Сатирикон
Сурвакари
/ брой: 2
Хич не обичам празниците. Тогава разбирам, че черният дроб изобщо не ми е приятел, телевизиите откровено ме мразят и бълват стари филми и хумор, по-плосък от новия данък, а в София "Ал Кайда" подхваща денонощен пиротехнически тероризъм. На празник е родена тъщата. На празник се ожених. Беше втори юни, денят на геройски загиналите...
Празникът е вреден и за друго. На неговия фон делниците са още по-сиви и скучни, а животът - направо безсмислен. На празник беднякът разбира колко малко са нещата, които може да си позволи. И колко много онова, за което може само да мечтае...
Та думата ми бе за новогодишните празници. Звъни се онзи ден на вратата. Отварям. Трима яки квадратни юнаци ме даряват с холивудска усмивка.
- Няма ли да ни поканиш, стопанино? - пристъпва напред най-якият, чийто ръст би пратил Шварценегер да се снима в "Снежанка и седемте джуджета". Без особено значение кое от джуджетата ще играе.
- Кои сте вие? - питам бандитите с наивна надежда, че са майтапчии от кварталния драмсъстав в отсрещното читалище, което вече е МОЛ.
- Ние, станенине, сме коледари! - възторжено декламира най-интелигентният, който на лицето си има и чело. - Дошли сме да те сурвакаме, да ти попеем коледарски песни! Хайде, момчета, влизайте, че имаме още два микрорайона за днес.
- Откъде да започнем, стопанино? - пита третият, вероятно шефът.
- Ами от... фолклора! - мънкам аз, все още надявайки се на майтап.
- Добре, започвам от хола - изръмжава братовчедът на Шварценегер и отваря голяма торба. - Шефе, пиши: плазма 42 инча - един брой, система за домашно кино - един брой, лаптоп...
- Спрете! Излъгах ви, момчета, мразя фолклор!
- Окей! Нещо по-модерно тогава. Обичаш ли рап?
- Да, да, обожавам го...
Шефът на сурвакарите изважда бухалка, украсена с гирлянди, и гърбът ми заиграва в неравноделния такт на песента:
- Сурва, сурва, весела година, чичко! Жив и здрав да си и бързо давай всичко!
Последното, което помня, бе мъчителната раздяла със златните коронки. Сватбеният пръстен обаче не пожела да излезе сам. Наложи се да го срежат. Не пръстена, естествено, тия момчета са големи ценители на ювелирното изкуство.
След петнайсет минути апартаментът изглеждаше като Катания подир поредното изригване на Етна.
- Гледа ли речта на президента? - пита най-едрият сурвакар.
- Гледах го, ама не всичко му разбирам. - отвръща шефът и слага в торбата новия таблет. - Липсва ми Аспен, ухилената физиономия на Плевню.
- Момчета, ненавиждам рап, от песните на Криско се изприщвам! Върнете ми поне електрическата самобръсначка...
- Джан, джун - припява Шварценегер, - глей как се прави!
Юначагата сваля и полилея. В този момент в апартамента нахлува Бойко Борисов с три барети и екип от БТВ.
- Какво става тук? Аз разпоредих ли да не се пипат личните вещи?! Веднага му върнете четката за зъби! А това е от мен, заповядайте! Ало, снимате ли?
Премиерът ми подава чисто нова безплатна винетка за Северната тангента.
Какъв добър човек! Какво, че ме оставиха и без кола, важен е жестът.