Имена
Стихотворения от Йосиф Бродски
/ брой: 96
В памет на приятеля
Този стих е за теб - не си струва труда и си знам
да не търся под камъка вече: от мен, анонимно
затова, че и камъка те ще затрият без срам,
а пък аз съм далече от камъка дълги години
и не слушам изобщо тия техни пискливи игри
на езопов език в това старо отечество наше,
дето опипом ти и по слух своя полюс откри
нейде в космоса от зли царчета и умни апаши;
този стих е за теб - ти, заченат от прах и сълза,
син на Духа Свети и кондукторка, дявол чаровен,
похитител на книги, съчинител на одата за
А. С. как пада ничком в нозете на Н. Гончарова,
слововержец, лъжец, фанфарон и побойник науж,
обожател на Енгър, трамвайни звънци, асфоделии,
белозъба змия под жандармския кален ботуш,
изтерзано сърце, спало в толкова чужди постели, -
полежи си добре, като в шал оренбургски повит
с тая рижа земя, пълна с дим и комини грамадни;
ти с живота живя, както с цвете пчелата - във флирт
и замръзна на Третия Рим сред площада параден.
Няма, мисля, към нищото по-ветровита врата.
Тротоарен човек, и на нея ти би се зарадвал,
но отплава надолу по реката на вечността
в избеляло палто закопчан, инак би се разпаднал.
Там напразно в устата ти рови за драхма Харон
и напразно тръби някой горе с тръбата протяжно.
Приеми този мой анонимно прощален поклон
от брега, неизвестно какъв. Но за теб не е важно.
* * *
Ти забрави селцето, загубено сред блатата
на гористия край, дето лете стърчат плашилата
по оградите и лумват маковете като луди,
а в дерето летят ескадрили от пеперуди.
Баба Настя навярно е умряла, Пестерев - също,
а ако още е жив, се търкаля пиян из къщи
или пък майстори от кревата ни нещо полезно -
я дъска за стобор, я за портата панти железни.
Зиме цепят дърва там и карат на водка и ряпа,
и ги дразни димът, и звездите премръзнали зяпат,
и прахът зад пердето се дипли на сиви савани,
и отдавна е празна бърлогата на любовта ни.
Зимна вечер в Ялта
Пак виждаш левантинското лице,
белязано с дамги от едра шарка,
докато рови в джоба за цигарка
и пръстенът с фалшиво стъкълце
проблясва - сякаш бликва леден град
и крушката се пръска на парчета,
а той нехайно бръсва с пръст каскета
и в кръгче дим изпуска: "Виноват".
Над Крим е зима. Но на тоя бряг
тя идва като на забава плажна -
тук никога не се задържа сняг
по грапавата кожа на паважа.
Пустеят ресторантите. И смрад
димят ихтиозаврите на рейда,
и лъха кисел винен аромат:
"Да капна ли от гадостта?"
"Налейте".
И тъй - усмивки, сумраци и сплин,
а барманът кръжи, изпружил шия
наоколо - подобно млад делфин
над смачкана консерва от хамсия.
Прозорец. Шум. Изкуствени коси.
Снежинки се топят - все пак е зима.
О, спри се, мигновение! Не си
прекрасно, колкото неповторимо.
* * *
На село Бог не в дупки и ъгли
живее, както смятат хитреците.
Той освещава чашите, стрехите
и честно с всеки хляба си дели.
Тук той е в изобилие. Вари
в гърнето старо лещата с кромидец,
сънливо вместо огъня гори,
намига ми като на очевидец.
Огради вдига и сватосва сам
девойките за горския; насъсква
оса срещу ловеца, който там
нацелва цев в отлитащите гъски.
Възможността да вникнеш в тоя свят,
заслушан тихо в есенните листи,
е май единствената благодат,
достъпна в селото за атеиста.
Превод Иван Есенски