17 Ноември 2024неделя00:22 ч.

Бойко Борисов козирува на американската делегация в Министерския съвет на 8 януари 2020 г. по време на срещата Стратегически диалог България-САЩ. Тази сервилност визуализира отношенията на клиент и патрон между двете страни

На фокус

Под американско иго

По парадоксален начин намесата на САЩ в България е най-брутална, когато е най-желана

/ брой: 118

автор:Георги Георгиев

visibility 3164

Символично или не, но тази година 2 юни - една от датите-жалони по пътя на освобождението на България от османско иго, се оказа белязана от най-бруталната проява на американски политически натиск върху страната от 30 години насам.
Него ден Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на бизнесмена Васил Божков, на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и на още няколко свързани с тях лица, както и на фирмите им. Причината - "значителни корупционни действия в България". Глобалният закон "Магнитски", по силата на който САЩ налагат тези санкции, всъщност е чисто вътрешен американски нормативен акт, чрез който от Вашингтон осъществяват синята си мечта - екстериториалност на вътрешното им законодателство.
Както и да го варим и печем, САЩ се намесиха във вътрешната ни политика, при това в навечерието на изборите, т.е. можем да говорим и за опосредствено влияние върху избирателния процес, доколкото санкциите по "Магнитски" засягат кръгове от хора, които участват в него.
Българските институции в лицето на служебното правителство на Стефан Янев приложиха наказателни мерки срещу български граждани след решение на чужда държава. Негативният ефект върху суверенитета и националното ни самолюбие изглежда самоочевиден, но обществото реагира на пръв поглед парадоксално. То или приветства санкциите на САЩ и ответните действия на кабинета, или, особено в средите на привържениците на доскорошните управляващи, остана привидно равнодушно. Две седмици след въвеждането им социологическо проучване на "Галъп" показа, че половината анкетирани (49,2%) одобряват санкциите по "Магнитски", а 31,6% не ги одобряват.
Нито Божков, нито Пеевски, меко казано, са любимци на българското общество, но основната причина за липсващото усещане за

накърнено национално достойнство

е, че това политическо действие на САЩ масово се схваща като удар по режима на Бойко Борисов, във времената на който са се развили тези "значителни корупционни действия в България". Изглежда омерзението от предишното десетгодишно управление е толкова голямо, че то прави американската намеса желана за много българи.  
Трябва да припомним, че към началото на юни режимът на Борисов, който макар и формално да не е на власт, продължаваше да владее почти всички позиции в изпълнителната власт (и досега има скрит контрол) и се занимаваше с откровен саботаж на действията на служебния кабинет в условията на продължаващ медиен и прокурорски комфорт. Позицията на САЩ имаше в онзи момент респектиращ ефект, защото показа на кликата "с кого са американците" или по-скоро срещу какво са, макар в нашия случай това да е без особено значение. Корупцията, която през последните десетилетия се превръща в "необходимото зло", за да оправдават американците намесите си в чуждите дела, се олицетворява в нашия случая от управлението на Борисов, неговите приятелски кръгове и олигарси партньори като Пеевски или Божков.
Последвалите разговори на Румен Радев с държавния секретар Антъни Блинкън, в които президентът нарича санкциите "силен знак", и публикацията на "Асошиейтед прес", препечатана и от "Вашингтон поуст", в която министър-председателят Янев е представен като борец с "ендемичната корупция", са достатъчно показателни и неслучайни.
Това послание тип "Думам ти, дъще, сещай се, снахо" е отправено към Борисов и компания, но те го четат по свой начин. Цялата им защитна теза е построена върху "руската връзка", защото смятат, че тя в условията на новата студена война има най-голямо значение за отвъдокеанските "началници" на Борисов. Оттук и непрекъснатите заявления, че нямало кой да лови руските шпиони, след като Борисов си отидел, че "дългата ръка на Кремъл" отстранила Атанас Атанасов като началник на разузнаването, че единствената причина за смяната на шефовете на спецслужбите била, че те разкрили руската агентура. Ерго, много прозрачно се намеква, че правителството и президентът са също руски агенти, които отмъщават за провала на други руски агенти. В същото време тръгна вече вълната от коментари, че САЩ имат нов "човек на американците" в България и това е лично държавният глава. Така в някакъв момент президентът Румен Радев се оказва

едновременно в два ипостаса

- на кремълски агент и на креатура на американците, т.е. не е нито едното, нито другото поради взаимоизключването на твърденията. Обратното е плод на конспирологични бръмбари в главите.
Воплите на Бойко-Борисовото обкръжение за руското влияние не са обърнати към скъпите български граждани. Те са насочени навън, към американците, обаче ония не им се връзват и това е голяма драма. Тоя номер вече им го играха веднъж (безуспешно) през юни 2019 г.
Случаят "Владимир Плахотнюк" в Молдова беше първият, в който бе отработен метод за освобождаване на "завладени държави" от властта на самозабравили се олигарси. Плахотнюк - партиен лидер и олигарх, контролираше всички власти и дори Конституционния съд (КС) на Молдова. Той демонстративно декларираше проамериканска и антируска политика. След загубата на парламентарните избори Плахотнюк се опита да разпусне парламента с помощта на КС, който отстрани временно и президента Игор Додон. Едноседмичното противостоене завърши с бягството на Плахотнюк от страната, но за целта се наложиха координирани усилия на САЩ, Русия и ЕС, а за преодоляване на кризата бе създадена временна ситуационна антиолигархична коалиция между иначе антагонистични прозападни и проруски партии.
Аналогиите се виждат с просто око. Финалът се очертава умерено-оптимистичен, а добрата новина за нашенския Плахотнюк е, че Америка позволява на "кучите си синове" да избягат от възмездие, когато вече не са ѝ нужни и ѝ пречат.
State capture. Завладяна държава. Така бе представена България преди няколко дни на страниците на влиятелното издание "Политико". Същото издание през септември 2020 г. публикува друг материал с красноречивото заглавие "Как България се превърна в мафиотската държава на ЕС?!" Отговорът е - постепенно. Но няма отговор на основния въпрос -

защо това се случва в ЕС

Впрочем има, но някои от тези отговори са прекалено страшни, за да се изричат, защото водят след себе си ерозия на вярата в европейската идея. Факт е обаче, че лидерите на ЕНП легитимират Бойко Борисов до последно. Отвратително.
България, както и други страни от Източна Европа, е на двойно подчинение - на Брюксел и на Вашингтон. В ситуацията на "завладяна държава" на мястото на САЩ трябваше да е ЕС, но той срамно отсъства. Различни говорители ни казват, че и ЕС ще започне да действа брутално срещу олигархията в България, но за момента сме свидетели на позорно мълчание. Миналогодишната реплика на лидера на АБВ Румен Петков, че Доналд Туск има повече нощни шкафчета от Борисов, продължава да виси със страшна сила. На този фон европейската алтернатива на американското иго изглежда затлачена от безплодни бля-бляканици за борба с корупцията, засилващи усещането за съучастие. В политическата криза, започнала от лятото на 2020 г., политиците търсят помощ и арбитраж от американския посланик, а преди да си легнат, проверяват дали руският не се е скрил под леглото им. Телефонът на ЕС (по Кисинджър) дава свободно.
Ако една държава не може сама да се освободи от олигархичната хватка, то външната помощ става желана, дори да е обидна. Разбира се, тя не е безкористна. Когато единият център на влияние отсъства, другият иззема инициативата, за да я използва по начин, изгоден на собствените му интереси.
В американското политическо иго, както и във всяко друго, няма нищо хубаво. Най-лошото е многообразният военен данък, който плащаме за участието си във войните на САЩ - и горещите, и студените. В замяна не получаваме нищо, ролята на куче-касичка е дадена на ЕС. Когато най-накрая американците решиха да свършат нещо, то се оказа половинчато. Наказан бе този, който твърди, че дава подкупа, а не този, който го взема. Нищо чудно и въпросният подкупван от Божков "настоящ политически лидер" да се окаже не този, за когото мислим всички.
Неведоми са интересите на нашия патрон, който, да не забравяме, десет години прекрасно си работеше с Бойко Борисов, прелиствайки пожълтелите грами на посланик Джон Байърли: "Да не забравяме с кого си имаме работа" и "С други думи, трябва да го бутаме в правилна посока". Това е от 2007 г. Къде го добутаха Борисов американците 13 години по-късно всички видяхме. Ако са решили сега да почистят след себе си - моля, заповядайте, но ние не ви дължим нищо. Сметката на тоя народ е прекалено набъбнала, за да ви плащаме още нещо за чуждите грехове.




В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ