Лешояди

В този текст няма да бистря политика и да търся лешояди в общественото битие, не че те липсват. Разбрах, че в първия съботен ден на септември светът отбелязва ден на лешоядите. Работата ще да е дебела, щом това "пиле" е кацнало в международния календар. Може би, защото от дълбока древност хората почитат неуморните пернати санитари.
Преди година и нещо в Момчилград нашите  семейни приятели Кънчо и Валя Желеви заведоха  мен и Галя, жена ми, нагоре към Дамбала да се полюбуваме как се реят белоглавите лешояди.  Видяхме ги отблизо - цъкахме с език заради размаха на крилете, които ги отнасяха нависоко в удивително красив полет, след който се спускаха стремглаво и изчезваха някъде долу "в краката ни". Дивихме се и усетих, че моите съграждани са горди да покажат тази рядка птица, чиято най-голяма естествена популация е именно тук - в Източните Родопи - по поречието на река Арда.  А всичко, с което може да се похвали родният ми край, ласкае и мен. Прочетох, че полицията в Долна Саксония взела на служба лешояди да издирват трупове и човешки останки. Трите пернати - Коломбо, мис Марпъл и Шерлок, са превъзходни детективи, тъй като лешоядите имат невероятно зрение и силно обоняние, та и Комисар Рекс може да им завиди, защото покриват много по-големи райони за претърсване от полицейските кучета.
 И ако през 90-те години в Източните Родопи имаше десетина гнездящи двойки, то тази година от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) отброяват 67 двойки белоглави лешояди. Повечето от тях са в скалите край град Маджарово и могат да бъдат наблюдавани от Природозащитния център "Източни Родопи". Тук има експозиция, която разказва за тия "властелини на небесния простор" в четирите им вида - белоглав, черен, египетски и брадат, за "санитарната им дейност", как съжителстват двойките, кое е предпочитаното им "меню", как гнездят и отглеждат малките си. Оттатък в Гръцко има лешояди в резервата "Дедя" и птиците от двете колонии често си разменят гостувания, граница за тях няма.  В Източните Родопи е хвърлен спасителен пояс за египетските лешояди. Те вече са отлетели да зимуват в Африка, напролет ще долетят - в Източните Родопи има около 30 гнездящи двойки от този застрашен вид, който е и на логото на БДЗП.    
 На територията на Маджарово са установени 174 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България, 6 са световнозастрашени. Тук живеят 32 от 34-те грабливи  птици в Европа. За градския човек, който е престанал "да слуша и чува природата" или не е научен от дете да разпознава птиците и животните, най-прекият път за "влизане в природата" е чрез птиците, те са видимият символ на биоразнообразието. На екотуризма хубавото е, че насърчава хората да пазят природата, да откриват уникалното в нея. Маджарово е прекрасно място за бърдуочинг (гледане на птици), туризъм за природолюбители, които идват от стара Европа и броят пари, само и само да се любуват с бинокли и телескопи на редки птици. Казват, че у нас бърдуочерите си падали най-много по лешоядите в Източните Родопи, по царския орел в Сакар и по колониите от дъждосвирци в соленоводните лагуни по Черноморието.
  Като Ненчо Илчев и аз си мислех, че лешоядът е някакво страшно, зловещо и грозно животно, нали и професията му на "чистач" не е от най-престижните, но сега се съгласявам с него, че е "супермило и красиво голямо пиле". Актьорът  пуснал на свобода лешояд, кръстен Отец Григорий на неговия герой от "Столичани в повече", който досега бе отглеждан в павелбанското село Тъжа. Тук, както и на още три места - край Враца, Котел и Сливен, се развъждат от "Зелени Балкани" по европейски проект белоглави лешояди, внесени от Испания и Франция, и вече те населяват и Стара планина. Стана известно, че "питомен"  котелски лешояд открил любовта си сред "дивите" дами от Маджаровската колония.
Кои са людете, дето правят така, че и редки птици да гнездят по нашите земи. Не съм ги виждал, не зная дори имената им - но това са природолюбителите от БДЗП, от Центърa в Маджарово, от "Екоразнообразие", от "Зелени Балкани", от "Новото тракийско злато", които се грижат за подхранването и опазването на пъстрия птичи свят. Да им благодарим! Какво им пречи ли? Бракониерството, пожарите и незаконната сеч, перките на ветрогенераторите, пръскането с отрови за вълци и не най-накрая - неразбирането и инерцията във властите.
 От проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей на БАН, знам, че едни от най-богатите находища на редки водоплаващи и хищни птици са у нас. В Европа само Гърция и Испания могат да се сравняват с България. Е, да има нещо, с което да се потупаме по гърдите!