ТЕРОРЪТ И ПРОВАЛЕНАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Един "не съвсем самотен вълк"
В деня, в който се прославя веруюто на Великата революция - "Свобода - Братство - Равенство", по най-престижната алея в Ница, двадесеттонен  камион преследва непознати минувачи, съграждани, ближни, за да ги убие. Гази ги, по време на зарята, възхваляваща победата на Великите принципи. 
Първите съобщения за празничното прегазване  на хора бе съпроводено с пояснението, че масовият убиец Мохамед Бухлел се е "справял сам". Няма съучастници и помагачи. През следващите часове, вече след огласяването на името на шофьора на "белия камион" (да не се бърка с нашия "бял автобус", който бе натоварил съвсем други потенциални жертви), се изтъкваше още един момент - че 31-годишният шофьор е "имал психически проблеми". Внушението бе: "Спокойно!", "нещата са под контрол", нали се досещате човекът е бил в депресия; може би, изобщо нещо в "биохимията на мозъка му се е объркало". Много скоро, обаче, тези два "социални аналгетика", бяха отхвърлени от фактите.
Бухлел е прегазвал разхождащите се по променадата, хладнокръвно, но с ловна страст. Избивал ги е, както бракониерите трепят "зайци на фарове". По лошо. Дори заслепен, заекът все пак има някакъв шанс да избяга. Разхождащите се по "Английската алея" в Ница, по време на националния празник на Франция, не са го имали.

РАДИКАЛЕН УЛТРА-МИЗАНТРОП?
 
Бил е безработен. Имал е три деца. Бил е в развод. Какво му е говорел "вътрешния глас"? Примерно, "Всички не ви понасям!", "Мразя ви, без изключение!"... "Аз ще умра, но преди това, ще избия колкото се може повече от вас"... Нещо такова. От високата шофьорска кабина, едва ли може да се различи по светъл или по тъмен цвят на кожата има набелязания за прегазване, още по малко религиозната му идентичност. Убивал ги е както "французи", по точно, като "френски жители". Карал е наред - "без дискриминация". И все пак, мисля, че той е по скоро "постмодерен", т.е., "обратен расист". Мрази "местните". Отмъщава им, не ясно точно за какво, а вече и не можем и да го попитаме. Десет прегазени деца...  Иначе, жертвите са поне 85 убити и три пъти повече ранени, част от тях много тежко. Стискам палци на онези в болниците...
Бухлел е търсел смъртта си, но е предпочитал да бъде убит, а не да се самоубие - може и да е по религиозни причини. Ясно е, че е имал "лични проблеми", но не всеки който има проблеми, тръгва да избива съгражданите си.
Неинтересуващия се от религия Бухлел съвсем от скоро се бил "радикализирал". От ИДИЛ/ДАИШ го припознаха, като техен. Реална ли е връзката на Бухлел с "Ислямска държава?" За радикалните ислямисти не е морален проблем да поемат отговорност и за злодеяние, в което не са преки извършители. Обратно - повод за гордост е да си припишат още нещо страшно - за ужас на неверниците. Първоначално френските служби посочиха, че Бухлел отсъства от техните списъци на потенциалните ислямисти, не е бил наблюдаван, като възможен извършител на "щуротии". Дребен престъпник - да, но няма данни за нещо повече...
Инцидентът в Ница ще стане емблематичен.  Каза се, че Мохамед Бухлел се е фанатизирал "съвсем от скоро". Има такива примери за нагласите се генерализират, случва се и светкавична радикализация. Въпросът е, че тя се  подготвя неусетно, месеци и години наред, а тук и обществото и държавата са отсъствали.

Провалът на интеграцията на френските мюсюлмани

Тунизиецът е пристигнал във Франция сравнително скоро. Очевидно, не се е интегрирал в собствения смисъл на думата. Поредният за Франция терористичен акт шокира с броя на жертвите, но те не бяха малко и в "Шарли Ебдо" и в "Батаклан". С тази интензивност ли ще продължават? И защо някои "евромюсюлмани", са готови да убиват безпричинно други еврограждани? А иначе, във Франция, военното положение отново бе удължено. Колко още пъти ще с случва? 
Често в Западна Европа се тиражира схемата за "трите поколения мигранти" (по-рано "гастарбайтери"). Първото идва с воля и стремеж за интеграция, второто кара донякъде по инерция, третото си дава сметка, че не е прието и акумулира социална агресия. В публичните дебати за мигрантите, обаче, се спестяват такива закономерности, като склонността на повечето хора да винят другите за своите лични неуспехи и провали. Изводите, не от конкретния инцидент в Ница, а от няколко стотин прехождащи го подобни инцидента в Западна Европа е ясен - проваля се "европейският модел на интеграция", като цяло и по-конкретно, моделът на интеграция на евромюсюлманите. Насрещно недоверие се възцарява между евромюсюлманите и "традиционните европейци". Отчитат се успехи в интеграцията,  запазват се високи и свръх високи позиции за представители на евромюсюлманите по етажите на властта, а скритото недоверие расте. Следователно, конфликтите ще зачестяват. Защо?
Може би просто европейските общества вече нямат капацитет да интегрират нови мигранти? Или ако го имат, вероятно трябва да го правят по съвсем друг начин. Евролидерите просто трябва да спрат се с интеграционните декларации, които отдавна повече дразнят, отколкото сплотяват хората...        
 
Изкореняване на расизма: американският опит

Съединените щати са шокирани от продължаващата вече втора година серия от трагични инциденти, при които полицаи убиват афроамериканци, по правило - младежи. От градчетата Фергюсън, и Ед Лий до Батън Руж, в Луизиана. Имената на жертвите - афроамериканци придобиха символно значение. Полицейски шефове подаваха оставки. Често убийците на "афроамериканци", се оказваха хора с боен опит  - от Ирак, от Афганистан и т.н. Хора, за които убийството вече е било законен занаят.
Афроамериканците отговориха с протести-например с плакати "Моля, спрете да ни убивате!"  До тук, ясно. Но гледах клип в друга гама - протестна демонстрация, от около сто и петдесет афроамериканци, скандиращи срещу полицейските убийства на цветнокожи от полицаи. "Тамадата" се провиква "Какво искаме ние?" Следовниците отговорят: "убити полицаи". И дойде убийството на петима полицаи в Далас...
Преди няколко месеца, Барак Обама заяви "Расизмът все още присъства. В САЩ неравенството се е запазило". Според президента, цветът на кожата продължава да оказва влияние върху възможността за намирането на добре платена работа.
Според републиканеца Доналд Тръмп, отношенията между полицията и афроамериканската общност са "далеч по-влошени", отколкото обикновено се мисли. В една скорошна статия в списание "Нюзуик", расовите напрежения в САЩ бяха определени като "многобройни". Освен това, авторите твърдят, че "институциите не се променят лесно и бързо, независимо кой стои начело". Уточнява се, че проблемите за чернокожите рядко са свързани с расистките възгледи на отделни властимащи личности, а по-скоро със структурни проблеми като бедност, разбити семейства и училища, предлагащи изключително лошо образование.
Подписваме се под тези изводи. Опитът, вече няколко десетилетия, социалните проблеми и противоречия, да се представят като етнически, ще ни доведе до нови катастрофи. Възниква резонният въпрос, защо върху страни като България, се упражнява непропорционален натиск, да привиди всички възникващи на нейна територия етнически/ расови проблеми, изключително като продукт на дискриминация от страна на мнозинството върху малцинствата? 
Никой да не си мисли, че етническите и религиозни проблеми ще се решат от само себе си. Сигурно е, че грешките в етническите/ "расовите отношения" се заплащат с кръв. И плаща всяка от страните - по своему. Въпросът е и дали (не дай си Боже!) целият Западен свят, не става една голяма "Бивша Югославия?" Защото мога да си го представя.