Риболовът - прехрана, хоби, спорт

Риболовът както и ловът са се е появили, за да осигуряват прехраната на човека. С течение на годините той се превръща в хоби или спорт. Първите данни за риболова като хоби датират от 2000 години преди Христа - на египетски рисунки са били изобразени хора, които ловят риба с мрежи, а до тях е имало и такива с въдици. Има данни, че в Китай (IV век преди Христа) се е ловяло риба с влакно от коприна, кука - направена от игла, бамбукови пръчки и сварен ориз за стръв. И това не са единствените примери. Подобни записи има и в гръцката, азирската, римската и еврейската древна култура.
В историята на риболова важно място заема историята на такъмите. Там основна роля играе риболовната кука - първоначално изработвана от дърво, след това от кости, камък, докато се стигне до откриването на желязото. Тогава тя става обект на внимание и прецизна изработка. В началото е била използвана само с влакно и стръв. Хората са ползвали влакна от животински или растителен произход и са ги държали с ръце. Този метод на риболов е изисквал употребата на лодка. Именно това неудобство е довело до нуждата от рибарска пръчка. В началото риболовният прът е бил къс, около 1,5 м. Най-ранните данни за прът, който е бил дълъг и съставен от няколко части, са от древния Рим (тV век след Христа). За начало на спортния риболов се смята 1496 г., когато англичанинът Wynkyn de Worde издава книгата "Treatyse of Fysshynge With an Angle". Книгата е базирана на записки от 14 век и описва дузина изкуствени мухи, от които 6 все още се използват. Пръчките, били вече с размери около 4 метра, а за влакно са използвали завързани един за друг косми от опашка на кон.
Голям напредък в риболова се наблюдава през средата на 17 век, когато отново група англичани описват в книга нови такъми и начини за риболов. По това време един непознат за историята риболовец поставя в края на пръта водач, което му позволява да използва свободно влакно и да постига по-големи дистанции на замятане. През 1667 г. англичанинът Thomas Barker споменава за риболов на сьомга с влакно с дължина 26 ярда. Именно употребата на влакна с такава дължина е довела до изобретяването на риболовната макара. Първата риболовна макара е била с дървена шпула. В края на 18 век въдица с водачи по цялата й дължина и макара вече се считала за нещо нормално.
Риболовният прът също претърпял изменения. Доскоро изработван от обикновени дървени пръчки, той започва да се прави от по-здрави, леки и еластични материали. След 1880 г. такъмите започват да се усъвършенстват все по-бързо. Космите от конски опашки са заменени от копринени нишки с покритие от оксидиран безир. С тези влакна замятането е било значително по-лесно. Рибарите са можели да замятат средно 3 пъти по-далече, а също така влакната довели до възможността да се използват сухи и мокри изкуствени мухи. През 1896 г. William Shakespeare от Kalamazoo, Мичиган изобретява макара със въртяща се шпула. През 20 век въдиците стават все по-леки и с големи показатели за здравина. Бамбуковите пръчки са сменени от въдици, направени от фибростъкло, а по-късно и от карбоновите пръчки.
След 1930 г. макарата с фиксирана шпула навлиза в Европа, а след Втората световна война и в останалата част от света. Найлоновите монофилни влакна са изобретени към края на 1930 г. и се утвърждават като доминиращи. Те дават и началото на влакната от синтетични материали. Пластмасата като материал се налага и при изработването на воблерите, а също спомага за изработването на шнуровете за мухарския риболов. Въпреки навлизането на модерни технологии (сонари, електронни шпионки и т.н.), днешният риболовец е изправен пред проблема, вълнувал и първобитния човек: къде да намери рибата, какъв начин на риболов да избере, каква стръв да използва, да се научи да разбира времето и т.н.