ПОЛЕТЪТ

На 10 април 1979 г. Централната съветска телевизия излъчваше концерт на Софийската филхармония, когато емисията бе прекъсната: "Днес в 20 часа и 34 минути московско време в Съветския съюз бе изстрелян космически кораб "Союз-33". Космическият кораб се пилотира от международен екипаж: командир на кораба, два пъти героят на Съветския съюз, летецът космонавт Николай Рукавишников, и космонавтът изследовател, гражданинът на Народна република България Георги Иванов"...  От екрана звучеше "Празнична увертюра" от Веселин Стоянов.
  Новината от Байконур възвести: България е шестата страна, чиито граждани са преодолели земното притегляне след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР. Сега, след 35 години, ровя в главата си, за да открия в коя друга класация родината ни е била някога в първата шестица. Докарахме я дотам, че сега ни турят на върха, но по бедност, по нещастие, по неграмотност, по смъртност...  А бяхме и космическа държава, дори още преди очите на нашенец да видят Земята през атмосферата. Български учени разработиха програми за изследвания в Космоса, специалисти, ръководени от акад. Димитър Мишев, акад. Кирил Серафимов, проф. Митко Гогошев, създадоха апарати и прибори, които участваха в овладяването на Вселената. Имаме си и втори звезден мъж - Александър Александров.
Сега, както казва Георги Иванов, Институтът за космически изследвания се крепи на мускули поради фрапиращата бедност на БАН. Ала с Космоса се позанима "научно" Соломон Паси, в тоя гечинмек той намери келепир. Но да не ставам дребнав, тъй като тези редове съм отредил за събитие с историческа стойност - полета на първия български космонавт Георги Иванов. 
  Девет минути след като корабът е вече в орбита, Алексей Леонов - човек привикнал на стартове и полети, ще рече: "Тези 530 секунди ми се сториха 530 минути... Беше труден старт. Такъв силен вятър! В тази разбушувала се стихия ракетата ми изглеждаше крехка. А на нейното острие - двама скъпи за мен приятели, удивително трудолюбиви момчета, истински мъже..." Когато е изричал тези думи, човекът, който пръв напусна космическия "дом" и се разходи из открития Космос, едва ли си е мислил, че след две денонощия ще очаква с вълнение своите приятели в казахската степ. Знаел е, че в Космоса може да ги очакват какви ли не изненади и е вярвал в тяхното мъжество. Не само той, никой не остана излъган.
  Разгръщам друга страница от бележника: "Сатурните" почувстваха, че има отклонения в работата на двигателя. А бяха едва ли не на един хвърлей от "Протоните" - на някакви си три километра. "Протоните" са Владимир Ляхов и  Валерий Рюмин, те са на "Союз-32, който е скачен за орбиталната станция "Салют-6". Рукавишников и Иванов разбират, че трябва де се връщат на Земята: не стане ли скачването по някаква причина, на следващото денонощие екипажът се приготвя за приземяване. Толкава им се иска да продължат, но рискът е недопустим...  А зад думата "отклонения" се крие страшна, дори гибелна неизвестност за космонавтите. Тогава не знаехме, че ги грозяла опасност въобще да не се върнат - корабът да остане в орбита и там да изгори. Нито пък това, че ако се включи автоматично резервният двигател, претоварването ще се увеличи до 20 единици, непоносими за човешкия организъм. И "Сатурните" включват двигателя ръчно, намаляват натоварването до 8 единици, сиреч личното тегло се повишава само(!) осем пъти. В такова състояние е трудно дори да се говори, а те докладват: "Всьо в порядке, всьо нормално!", пък температурата в кораба достига 47 градуса.
  Спускаемият апарат, отделил се от битовата част на кораба, се управлява по ръчен балистичен метод, което става за първи път. Ако това не е подвиг - здраве му кажи! Та нали на най-важното за човека е да се завърне на Земята.
   Връщам се към бележника: "Протоните" следят радиовръзката и препредават командите на "Союз-33", та след приземяването ще рекат: "На "Сатурните" даже гласовете не потрепериха, когато предаваха, че илюминаторите почервеняват и корабът лети, обвит от огън..." Тоя полет по своята трудност и по изхода влезе в христоматията на световната космонавтика. 
   Огромно журналистическо войнство отразяваше полета. Пристигнах в Москва като пратеник на в. "Вечерни новини". Преживях и радостта, и шока. Тогава не написах, че таксистът още на летището ме попита: "За полета ли пристигате?" Ние, българите, вече бяхме раздрънкали очакваната новина. А знаех, че колегите от съветските издания, които пишеха за Космоса, пазеха всичко в тайна, дори на жените си не казваха, когато пътуват за Байконур. Не написах и думите, които ми каза космонавтът ген. Береговой на приема в посолството: "Защо бързате с приема? Можеше да го направите след скачването."
 Така България стана бряг на Вселената. С истински герой - Георги Иванов.