Къса памет

"Ще вкарате държавата в такава криза, че после не се знае как ще я изкараме", заяви миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от трибуната на парламента. Хайде, давайте си оставка и всичко да си тръгне наред в държавата, призова той с широка усмивка управляващото мнозинство. Човек би казал, че с присъщото си чувство за хумор Борисов пак се шегува. Че то какво друго да е, освен шега - досега държавата нали беше наред, нямаше криза. Дойдоха "лошите комунисти" и поведоха страната към дъното. Но ще дойде Спасителят Борисов на бял кон, в случая на син и реформиран, Троянски даже, и държавата ще си продължи нормално, както и преди "комунистите". Помните ли колко хубав и нормален беше животът до преди това?
Толкова, че

изкара хиляди обезверени хора

на улицата. И по-важното - не само в София, а в десетки градове в цялата страна. Те ломяха витрини на знакови сгради и масово се самозапалваха. Този гняв неизменно доведе до падане на властта и предсрочни избори. Че и не беше отдавна. Защо тогава главното действащо лице в тази сага се държи като страничен наблюдател, който даже не помни тези събития? Нека припомним, че по времето на ГЕРБ страната ни оглави основни черни класации на ЕС - по бедност, по най-ниски доходи, по корупция, по сива икономика, по най-бързо топяща се нация в ЕС. Фирмените дългове и фалити достигнаха рекордни нива, заедно с тях - безработицата и броят на населението под прага на бедността, а раждаемостта удари нивата от 45-а. Междувременно основни държавни дружества като железниците и пощите бяха оставени на самотек и "животоподдържащи функции". Проблемите в различните сектори се изостриха и се нагнети обществено напрежение.
Затова последните две години минаха под знака на протестите. Хора излизаха на улицата почти всеки месец, по различни причини. То не бяха земеделци, животновъди, зеленчукопроизводители заради перманентни забавяния в плащанията им и политика, ощетяваща българския производител.  Недоволството си на улицата изразиха още лекари, майки, пенсионери, учители. Серия от силно мобилизирани протести имаше и срещу добива на шистов газ, срещу цената на бензина - в редица градове, с блокади на магистрали и пътни артерии всяка неделя, срещу изсичането на горите и нерегламентирано застрояване, срещу монополите, срещу цените на ток, парно, закриването на болници, срещу съкращаване на служители - в мини, в железници.

Сега такива протести няма 

Няма поводи за тях, такива неща просто не се случват. Това е, което хората не осъзнават. Те чуват само "комунизъм" и асоциацията за "онова време" на девалвация на лева, купонна система, фалити на банки, нашествие на марсианци и тайна договорка за ограбване на държавата между тях и "лошите комунисти". Но какво в действителност правят те сега, че животът на хората да става по-лош?
Нима вдигат цените на битовите услуги на всеки няколко месеца, хлябът и всички храни поскъпват непрестанно, населението обеднява? Или посегнаха на горите, застроиха морската ивица, застрояват с частни имоти държавни язовири, вдигнаха цената на тока, намалиха детските, майчинските, удариха най-уязвимите групи, за сметка на вдигнати чиновнически заплати? Нима те скапаха бизнеса, а безработицата и бедността скочиха? Доходите и пенсиите замръзнаха, държавата се нареди на опашката на европейското семейство? Нима сега се подслушва поголовно, хората се страхуват и не смеят да си кажат мнението, защото цари диктатура и всички медии величаят Станишев, а той само реже ленти и прави пиар акции, докато народът яде асфалт...? И още - закриват болници, режат от парите за здраве, за лечение на онкоболни, щото пицата не достига, увеличават административната тежест за бизнеса, упражняват рекет над фирмите, всяка седмица правят първа, втора, пета копка, и всяка седмица увеличават парите за тази или онази магистрала, защото не стигали и качеството пак е лошо? Нима изписват милиони за енергийна ефективност за тази или онази сграда, които отиват незнайно къде, летят с държавни пари с Авиоотряд 28 до баба си в Америка, ядат бадеми като за цяла войска, раздават щедри бонуси на министерски калинки, докато населението се гърчи под напора на галопиращите цени на ток и горива, а безработицата и бедността достигат рекордни за последните 3 правителства нива? Да не пропускаме и раздаването на обществени поръчки на "наши хора", подкрепата за монополите чрез лобистките поправки в закони и постановления, рязането на парите за социалните сектори, защото бюджетът все не достига. Че на всичко отгоре и стопиха държавния резерв наполовина, а държавния дълг  увеличиха с близо една трета - от 10 млрд. на 14 млрд... 
Ще кажете, че нищо от изброеното не се е случило, не е реално, и ще бъдете прави. Не че написаното не е вярно - вярно е, но не за този,

а за предишния кабинет

И точно неговият лидер да обяснява, че тепърва ще влизаме в криза, и да иска нечии оставки, е несериозно. Освен "Оставка", "Червени боклуци" и "Долу комунистите", така и не се чуха смислени искания към управляващите, нито аргументи за исканата оставка. А когато сваляш една власт без аргументи, по политически причини, защото не управляваш ти, или си непредставен в парламента - това е преврат. 
За 85 дни протестиращите не поставиха конкретни искания, не пожелаха диалог, дебат. Вувузели, тъпани, крещене и скечове по площадите не са дебат. "Мразя комунисти" не е аргумент. Делян Пеевски не е аргумент - тая история приключи, и протестът като коректив тогава си свърши работата. Подобни протести са нужни, за да не си мислят управляващите, че могат безконтролно да правят каквото си искат. Но когато искаш оставка, са нужни по-сериозни аргументи. И те трябва да са свързани с мерките и дейността на кабинета. Досега основателни критики по тези мерки не се чуха, а те междувременно започнаха да дават резултати.
Резултати, от които

има оживление и ръст

във всички сектори и спад на фалитите и междуфирмената задлъжнялост, а това значи, че икономиката започва да диша по-добре. Това на свой ред значи инвестиции и нови работни места, безработицата вече трети месец отчита спад. И докато кабинетът предлага и приема всяка седмица едни или други антикризисни мерки, протестиращите остават глухи за тях. Те единствено искат нови избори. А искането за оставка звучи като "Излезте вие, за да влезем ние!" Това правителство не може да решава от името на суверена, казват те, само че суверенът вече реши. Изборите минаха преди няколко месеца и народът си каза волята. Една малка група симпатизанти на парламентарно непредставени партии не са суверен. И ако демократично избраната власт дава оставка всеки път, когато невлезли партии й я поискат, това ще е краят на демокрацията и правовата държава.