ПЕГАС
Стихотворения от Боян Бойчев
Из стихосбирката "Радост печална да бъдеш..."
/ брой: 84
Печалната радост да бъдеш поет
Стоях сред поляна,
А всъщност минавах тунели.
Радост печална е
Да бъдеш поет гордочели,
Русото глухарче ми каза,
Преди да отлитне.
И аз се запитах:
Границата къде е
Между печал и радост?
Печално е
Да искаш
Света красив, справедлив и възторжен
В мечтите си да откриваш,
А той груб да е, алчен и безпардонен -
И затова невъзможен.
А ти всеки път
Край Демир Хисар да умираш.
Печално е
Да си корабокрушенец,
Оцелял след кораба потъващ
На мечтите,
Да драпаш до кръв,
За да се спасиш
От подводни течения,
Водовъртежи и плитчини
Измамни.
Да стъпваш сред пълзящи змии
От злоба и завист.
На сушата да оцелееш
Невъзможно е явно -
Това ми каза морето,
Замислено и тревожно.
Да искаш да летиш,
А да подрязват крилете
По последната мода.
Да виждаш върховете,
А да не можеш...
Поетът все неразбран е! -
Викна тълпата,
Дрогирана и пияна,
Разбираща от всичко.
Да, печално е
Стиховете
На неразбран език да говорят -
Да водят към светли простори,
А хората на телеца Златен
Да се кланят и молят!
Какво като поетът
Свободен е? -
Повдигнаха рамене
Три синджира зомбирани роби.
Идиоти! -
Отвърна поетът гневен,
Вдигнал чело:
Хляб или свинец! -
И се изправи.
Пръв, но и други след него...
Слънчогледите паднаха в прах -
Каза пророкът,
Видял в септември май.
Но слънчогледите
Май ще възкръснат,
Казвам му
И виждам червените ескадрони
На слънчевото момче.
Литвам да ги догоня.
Не умират мечтите,
Бронирани здраво в гърдите! -
Провикна се
Огнярят на вярата,
Преди да го разстрелят
Отново и отново.
Ала огънят е запален...
Радостно е
Поет да бъдеш.
Света да виждаш с очи различни.
Да мечтаеш
Да е красив, справедлив и възторжен,
И за това да се бориш!
Да препускаш
С червените ескадрони,
Мечтите
Да бронираш в гърдите,
Да поемаш към върховете,
Все нагоре и нагоре,
Да размахаш крилете,
Да се слееш с простора.
И да обичаш
Човека до теб,
Споделил живот и мечти,
Любов и орис.
Еднопосочно
Да пътувате към мечтания остров,
Означаващ спасение.
Да седите сред палмите в безвремие,
Сред изгреви морски,
Морски залези,
С преплетени длани
И очите слънчеви
Да те галят...
Радостно е дъбове да садиш,
Да отглеждаш дъбове,
Устойчиви, родови, здрави,
Във времена разделни,
И пътеките да стават мостове
Между минало и нови предели.
Радостно е
Света да искаш да промениш,
Към върха да вървиш,
Все напред,
Да летиш...
Граници няма.
И душата да сгрява
Печалната радост да бъдеш поет.
Червеният мак
Няма как да приема този свят,
Няма как.
Не случих на време, но в мене
Тупти червеният мак.
Днес съм отречен. Аз съм грешен,
Жертвен агнец.
Днес всеки се моли: кумири, идоли,
Златен телец.
Днес не всеки се моли: вярва ли в Бог,
Вярва ли?
Властват днес алчните варвари,
Властват варвари...
И в училище учат само неравенства,
Неразрешими.
Приемаш, свикваш, пиянстваш,
Животът неуловим е.
Днес аз съм обречен. Отречен.
Наивник съм цял.
Отречен, но възкръсващ и вечен е
Светлият идеал.
Свобода, равенство, братство -
Ще лумне пламъкът пак.
Няма как да приема този свят!
Пламти, пламти червеният мак...
Поезия
Пиша стих след стих
Върху листа бял
На голото ти тяло.
Очите ми мастилени
Жадно събират
Щедрите метафори,
Родени от разкоша ти.
Пръстите изписват думите,
Устните попиват
Разпиляното мастило,
Мислите раждат стихове,
Ах, каква поезия!
Каква поезия си ти...
Поезията на живота ми.
Максимално понятие за обич
С всеки ден все повече
В теб се влюбвам
И си казвам:
Господи, това е невъзможно!
Нима възможно е
Да обичаш все повече
От максималното понятие
За обич?
Но реката става
Все по-пълноводна,
След летните дъждове,
След зимния сняг
Избуява любовта
И ме носи към теб.
Пламъкът лумва
Все по-ярък
И запалва душевни пожари,
Все повече
Стопля камината сърдечна,
С всеки ден все повече
Съм сигурен -
Любовта ни е вечност.
И с всяко препятствие
Все повече
В теб се влюбвам,
Променяйки граници
И възможност
На максималното понятие
За обич.