Френски ми работи
/ брой: 13
Във вторник френският президент Франсоа Оланд даде третата си голяма пресконференция. Близо три часа. Ширещата се всепоглъщаща жълтения забеляза единствено въпросите и отговорите за първата дама и за някаква любовна история на държавния глава. На самата пресконференция те отнеха не повече от пет минути, а камерите ясно показаха отегчението от тях дори сред самите журналисти. Дни преди това социологията регистрира, че 77% от французите се дразнят от нахлуването в личния живот на Оланд.
Президентът очерта жалоните на своето управление. Икономика, износ, конкурентоспособност, хоризонти пред предприятията, работни места, бюджетни съкращения и тяхната логика, пътят на Франция, силата на Франция, предизвикателствата пред Франция, това са думите, около които беше организирана всяка мисъл. И при въпросите, и при отговорите.
На упрека, че върви по стъпките на Саркози, президентът отговори: "Пътят е същият, но ние вървим по него по-бързо и ще стигнем по-далеч."
"Аз съм социалдемократ." Това изявление взриви френското публично пространство. "Какво означава това?" "Оланд е първият президент - социалист и пръв (днес бивш) ръководител на ФСП, който произнася тези думи!" Негов близък сътрудник непосредствено след пресконференцията, по Канал 1, се опита да даде дефиниция: "За разлика от социалиста, социалдемократът на първо място поставя предприятията и тяхната способност да разкриват работни места." Вчера в. "Либерасион" се развихри: "Какво представлява Оландизмът?" "Още един социализъм?" "Антимарксизъм?" "Социал-либерализъм?" "Или просто либерализъм?" "Антикейнсианство?" "Едиториализъм?" Последното понятие е много интересно. То произтича от многобройните редакционни статии, които призовават политиците да използват думи, които съответстват на политическите им действия.
В свое интервю Лоран Буве, професор по политически науки в университета на Версай - Сен Кантен, вчера заяви, че най-накрая Оланд е признал, че френските социалисти са на пътя на немския конгрес от Бад Годесберг от 1959 г. На този конгрес немските социалдемократи са скъсали с марксизма и са поели пътя на реформаторството, на социалната пазарна икономика, на обществения компромис. И за разлика от германците, французите са формулирали този път не в теоретични кабинети, а директно в управлението на страната. И за разлика от свои предшественици, Оланд го казва директно, без увъртания.
Президентът съобщи, че още през тази година предприятията ще бъдат облекчени с 30 милиарда евро от налози, че социалните разходи ще бъдат съкратени с 15 милиарда, че до 2017 г. ще бъдат направени още 50 милиарда бюджетни съкращения. Което от своя страна също предизвика бури от коментари. Да, ама минималната работна заплата - 1200 евро след данъци, си помислих.
В сряда се върнах от Париж, още в самолета се зачетох в българската преса и почувствах, че се връщам в моя роден индиански резерват. С други емоции, с други проблеми, с други приоритети. Бойни викове и томахавки се разхвърчаха из главата ми.
Да им имам проблемите на французите.