Учебниците са непосилен проблем за МОМН

Новата концепция на МОМН за средното образование ни поднася в завоалиран вид същите мъгляви и вече поостарели идеи, на които се наслушахме в разговорите около прословутия проектозакон за училището. Най-характерно за общото ниво на концепцията е предлаганото решение на проблема "учебници". Министерството отново не е в час. Единственото, за което не са пропуснали да се погрижат, е да запазят комисионите.
В момента учебниците са един от големите източници за разхищаване на средства за образование. От тях се "хранят" автори, издатели, печатари, разпространители, оценители и одобряващи. Държавата изсмуква огромни средства под формата на данъци и после част от тях отиват за "производството" на учебници. Растат хонорари и комисиони, а всички разходи се покриват от вездесъщия родител. На практика той плаща и безплатните учебници до VII клас. И изнемогва, при нищожния ръст на доходите си и скокообразния ръст на цените. Решението за неограничен брой учебници по всеки предмет е силно корупциогенно,

тоест творящо корупция

то отваря врати за посредствеността и допълнително ще увеличи разходите.
Ясно е, че от запазване на статуквото и от разширено роене на безброй учебници по един предмет са заинтересовани всички "храненици", а от радикална промяна се нуждае само техният ангел хранител. Но той няма думата и МОМН ще направи всичко, за да запази безконтролно растящия брой на учебните книги. Мотивът учителите да имат право да избират учебници според равнището на учениците в класа и в зависимост от спецификата на конкретната образователна среда означава в едно и също училище, в един и същ клас учителят да преподава по няколко, да не кажа по всички, учебници по даден предмет. Мит е самото право на учителя да избира учебник. Първо, практиката показва, че учителите избират учебници, по които дълго време са преподавали, и ги сменят, ако някое издателство им предложи някакъв бонус. Сериозна заблуда е да мислим, че учителите ще четат големия масив от учебници, защото при сегашните им вид, форма и съдържание оценъчната способност на учителя се разсейва и става неприложима въобще. Това не са учебници, а сборници от четива, написани за хонорари. Както разбираме, МОМН предвижда вместо допустимите в момента три учебника по всеки предмет и клас да се разреши техният брой да клони към плюс-минус безкрайност. Няма никакво значение кой от "сборниците" ще бъде избран. Много ученици и сега не ги купуват, защото намират четивата в интернет за по-разнообразни, по-достъпни и безплатни. Но те не са дидактически и методически издържани. Обявената от министерството скорострелна смяна на всички учебници, съчетана с неограничения им брой по всеки учебен предмет, само ще задълбочи всеобщия хаос. Важното е, че заедно с увеличаването на броя на "сборниците" ще нараснат и

съпътстващите ги хонорари и комисиони

Други два мита на МОМН са, че учебниците са неразбираеми и трябва да се пишат от учители. Първо, забравя се, че между учебника и ученика стои фигурата на учителя, който с методическата си подготовка е длъжен да направи разбираема и най-недостъпната материя. Второ, ако учебникът е качествен, труднодостъпността е неуместен аргумент, тъй като доброто помагало трябва да съдържа елемент на трудност, за да стимулира познавателната активност, да "тегли" интелекта по посока на въображение, откривателство и иновативност. Трето, най-добър учебник може да напише онзи, който най-добре познава съответната предметна област. Айнщайн, който е може би най-абстрактно мислещият физик, написа "Еволюция на идеи във физиката" - пределно достъпна за неизкушения и конкретно мислещ ум. Добрият специалист може да напише

достъпен учебник за всяко ниво на потребление

Право да пишат учебници имат и учителите, които превъзхождат учените в методиката. Да съчетаем двете качества.
Два проблема в момента очакват адекватни решения: стандартът за учебник и държавната политика. Стандартът включва няколко неща: текстовете поотделно и в съвкупност да бъдат издържани методически и дидактически; да формират познавателни потребности и интереси; да мотивират към четене и самоусъвършенстване, да култивират  нагласи за преодоляване на трудности и постигане на успех; да са ценностно издържани (морал, патриотизъм, демокрация); да внушават плурализъм, критично отношение към света, толерантност към другите. Особено значение има възпитателното значение на учебника, чието съдържание, изложение и подреденост дисциплинират мисълта, създават навици за системност и ред, култивират методика на мисленето. 
Добри идеи са нужни и на държавната политика. Вече осем години НДУСП безрезултатно предлага ефективно решение в няколко стъпки.  
- Изработване на визия за предметите, за които учебникът наистина е необходим. Можем например да се откажем от учебника по литература и философия, като запазим по-подходящите христоматии.
- За останалите учебници да приемем върианта: два учебника за всеки предмет - по един за задължително и избираемо обучение;
- Провеждане на конкурси;
- Изкупуване на лиценза на одобрените учебници от държавата; 
- Създаване на електронна банка от учебници и помагала;
- Всеки ученик да получи "електронна книга", която в началото на учебната година срещу такса от 30-40 лв. да се зарежда с учебниците за съответния клас. Тази форма е гъвкава и позволява съчетаване на единството и многообразието. Всеки учебник ще може да бъде допълнен от ученика със съдържание, съответстващо на неговия индивидуален образователен маршрут, и от учителя, в съответствие с неговото лично виждане, равнището на учениците в класа и спецификата на конкретната образователна среда. Ще расте броят на авторските програми на учители. Така

всеки ще има "свой" учебник

а общият пътеводител ще внася ред в хаоса.
Ефектът ще е многостранен. Ще намалеят обществените разходи за учебници и ще се освободят средства за безплатни тетрадки и други нужди. Ще отпадне един есенен стресор, особено за родителите на ученици от горния курс, където учебниците са най-скъпи. Затова непрекъснато расте броят на тези, които не ги купуват, а още повече - на тези, които не ги четат. Ще има учебници за всеки и на преден план ще излезе въпросът за изграждане на навици за тяхното използване. Единният общообразователен минимум, единните общообразователни програми и единният учебник ще внесат известна унификация в образованието и ще направят сравнимо обучението в училищата с различен профил и по отделните предмети. Единна ще бъде и основата за организиране и провеждане на тестове и изпити за проверка на знанията. Стъпките ще имат значим културологичен, образователен, социален, екологичен, здравословен ефект. Проблемът ще отпадне завинаги от дневния ред на обществото, а който го разреши, ще получи добър политически дивидент. Ала ние предпочитаме да си създаваме проблеми, вместо да ги решаваме...