Престъпно безочие
/ брой: 223
Сякаш сме обречени, когато заговорим за здравето на българина, неминуемо да добавяме по една нелицеприятна квалификация. Скандално е и това, което вчера с безразличие на чиновник и неприсъщо за лекаря бездушие ни поднесе здравният министър д-р Стефан Константинов от парламентарната трибуна. Че в продължение на две години трима здравни министри не правят нищо с договорени 20 млн. лв. от еврофондовете, отпуснати за скрининг на онкологични заболявания. Пари, с които е предвидено да бъдат прегледани 350 хиляди българи. Пари, с които е можело да се вземат превантивни мерки и да бъдат открити навреме рискови заболявания. Пари, чието усвояване под формата на профилактика би спестило на обзетите от мания за спестовност днешни управници стотици милиони.
Чиновническата немара и бездушие обаче нямат граници. Безочието - също. Здравният министър, докторът, в чиито ръце е животът не само на собствените му пациенти, но и на всички българи, се изправи с чиста съвест пред народа, за да каже, че се предвижда, планира, очаква... Дори здравното министерство се кани да започне да оползотворява едни 20 милиона. И така - две години.
В същото време цифрите, които вече няма как да бъдат скрити, са повече от обезпокоителни. България е единствената страна в света, която върви обратно на тенденцията за намаляване смъртността от рак на маточната шийка. По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от този вид рак се е увеличила от 12,7 до 26,9% за периода 1970 - 2002 г., което е три пъти повече от нивото на заболеваемост в Европейския съюз. Смъртността за същия период се е увеличила от 3,2 на 9,8%.
Тези цифри обаче не притесняват сегашното ръководство на здравното министерство. Защото то не предприема нищо, а предвижда. Като в Африка - и там се предвиждат програми за скрининг и профилактика на местното население. Ние все пак сме по-напреднали. Защото чиновниците са свършили доста работа в основната графа "усвояване". На едни пари. За химикалки, кламери, хартия, папки. Положени са сериозни усилия за изучаване на европейския опит, за анализ на заболеваемостта на българите, за обобщаване на данните, за структурно-организационни промени - най-малко по един път при всеки от тримата министри през последните две години. Гениите на здравната мисъл не са пропуснали основополагащото - за две години титаничен труд най-накрая са променили текста на една наредба, за да дефинират термините "скрининг" и "скринингов процес".
Безочието на един министър стигна дотам да заяви от парламентарната трибуна, че до крайния срок на проекта има цели две години. Може би за нов анализ, предвиждане, разчети и планиране... За промяна в терминологията и за поне още трима министри, намерени по пътищата на страната. За изминалите две години определението е едно - престъпление! А кой ще го обясни на болните, починалите и техните семейства?