Светът е малък

    За някои жълтите софийски павета са символ на престиж, суета, власт и... вероятно възможност да те забележат, като опънеш например палатка срещу Народното събрание. За моя милост този столичен символ си остава естествен и много мил фон на детство и юношество по простата причина, че къщата ни, докато я имаше, бе на гърба на университета, направо залепена за баскетболното игрище на висшето училище. Та кехлибарената настилка се превръщаше в периметър за действие на момчетата от квартала, които търсеха изява в сраженията с връстници от "канала", т.е. бул. "Евлоги Георгиев". Съботните ни маршрути обаче бяха по-особени и по правило приветствани от родителите. В тези дни тръгвахме под кестените на ул. "Шипка" и след броени минути по хлъзгавите жълти павета се озовавахме пред много впечатляващата ни тогава сграда на Централния дом на народната армия (ЦДНА) - сега Военния клуб. Целта бе да гледаме безплатно "бойни" филми, в които всеки изстрел на партизаните срещу фашистите бе посрещан с див възторг и тропане с крака. Постепенно в младото ни съзнание се запечатваха лицата на героите, на които след това подражавахме в нашите си улични сражения. Сред любимците ни естествено бе и Бата Живойнович, големият и най-обичан сръбски актьор, оставил на филмовото изкуство над 250 ленти, много от които и до днес са ненадминати шедьоври.
    През тези дни непримиримият боец от партизанските епоси навърши 81 години. Това ми даде повод да си спомня за едно интервю с Бата в Белград по времето на все още съществуващата Югославия. Намерих го по телефона в Сопот, градчето недалеч от столицата, където актьорът живееше със съпругата си и дъщеря си. Оказа се, че ще пътува за Сплит на снимки, но ми предложи преди летището да се отбие у нас за разговор. Ето така прекарахме няколко часа в раздумка за всичко от живота, който моя събеседник определи за себе си кратко - като филмова приказка. Не пропусна гладните предвоенни години и тежките дни на окупацията, заниманието с бокс и допълнителните купони за хляб като компенсация за натоварването. С чувство за хумор сподели, че вероятно е най-дълго училият студент, тъй като още в началото на обучението си в театралната академия го увлича филмовата магия и много, много години след това решил да постави успешен финал на висшето си образование. От университета пък му дали документ, че е следвал от годината на постъпването до получаването на дипломата, което си е направо впечатляващ срок.
Имаше и тъжна констатация, че поради прекалената си ангажираност и дълго отсъствие от дома вече проговорилото му момиченце попитало: "Мамо, кой е този чичко?" Тактично нищо не ми отговори, когато може би неудачно, вероятно поради физическата прилика, направих сравнение между Бата и френския му колега Лино Вентура. И чак след това проумях, че сръбското и сръбството са онази доминанта в същността на Живойнович, която дава самочувствието и куража на една цяла балканска нация да не превива гръбнак пред чуждото, а да се гордее със своето и отстоява славянската си и православна същност. Пък и защо, мисля си със срам, да сравнявам този колос на балканското ни филмово творчество с когото и да било, когато именно той остави стотици незабравими образи. А впрочем негови творчески партньори в годините бяха Ричард Бъртън, Юл Бринер, Курт Юргенс, Орсън Уелс, Уго Тоняци, Франко Неро, Сергей Бондарчук...
    Когато водихме разговора с Бата, времената за Югославия ставаха все по-тежки. Моят събеседник осъзнаваше това и с някакъв партизански устрем негодуваше срещу рушителите на многонационалната федерална държава. Заклет социалист, той вярваше в силата на идеите си и искрено страдаше от започналите необратими процеси на разпад. Вероятно поради това по-късно жертвоготовно се хвърли в опасните подвижни пясъци на политиката. През 2002-ра дори е кандидат за президент на Сърбия, но губи от представителя на надигналата се "демократична" вълна Воислав Кощуница.
Това очевидно е един от малкото неуспехи за Бата, които той преживява драматично, включително и с временно влошено здраве. Силно емоционалните, чувствителни и артистични натури трудно се вписват в суровия и на моменти жесток политически прагматизъм по балканските ни географски ширини. Затова пък милиони в Сърбия и на Балканите и неизмеримо повече заклети негови почитатели дори в далечен Китай ще изпадат във възторг от талантливите превъплъщения на Велимир "Бата" Живойнович. Те живеят с вълненията на неговите незабравими герои от "Битката край Неретва", "Мостът на кота 612", "Козара", "Валтер брани Сараево" "Обещаната земя", "Три", "Влакът", "Събирачи на перушина" и пр. И като резултат от този титаничен и талантлив труд през 2000 г. година идва голямото признание - наградата за най-добър сръбски актьор на ХХ век. А любовта на публиката Бата я имаше в изобилие, както никой друг в така обичаното от него отечество.