Българинът-авантюрист, за когото е работил и Никсън

Уговорката ни по телефона е да се видим в 13 часа във фоайето на старозагорски хотел, където съвместната му с италианския проф. Даниеле Донде фирма е разгърнала изложба с оригинални фалшификати на картини от ренесансови майстори на четката и на наши художници.
Подранявам. Елегантният мъж, на когото трудно някой би дал фиксираната в четирите му международни паспорта (български, американски, швейцарски и австрийски) възраст - 88 години, махва великодушно с ръка: сядай, сядай...
Швейцарец му предсказал краха на Хитлер и го отказал да учи в Германия. Оказва се, че на младини човекът, за чиято фамилия, свързана с тютюна, се твърди, че е послужила като прототип на писателя Димитър Димов за написването на знаменития роман "Тютюн", е отказал категорично да се изучи в нацистка Германия.

    Койчо Белчев пред един от законните фалшификати на Мърквичка

- Беше на 22 юни 1941-а, тогава учех в пловдивския колеж "Свети Августин" и имахме час по история. Влезе преподавателят ни, един страхотен мъж, невероятно умен и знаещ човек, прогониха го от България по-сетне - като опасен за държавата. Разгъна картата и рече: така и така, вече знаете, че тази заран немските войски са навлезли в Съветска Русия. Това е краят на Хитлер. Чака го съдбата на Наполеон. Руснаците ще се бранят и ще отстъпват 3000 км, до Москва. Ще дойде зимата и немците ще клекнат... Повярвах му, макар по онова време брат ми да учеше в Германия и да настояваше да отида и аз там. Освен всичко друго фамилията ни имаше в Германия клон, имахме банкови сметки. Аз обаче запънах краката и рекох - Хитлер го очаква съдбата на Наполеон, руснаците ще го прегазят...

- А после идват дълги, тежки перипетии?

- Знаете ли кое е най-тежкото? Не че ми отнеха милионите на фамилията, не че не можех да видя близките си, съдени и осъдени от т.нар. Народен съд след 1944-а... Не. Най ми тежеше, че години наред бях ничий. Нямах паспорт, дадоха ми един "Нансенов", като за бежанец или човек без родина. Гледаха ме като куче, като натрапник, където и да идех... Станах Нансенов скиталец помежду четири континента.

- Доколко е вярна историята, д-р Белчев, че сте работили заедно с бившия президент на САЩ Ричард Никсън след аферата "Уотъргейт"?

- Вярна е дотолкова, че го поканихме да стане адвокат на фирмата ни и заедно с него и една немска банка извадихме компанията "Некерман" на фондовата борса. Пътували сме на няколко пъти от САЩ до Европа, водили сме сериозни разговори. Сега, от дистанцията на изминалите години, мога да кажа, че Никсън беше твърде интелигентен, но му липсваше мъдрост. Роден е много беден и може би това го е комплексирало завинаги.

- Всъщност кога напуснахте Стара Загора и България и кога успяхте да се завърнете обратно?

- На 6 март 1943-а беше. Заминах за Цюрих, смятах да остана една-две години, а всъщност се завърнах в България след 47 години! Така се стекоха обстоятелствата, че се превърнах в пътник между четири континента, а нямах правото да стъпя в родината.

- За какво беше докторската ви дисертация и как избрахте темата?

Проф. Даниеле Донде и голямата му любов - Мерилин Монро

- Аз вече бях завъртял бизнеса. Започнах с продажбата на 500 т тютюни, дето фирмата ни ги имаше на склад още от началото на войната. Продадох ги във Финландия - вярно, не можах да им взема истинската цена, но и на това съм доволен. Та като стана 1949-а и се видя, че няма как да отлагам повече доктарантурата, седнах и написах едно проучване на тема "Тютюнът в България" - на немски и на английски. Обхванах период от 110 години. Който се интересува, може да го види вече и на български. Подарих по един брой на всички големи библиотеки.

- Като човек с безкрайно голям опит в бизнеса какви качества са потребни, за да успееш в чужбина?

- Амбиция, образование, усет към бизнеса. И много труд, разбира се. Рискувал съм и затова винаги съм се чудил на онези, които се страхуват да го правят.

- Как ще коментирате твърденията, че член на фамилията ви е послужил за прототип на тютюнотърговеца Борис Морев от романа на Димитър Димов.

- Димов беше много добър писател. Възможно е да е взел някои черти от мои близки. Аз лично харесвам този роман. Препрочитал съм го.

- Какво научихте от лекциите на проф. Юнг и какво общо има между психологията и бизнеса?

- Дядо ми Койчо, на когото съм кръстен, беше философ, професор и вероятно от него съм наследил интереса към психологията и въобще към хуманитарните науки. А проф. Юнг в една от първите си лекции каза: "Господа, всеки човек си има проблеми. Ако допусне те да влязат в тялото му, няма да ги реши, но тялото му ще се разболее. Най-добре е да ги държи встрани от себе си. Може и да не ги реши, поне ще бъде здрав!" Бях силно впечатлен и се постарах да следвам съвета му. Смятам, че има много общи неща между психологията и бизнеса. Цял живот съм работил, работя и сега, макар че мога да си позволя да си гледам спокойно старините, защото имам всичко, което ми трябва. Дом, три деца, син и две големи дъщери, които също имат сериозен бизнес. Но ако седна на фатерщула (бащин стол, б.а.) и само гледам отстрани, ще загубя контактите си с хората, ще пострада самочуствието ми, ще се разболея... Най-добре е човек да умре на крак, а не в старчески дом или в болница.

- Кога дойдоха първите пари?

- Първите пари дойдоха, както вече споменах, от продажбата на тютюна. По-късно започнах работа във втората по големина финансово-брокерска къща "Хейдън Стоун", станах съдружник и се занимавах с интернационалните операции. Имахме бюра в целия свят. В Кувейт нашата фирма единствена беше получила лиценз. Открихме офиси в Бейрут, Хонконг, работихме с Япония, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Канада. Обикалях света по три пъти на година. Това беше най-интересният период от моя живот. Можах да опозная различни култури. През 1972 г. се върнах в Швейцария, защото фирмата ни беше купена от "Американ експрес".

- Има ли нещо, за което съжалявате?
   
- Сигурно има някои неща, които не бих направил сега така, както някога, но животът е една безкрайна авантюра! Щастлив съм, че оставям на децата си възможността да говорят четири езика и да бъдат граждани на 4 държави.
   
- Съжалявате ли за изгубената марка "Слънце"?
   
- И да съжалявам, вече е късно. Направих опит да си я върна, но се оказа, че е дадена на един българин с още няколко други. Надявам се новите собственици на старозагорската фабрика "Слънце" да успеят, макар да не съм сред най-големите оптимисти за развитието на цигарения бизнес у нас.

- Вярно ли е, че сред художниците, които работят за вас и проф. Даниеле Донде в Лугано върху фалшификатите, има и български художник?

- Да, отскоро взехме един много талантлив художник, около 50-годишен е. Той направи фалшификатите на Майстора, на Мърквичка... Името, разбира се, няма да разкрия. Това при нас е принцип.
   
- Възнамерявате ли да фалшифицирате и други български живописци?
   
- Разбира се, но първо трябва да проучим пазара, да видим кое ще се харчи. Това си е един бизнес, макар и изключително благороден.

- Дойде ли времето да напишете мемоарите си?
   
- Ха, че аз ги пиша всеки ден от години насам. Записвам си имената на хората, с които се срещам, драсвам по една чертичка коя година и къде е било, останалото обаче кътам в паметта си. Заклел съм се, че за стогодишнината си ще издам историята на живота си в 100 странички, джобен формат - да може всеки да си носи книжката по пътя. Ще струва 12 лева. Независимо от инфлацията.