Свобода или #Кой
/ брой: 82
Дали някоя от т.нар. официозни медии отбеляза през тази година Световния ден на свободния печат? За какво им е да го споменават, само излишно да смущават спокойното битие на чорбаджиите си ... Пак заради това официозите не уточниха, че последната класация на "Репортери без граници" бе огласена именно по повод Световния ден на свободния печат 20 април. Виж, от самата класация вече нямаше как да избягат. Но пък, след като си пробил като с бургия дъното на самоуважението, по-нататъшното пропадане се понася и преглъща вече все по-безболезнено.
И така пошумяхме няколко дни за срамното 111 място по свобода на словото, понапълнихме ефирното време на два-три сутрешни блока, дежурно се помрънкахме във фейсбук ... и мина и замина.
Къде ти тук място да празнуваш свободата на словото. Че то свободата на изказа е признак за свободно общество. Ние такова ли сме? Че то свободата е признак за демокрация. Ние в демокрация ли живеем? Сериозно?!
Май действително истинският ден на свободата на словото в България трябва да е Първи май. И да е повече ден на протест, отколкото празник. Ние в гилдията си знаем какво е да говориш, а всъщност да мълчиш, да пишеш, а всъщност да мълчиш, да разказваш, а всъщност да мълчиш. Обидно е. И в журналистическия свят има работещи бедни, има социално слаби, има унижавани на работното място, има принуждавани да нарушават правилата в угода на чорбаджията.
Има обаче и друго. Има стремеж да бъдеш честен, да търсиш и да кажеш на хората истината, да им бъдеш полезен. Ще кажете "айде стига с тия клиширани наивизми, дето нямат нищо общо с реалността"... Но и в тази реалност има, ИМА хора, които се прекланят пред законите на журналистическата професия, искат и се борят да живеят и работят единствено според тях.
Подчинявай се само на заповедите на съвестта си. Това беше любимата заповед на нашия патрон и учител - великия български журналист Стефан Продев. Затова днес, на традиционния празник на ДУМА и левия печат, който той създаде, ние, думаджиите, каним всички колеги, които чувстват себе си като свободни хора на свободното слово, да застанем заедно. И да си спомним неговите думи "Бедна българска журналистико! Защо не окнеш така, че полилеите в парламента да изпопадат? Защо не стиснеш перото си мъжки, та от камъка да потече мляко? От какво се страхуваш? От репресиите ли, от себе си ли?"