Пастирството

Често ми се отваря път към Смолян и всякога все нещо остава у мен от "видяното и чутото". Този път попаднах в свят, който ми е потомствено близък и мил - овчарството. В музея "Ст.Н. Шишков" е уредена международна изложба "Иманье без довършуванье", чието название напомня, че встъпваме в необятното. Баба-овчарка от Врачанско казвала за народната песен: "Иманье без довършуванье" - нито молец го яде, ни огин го гори, ни крадец го краде." Връзката на овчаря с песента е откак битува тоя древен поминък. И не само у нас - така е и с пастирите от четирите посоки по света.
Изложбата, обърната към музиката и устните традиции на овчарските общности в Европа, е част от проект CANERAL, в който са се сдружили изследователи от осем страни. Има хляб, щото ще научим от него много за себе си, за своя някогашен бит и култура, пък и за другите ще узнаем по нещичко, за да се убедим колко много е общото у човеците под това небе. В българския фолклор кавалът "дума и говори": "Закачем си остра сабе,/ возправем си тьонка пушка/ на боричка, на еличка/ извадем си меден каваль,/ та да свирем желни песни..." В унгарска овчарска песен пък се пее: "Щом се насити на кавала/ взема гайдата,/ изплаче си скръбта в мешината,/ та вятърът да я отвее надалеч."
Сливането с природата, общуването с животните, колибарството, самотата и уединението на овчарите пораждат склонност към самопреценка и аналитичност, а непреднамерената мъдрост изостря нравственото зрение. Всичко това въздига словото в морал, повишава цената на човешкото присъствие, затуй не учудва раздаваното човеколюбие и гостолюбие. Пастирите обичат да поседнат, да погълчат, да поядат, да попият. Да разговорят за бивалици и небивалици. Във веселбата удоволствието е да дадеш и да получиш повече от даденото. Празниците на пастирите се броят на пръстите на ръката, но те умеят да ги обогатят не само с хубавото ядене и с щедрината на общуването, а ги озвучават с песен. Всичко това обяснява защо у нас почти е нямало овчар, който да не свири на гайда или кавал, а песента е била постоянен спътник и "в драгото и в балното". В книгата "Овньо льо вакал, каматан..." се опитах да разкрия широката душевна кройка на овчаря, която несъмнено се отразява в обичаите, начина на живот, бита, облеклото, музиката, дърворезбата и кухнята. Става дума за време, за което се отнасят думите на Николай Хайтов: "Овчар беше сладка дума, а овчарлък - благородна работа." Но някога!
Но да се поразходя из изложбата сред музикалните инструменти: рогове от Естония, пастирска тръба от Швеция, флейти от Унгария, рог, фуярка, тромпет, двоянка и цигулка на закопанските овчари от Полша, цимбуна - гайда от Егейските острови, нашенски направи - гайди, кавали, двоянки и дудуци. Гайдата в Родопите носили в писана чанта - ето я и нея - от козя кожа, ошарена със синце и кичилки. Посетителят  ще види резбованите геги, набор от чанове и тюмбелеци, обредни овчарски хлябове (кошари) от Троянско, Тетевенско и Ловешко, сред които и родопски хляб от село Борино, в който е изобразен iYi - символът на рода Дуло. А студенти от Художествената академия са изработили пано с дамгите, знаци за собственост, нещо като семейни гербове. В Родопите имало "хиляда кехае, две хиляди дамги". Не ще отминете и удивителния овен от метал, дело пак на студенти, наречен "Годеш". Така наричали жертвения бял овен, остриган на ивици, който се изпращал от момъка на момата, когато се сгодяват. Не мога да разкажа всичко за неизбродимата изложба, тъй като тя започва от мита за Златното руно, напомня за Божия Агнец, за светците покровители на пастирите и през образа на овчаря в поезията и музиката стига до "най-ситното" - беглигчийския отличителен знак на рода Чалъкови.
Изложбата е предшествана от "национален уъркшоп по овцевъдство с международно участие" в Златоград. Трудно преглътнах названието, но разбрах, че със съдействието на инж. Александър Митушев и Етнографския комплекс учените са успели да надникнат в пастирския живот на Стара Европа. Дори на поляните в Ягнево шведи, естонци, гърци и унгарци играли на чалник и свинкя - нашенски овчарски забавления. А на мен не ми се щеше да си тръгна от изложбата, трудно ми бе да откъсна очи от живописното платно "Овчарски игри" на Любомир Самарджиев. Художник, който ми лежи на сърцето и ми липсва.
Ако ви интересува: През целия ХХ век до 1990 г. овцете у нас били винаги малко под и над 10 милиона (през 1984 г. почти 11 млн.). Преди двайсет години във всяко село е имало от 1000 до 10 000 овце. Вече има села без нито една овца. Сега поголовието е някъде от 800 000 до един милион. Това е положението!