Тиквена история

Така се случи, че на самия празник "Хелоуин" се оказах пред едно училище в англосаксонската зона. Дечицата излизаха по обяд след занятия и тълпа от родители нетърпеливо чакаше своите наследници да се появят. И те излязоха. Целите в кървища от боя, маски с черепи, шапки със забити тесли в главата и всичко гадно, което ви дойде наум. Явно индустрията "Хелоуин" се бе постарала сериозно за отблъскването на злите сили.

Но извън сценария на всеобщата веселба едно малко детенце, все още неспособно да разбере посланието, наддаде неистов писък при появяването на батко си на училищната врата, преобразен в скелет с огнени очи. Веднага разтревожени родители се впуснаха да успокояват детето и да му обясняват, че това е неговият батко и е само шега. Малкото обаче не вярваше на приказки, а със своя детски поглед възприемаше като истина страхотията. Не помогнаха увещанията, та дори и демонстративното сваляне на скелетния костюм. 

Сега е трудно да гадаем дали тази немила случка ще остави отпечатък върху психиката на малкото дете. Дано не се случи. Но добре известно е как се проектират в съзнанието на подрастващите някои ужасни събития. Иди после обяснявай, че това било езически ритуал от времето на келтите, пък после станал католически. 

Та чудя се на нашите лигави отродници, които в стремежа си да се европейчат, тласкат дечицата към подражание и на този празник. Защото ние сигурно си нямаме празници и поводи малките да се маскират като герои от приказките или просто да се преобразяват в интересни "персони", но без послания за насилие и кървища. За мнозина родители обаче е вероятно по-лесно да се гмурнат по течението на "новото време" и да купят опасните маски и всички останали атрибути на мнимия ужас. Пренебрегвайки факта, че именно в първите години децата оформят и усещането си за красота и естетика, добро и лошо в действителен, а не в иносказателен вид.   

Единственото симпатично, което съзрях в англосаксонския празник, бяха тиквите. Ярко жълти, украсени и изрязани. Освен това някои от децата обикалят с тях по къщите и очакват сладости. Хубаво, дори прекрасно, пък и познато и у нас. Ние си издълбавахме фенери от диня. До късно сновяхме по софийските улици и хората ни се радваха истински. Но никога не се преобразявахме в чудовища, защото и времето не беше чудовищно, както искат да ни го представят днес. 

Стана въпрос за тиквите и се замислих за тях на цели над 2000 километра от нашата си многострадална територия. В онази зона, където всичко е по-подредено и чисто, където любезно и някак сценично ти се усмихват, но и също сериозно те респектират, ако нахлуеш с кални обувки в тяхната територия. То не че няма поводи, но сега за тиквите. Онези родните, с най-дебелата кора. От политическата им разновидност имаме в изобилие. Дори за износ в ЕС и по-надалеч. Окопали са се във властта и не се предават. "Стреляйте, гадове леви. Ние ще стоим и няма да отстъпим, защото не сте алтернатива. Изградихме нова магистрална България. Вие само ни загробихте преди, та ние сега да внимаваме да не счупиме държавата и я оправяме", говори първенецът. А ехото отвръща: "...оправямеее, оправямееее". Народът пък се ослушва и вайка, и си мисли - като как така са ни оправили ГЕРБ за трети път? То ако става въпрос за онова оправяне, са ни оправили отвсякъде. С управленски хаос, мизерни парици, престъпност и корупция. Ако пък е дума за истинско оправяне, то хората вече са жадни за истинско излизане от батака на властващите сега и за промяна. Пък зрелите и презрели тикви да ги пуснем за износ на чуждестранния пазар за "Хелоуин". 

Тиквена история.