозен фанатизъм) биха обединили безпроблемно децата в един клас от всякакви етноси и религии.