Терорът: Европа бе предупредена

Преброяването на жертвите от Парижките атентати поприключва, принципните  договорености между великите сили за някакви координирани действия срещу "Ислямска държава" вече са постигнати, но наред с въздушните удари по базите на "джихадистите" има серия от принципни въпроси, които няма да получат отговор в полицейските сводки. Защо всъщност бяха избити тези над 130 души, какво мотивира терористите, какво вдъхновява стотиците европейски доброволци, запътили се към бригадите на ИД?
Папа Франциск демонстрира интелектуална и политическа смелост и нарече случващото се "начало на Третата световна война". Тази война обаче придобива антиевропейски смисъл. Ноемврийското Парижко кръвопролитие е кървав епизод от дългата битка за Сирия и от десетилетната война срещу тероризма и радикализма. Отговорът трябва да е много ясен: това е война срещу нашата, европейската цивилизация. Война абсурдна и престъпна.
Битката за Сирия очевидно ще е дълга, войната срещу тероризма може да продължи десетилетие. В събота гледах повторението на един ТВ-репортажен филм от януари за "Шарли Ебдо". Позицията на авторите бе, че редакторите и карикатуристите са избити някак заради свободата на словото и медиите. Тази доминираща доскоро в цяла Европа позиция не е невярна, но е твърде едностранчива, някак "медийно-центрична". Тя подменя "Света" със "Света на медиите". Редакцията на сатиричното, често направо хулиганстващо списание бе избита не главно заради "непримиримост към "свободното слово" - това са само част от мотивите на терористите. Този свят - "парижкият свят", "римският свят", "лондонският свят", по-общо - европейският свят, светът на модерната цивилизация, се възприема като чудовищен враг от радикалните ислямисти. Парадоксът, е че с някакви абсурдни мотиви тази базисна истина продължава да се се затъмнява за самите европейци.

ИСЛЯМИСТКИЯТ АНТИЕВРОПЕИЗЪМ

Общото между парижките убийци от 13 ноември, колегите им от януари, които изпозастреляха редакцията на "Шарли Ебдо" е, че те ненавиждат Европа, европейския начин на живот, европейската цивилизация (с всичките й реални грехове) и биха предпочели някак да ги премахнат, т.е. да ги унищожат. Това е сърцевината на "философията на ИД" и на една дузина подобни на нея терористични организации. Убийците радикали нямат личен спор с хората, които екзекутират, не ги ненавиждат заради техни политически възгледи или конкретни действия. Омразата е на едно базисно равнище - "искаме вас просто да ви няма". А ако се окажете наблизо, можем да ви застреляме, обезглавим, изгорим в клетка и т.н. - "менюто" е твърде разнообразно. Би могло да се опише и така: "има друговерци - има проблем, няма друговерци - няма проблем".
Радикалният ислямизъм отхвърля постиженията на демокрацията, правата на човека, плурализма, свободата на словото, равенството на половете и формулира социално-политическа визия, целяща радикална промяна на обществения ред и тотално господство на исляма, при това, отхвърляйки каквото и да е по-съвременно третиране на Корана.
Радикалните ислямисти искрено ненавиждат Европа, мразят я, подозират, че тя е виновна за всички проблеми, с които се сблъскват мюсюлманските общности. Мразят, на същата основа, Америка и Израел. Омразата не е срещу християните, които са избивани и изгонвани от целия Близък изток. Ислямистите се вдъхновяват да воюват срещу всеки, който не е един от тях, т.е. всеки, който не мрази и не е готов да избива друговерците, отстъпниците и тълкуващите Корана по друг начин. Радикалните ислямисти си поставят като една от висшите си цели борбата с "вероотстъпническите режими" в ислямския свят, иначе казано, с всички, които тълкуват Исляма по по-различен начин от тях самите.
Допреди появата на ИД антиевропеизмът не бе достатъчно осъзнат от самите европейци като значим, може би дори като централен социален факт в ислямистките общества. Днес това, както виждаме, коренно се променя.

Европа след Парижкото клане
 
Европа има проблем със себе си - и това е страхът да осмисли случващото се, което се разминава със собствените й догми и мантри от последните десетилетия.
С недоверие трябва да се отнася Европа към твърдения, че нямало връзка между нелегалните мигранти и ноемврийските парижки терористични актове. С онова недоверие, с което възпитаният човек изслушва приказките на очевиден сладкодумен шмекер.
Чухме поредния пропаганден фокус, поддържан от определен тип медии - "сред бежанците "джихадисти" нямало, имало само сред старите  "евромюсюлмани" (те пък откъде са се появили точно там?). Подобни внушения целят само едно - европейските национални държави да бъдат "приспани", докато първият милион нелегални мигранти се установи в новите си местообитания. Затова бе истерията около сирийския паспорт, намерен покрай взривовете, който по принцип би могъл и да бъде подхвърлен. Истината е друга - сериозни наблюдатели и експерти говорят за не по- малко от 5 хиляди джихадисти от "Ислямска държава", достигнали Стария континент, прикрити сред реалните нелегални мигранти.
Джихадистките мрежи, тънички поне засега, са обхванали цяла Европа - от Полша до Португалия, от Швеция до Босна. Някаква част от тези първи мигрантски ешелони са не просто бежанци или социални аутсайдери, а хора, за които преселението в Европа е част от изпълнение на религиозната свръхзадача за налагане на тяхната религия с всички средства. В ислямистката митология миграцията е архетипно свързана със завладяването.
Голяма част от младежите от мюсюлмански семейства, живеещи във Франция, особено тези от Африка, Тунис, Алжир и Мароко са безработни, не са социално интегрирани и се чувстват маргинализирани, отхвърлени и жертва на ксенофобски прояви и расистки отношения. Според изследвали ги психолози те страдат от "криза на идентичност и затова лесно се поддават на крайни религиозни възгледи". Безспорно е така, но не това е главното. Защото стотиците хиляди, бягащи към Европа от Северна и Централна Африка, от Афганистан и Еритрея, явно не страдат от "кризата на идентичността" в отечествата си.   
Радикалният ислямизъм е част от исляма. Само че "надстроен" като негова "сбъркана", антицивилизационна добавка. По същество той се развива като политически свръхвластолюбив, но умело маскиращ жаждата си за господство, за власт, прикрита в религиозни одежди. Радикалният ислям, в посочения смисъл, е заплаха. Подчертавам - не самият Ислям като една от основните световни религии. Но това, което наблюдаваме, дава основание да приемем очертаващата се истина, че под въздействието на различни фактори мюсюлманските общности и особено младата генерация в Европа могат лесно да се поддадат на радикализиране.

    ЗА СИЛАТА, БЕЗСИЛИЕТО И БЕЗДЕЙСТВИЕТО

По принцип смятам, че фундамент и смисъл на дипломацията, на всяко човешко съжителство е идеята за преговорите. С терористите и с радикалните ислямисти нещата са по-особени. Хората, които определям като "театрални диалогизатори", са по принцип прави, но и грешат в конкретиката. От няколко десетилетия се знае - преговори с терористи не се водят. Когато става дума за нормални европейци, те обикновено смятат, че терористите имат някакви разумни искания, които могат да се обсъдят в спокойна и демократична атмосфера, с разумни насрещни компромиси. Иначе казано, "можем да се договорим". Подходът е честен, но какво става, ако отсрещната страна просто не иска да се договаря?
През февруари на среща на Президиума на ПЕС в Мадрид бе заявено: "Няма да позволим фанатизмът да диктува как да използваме свободата на словото, нито да ни накара да изградим по-затворени или нетолерантни общества. Вярваме, че борбата срещу радикализацията и екстремизма трябва да бъде водена с превантивни мерки на местно, регионално и международно ниво". И аз вярвам в същото, въпросът обаче е дали изобщо я водим тази "борба"?
Няколко държави от региона на Югоизточна Европа са на път да изгубят контрол върху  мигрантската ситуация. Множество европейски управленци все по-често се оказват интелектуално и морално безпомощни не само да разрешат, но дори да формулират реалните проблеми и предизвикателства на нашия нов свят, в който правото вече не е противовес на силата, а нерядко неин атрибут.
В Западна Европа проблемът "миграция" и проблемът "радикален ислям" се сляха в единен трудно поддаващ се на разплитане възел. Скокът в публичния авторитет през последните години на хора като унгарския премиер Виктор Орбан и на руския президент Владимир Путин се дължи не на друго, а на възприемането им като хора на действието, концентриращи се върху най-острите проблеми на своето време. Като например ислямизма, тероризма, бежанците и мигрантите, интеграционните процеси. Франсоа Оланд очевидно го е разбрал и след атентатите светкавично лансира нови инициативи, доста различни от идеите, с които дойде на власт. Европа не може да бъде модерно копие на Дивия запад отпреди 150 години, из който да бродят хора без документи и с множество взаимозаменяеми "идентичности" в условията на въоръжена анархия. След ноемврийския Парижки терор Европа трябва да отрече "българската технология на снишаването" (докато отмине бурята). Нужен е завой към историческия държавно-правен смисъл на понятия като държава, гражданство, граници и т.н.
В Европа се надига нова политическа вълна - на хората на действието - дали тя ще бъде "дясна" или "лява" зависи от прозорливостта на националните играчи. Иначе дълги години ще се пишат безкрайни "анализи", че в "Европа екстремистките партии са във възход".
Да вземем за пример какво става у нас. По време на парламентарните обсъждания на атентатите в Париж, в сряда,  народният представител от ДПС г-н Тунчер Кърджалиев идентифицира най-големия враг на исляма - ислямизма. Позицията е вярна, но не е излишно да се опишат някои от белезите на ислямизма. За България, страна с едномилионно мюсюлманско население, въпросът е ще се допусне ли ислямисткият радикализъм да се инфилтрира сред българските мюсюлмани, да ги откъсне от проевропейското развитие, да ги настрои срещу националния държавно-правов ред. От мюсюлманските духовни институции и от политическите фактори, развиващи активност сред мюсюлманските общности, се очаква нещо много конкретно - разграничаване и отрицание на религиозния радикализъм и фанатизъм - по принцип и в конкретните му проявления. И нека да си спестим теоретичните увъртания, че "не било ясно" какво точно означава "радикализъм" и пр. Дори не всички да "знаят", то всички се досещат за какво става дума. Например за това, че принципът за върховенството на Конституцията и закона се разпростира върху всички граждани, включително и върху гражданите, изповядващи исляма, или че религиозните догми не могат да оправдават престъпления.

На бойното поле - в небето и на земята...

"Без сухопътна операция (в Сирия) няма как да се мине", смята вицепремиерът Ивайло Калфин. Какво означава това? Мисля, че са нужни сухопътни операции, които да подпомагат националните въоръжени сили на Сирия, Либия и Ирак, за прочистване на региона от ислямистки радикали. Държави извън Близкоизточния регион не би следвало да участват със свои сухопътни сили, особено държави, които се възприемат като "християнски държави".
Европейският съюз, САЩ и Русия могат да преодолеят различията си и заедно да унищожат чудовищата "Ислямската държава" и "радикален ислям". А на "Ислямска държава" съм предрекъл международен наказателен съд още преди година. Важното е своевременно да се отърсим от самозаблудите, да огледаме детайлно симптомите на окръжаващата ни опасност и с воля и разум да приключим случая...