Стихотворения от Тодор Билчев

Вяра за вяра... такава...

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

Н. Й. Вапцаров

Твоята вяра днеска, поете,

вече я няма и не ни свети.

Само безверие шири се вред.

Грозното, лошото все е отпред.

Вяра ни трябва - в нещо, във нищо.

В мръсното вяра. Даже и в чисто.

Вяра такава - без изневяра.

Вяра в човека. Даже във звяра.

С вяра, когато дишаш и жив си,

само с такава даже щастлив си.

Нея обаче щом вече я няма,

нищо си ти и нула голяма.

Вяра за вяра - кой да ти каже?

Нейде я има сигурно даже.

Тука обаче не съществува.

Ни се продава. Ни се купува.

Вяра за вяра - как да си вземем?

Или от някой да я отнемем?

Жив е човекът, ужким, без нея.

Само, догдето... мъртъв изтлее...

На вечността по синята пътека

По сините пътеки на очите ти

и днес не спирам да вървя и питам те:

Ти, който бори се за чест и свобода,

защо за годеница си избра смъртта?

Защо и страдащата българска душа

единствено с "Народе????" слово назова?

А с тези, душата стряскащи въпроси,

свобода за нас духовна ли изпроси?

Защо без гроб си, а пълно е с гробове?

Гдето дремят православните скотове.

А Духът ти днес разкъсван тук се мята,

без място свое в небето и земята.

Бе дошъл да ни изкупиш греховете.

И да прогониш от смъртта страховете.

Ала синя пътека само остана

по пътя твой от "Разпни го!" до "Осанна!".

На незабравата зовът

За тях на празници се само сещаме.

Били те лични или национални.

Със подвига чутовен там се срещаме.

Със техните съдби - все многострадални.

А те със нас и в нас са непрекъснато.

Високо го държат духа ни български.

Със свободата връзката прекъсната

възраждат, връщайки ни да сме българи.

Те имат имена. И незнайни даже.

Но българин, единствен, казват се до днес.

И както слънце, когато се покаже,

огряват българския ни духовен вис.

А нейде там гора, когато зашуми,

ветрец повее и звездите заблестят,

в Балкана чувам песента им да ечи -

на смърт и свобода България зоват!...

Текст към 0903: 

Тодор Билчев е роден на 18.04.1956 г. в Русе. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работи в Държавен архив - Русе. Издал е 64 книги, предимно документални и исторически. Лауреат на националната литературна награда "Светлоструй" за документалистика. Автор е на четири стихосбирки: "Есенна жътва", "Празниците на Духа", "Прашинки от Безкрая", "Светлина в душата ми погледна".