Спрете тази касапница!
/ брой: 87
Петра ТАШЕВА
Потресена съм! Гледам ужасяващите картини - разбити и изтърбушени жилища, масови гробове, разруха и безнадеждност от събитията в Украйна... Не искам да вярвам нито на очите си, нито на ушите си. И тази унищожителна касапница, от която тръпнат милиони хора, става в Европа, в люлката на цивилизацията днес, в XXI век, във времето на високите технологии, възхода на науката и техниката.
Как можаха лидерите на европейските държави да допуснат това, как не се справиха с различията? Защо не успяха да потушат неправилните движения и постъпки? Защо не се вслушаха в исканията на народите си? Защо не ги водеха с мир, с разбирателство? Убедена съм, че сегашните военни действия, които доведоха до разрухата и масовите убийства, са в резултат на провалите в дипломацията и разузнаванията на страните.
Загиват невинни хора. Милиони хора в Украйна останаха без домове. Знаем как цял живот се гради и събира дом. Майки с невръстни деца напуснаха къщите си и побягнаха, за да се избягат от смъртта. В България бежанците са хиляди. Как ще завърши това принудително скиталчество? Повече от два месеца войната не спира. Земята се покри с руини, с трупове... И няма резултатни преговори за спиране на сраженията, които носят само разрушения и смърт. Гледам страшните и ожесточени физиономии на воюващите, които войната превръща в осверипели животни, и треперя от гняв, болка и безсилие.
Въвеждал се нов световен ред? Ами щом ще е такъв - с рушене и убийства, той ще е престъпен и не ни е нужен. Живеем в друго време и трябва да преосмислим значението на войната.
Не може днес да има освободителна, отечествена, справедлива, "свещена" война. Всяка война носи убийства и разруха. Може да изглеждам наивна, но бих извикала с все сила: Спрете войната и се разберете по човешки. Има ли кой да ме чуе?
Последствията вече са налице - започват и вървят с прогресираща сила икономическите щети. Всички болезнено ги усещаме. Търпим лишения във всички области и посоки. И ще става все по-лошо. Ще трябват колосални средства, за да се възстановим. Кой ще ги плати, кой ще ги понесе? Пак ще живеем в трудности и оскъдици. Защо? Заради болни амбиции. Заради безсмислието на войните ощетени ще бъдат пак обикновените хора.
Все по-често се питам дали наистина човечеството е вървяло напред? Дали е прогресирало или е останало такова, каквото е било в първобитната си същност, когато е воювало със сопи за оцеляването си? Защото днес то пак пали войни, руши и убива, но с най-съвременни и скъпо струващи оръдия.
Стряскам се от тези въпроси, на които няма кой да ми отговори. Защо война днес? Защо пак с убийства и с рушене се решават спорове между народите? Докога ще се произвеждат оръжия за масови убийства и за рушене на съграденото с много труд и средства? Няма ли в света съюз, организация, авторитет, който да спре производството на оръжия, да спре войните?
Безсилно ли е човечеството пред тези унищожителни световни бедствия? Няма ли сила, която да озапти, да спре този, който праща мъжете, юношите по фронтовете, за да убиват и рушат? Недорасло ли е човечеството за тези надежди? Мечти или утопии са тези въжделения на мен, обикновения човек...