Щастието

Отвори път на щастието! - внушава телевизионната реклама на прочуто безалкохолно питие. Де да сме знаели, че е толкова лесно да се ощастливим - отваряме бутилката, отпиваме яко и... никакви грижи. Социолозите си нямат друга работа и час по час питат и подпитват доволни ли сме от живота. И ние, като си нямаме друга работа, пълним кашкавалените пити. И от разните там "галъпи" научаваме, че само 36 на сто от нашенци са щастливи. Ако мерим с аршина на шопа, ще сме доволни, тъй като румънците били по-нещастни - те имат най-нисък индекс на щастието - минус 10. Нищо, че по качество на живот са преди нас. От друг глобален барометър разбрах, че най-висок индекс на щастие има Бразилия. Лесно им е на бразилците - лято, плажове, футбол, карнавали и президентка с българско потекло, която, като си няма друга работа, се бори с бедността. И ООН, като си нямаше работа, направи проучване и тури България в десетката на най-нещастните държави наедно с Танзания, Зимбабве, Ирак, Пакистан, Руанда, Етиопия, Грузия, Индия и Украйна. А най-щастливи били ония на север - Дания, Норвегия, Финландия и Холандия. Чудно, като им е толкова скъпа пиячката! Премиерът Бойко Борисов, като си няма работа, коментира едно или друго. На мрачната статистика на ООН отвърна философически: "Щастието не зависело от държавата, имало хора, които цял живот само мрънкат, все някой им е крив, а имало и други, които от сутрин до вечер са си усмихнати и щастливи от каквото и да е." Последва схватка от каратето по щастливите скандинавци, които имали висок процент убийства и самоубийства: "От щастие се изпозастреляха - по 70-80 човека, от голямо щастие." Та ще излезе прав Мартин Лутер: "От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието."
Мога да затъна още в калта на мрачната статистика, като ви напомня, че преди година-две университетът в Пенсилвания определи България  като най-тъжното място на света. На кантара в допитването е била сложена връзката между доходите на глава от населението и удовлетворението от живота. Според икономиста Ангъс Дийтън и психолога Даниел Канеман от Пристънския университет 75 000 долара годишно, или 6250 на месец, правят хората в САЩ щастливи. Ако човек получава по-малко, наляга го отчаяние и трудно се справя с житейските удари. Ако пък е над скалата за щастие, пак лошо: повече пари, повече дертове, по-малко щастие. Но британски учени установили, че щастието не иде от точно фиксирани доходи, важното е да превъзхождащ материално съседа си, да получаваш повече от него. В този глобализиран бездуховен свят и науката търси щастието само в парите и в надцакването с пари.
Двамата американски изследователи не ме изненадаха с откритието си, че емоционалното щастие всъщност било социално. Ние изпитваме тая формула на гърба си вече две десетилетия. България се намира на социалното дъно, народът живее в шокираща нищета, на последно място сме в Европа по минимална заплата и по всички различни показатели, от които другите черпят оптимизъм. Затуй икономическият песимизъм расте непрекъснато. А правителството се пъчи пред света с финансовата стабилност. Не на нас тия! Колко ги грее примерно онези над 700 хиляди пенсионери, които получиха девет лева горница и дотъкмиха пенсията си до 145 лева на месец, с които трябва да прекрачат в селенията на Аркадия. Но, както писа поетът Петър Анастасов наскоро, бедността не е само криза на семейния бюджет, а е криза на родолюбието, на самоуважението, на достойнството, на самочувствието. Излиза, че състоянието "щастие" се определя повечето от фактори извън човека, от движението отвън навътре, отколкото отвътре навън.
Начел съм се на поучения на тема "психопрофила на горкия българин", който не иска да бъде щастлив, просто се инати, бг персонажът бил мазохист по природа и по убеждения, той непрекъснато мрънкал, недоволствал и мразел всичко наред, на нашите географски ширини не се шири друго, освен черногледството. Не може да няма някаква народопсихологична дамга върху "нещастието българско и родно", но не тя е причината, че са ни потънали гемиите, че изчезват усмивките и смехът, че сме тъжни и мрачни. Истината е, че живеем в унизителна бедност и безпросветност.
Попадна ми дебел наръчник за явяване на интервю, университетско издание. Седмият въпрос в него е "Щастлив ли сте от сегашния си начин на живот?", препоръчват се и отговори, които ще формират положително впечатление у интервюиращия. Познавах младеж с две магистратури и три езика, изтърка два чифта обувки по интервюта за работа. Пиша за него в минало време, защото - не зная, щастлив или нещастен, един ден преди година той пое към втори терминал, да дири щастието си другаде. Да беше само той...