ГЛАВАТА

"Гледай колко сладка работа е да си президент - обикаляш света на държавни разноски, носят ти куфарите, кажеш тук-таме по две изречения..." - казваше Бойко Борисов и рече на своя министър Росен Плевнелиев "на добър път", за да го назначи за президент. Уж не бил той политик, а само експерт, ала Дарик радио побърза да го обяви за "политик на годината". Минало недавно! Както очаквахме, новият държавен глава се оказа прагматик, но и визионер, чертае програми до 2020 г. и говори за национални приоритети, за реформи и за иновации. Мечтае София да стане единственият град, в който ще се ходи на ски с метро, в Стара Загора, Пловдив и Велико Търново да се създадат регионални клъстери (каквото и да означава това!), от София до Бургас да се пътува с климатизирани влакове с интернет връзка, България да стане backup център за киберотбрана на НАТО (каквото и да означава това) и т.н.
И "обикаля света на държавни разноски". Избрал си е една посока: "Моите посещения са само от София на Запад. Други хора ходеха в друга посока. Разбирайте го, както искате." В САЩ Обама го потупа по рамото: "Справяте се блестящо!" и нашият хвръкна. Вятър го вее на бяла кобила: усмихнат до ушите. На какво отгоре е това самодоволно хилене: при тая невиждана скъпотия и гладория у нас, при безработица 12.9 на сто, при ширещата се неграмотност и сива икономика с дял 40 на сто.
 На държавния глава се налагало "да каже тук-таме по две изречения". Две-две, ама още щом си отвори устата, най-често нашият сгафва. И ние щем, не щем се червим. А няма по-лошо от това да береш чужд срам. Толкоз му побира шиникът!
Удари го на плач - на 1 февруари пусна сълза за жертвите на комунизма пред мемориала до НДК, за осъдените от Народния съд за престъпления срещу човечеството. Припомни за репресиите в Пиринска Македония - подходящо говорене за комсомолски деец и син на партиен деятел от окръжен мащаб.              
На 3 март не му се обърна езика да спомене кои са ни освободили, не отрони ни дума за  приноса на руските, румънските и финландските воини в Руско-турската война, сякаш те не са оставили тук кости, а са идвали на екскурзионно летуване. 
В с. Рибново, Гоцеделчевско, в началото на май т.г. Росен Плевнелиев обяви България за  мултикултурна и мултиетническа държава, намери етноси в нея. Не му ли е известно, че българската нация не се състои от разни народи и етноси. България е еднонационална държава, в която има етнически общности, но не и различни народи. А понятието мултикултурност вече излезе от употреба в Европейския съюз. Не е ли конфузно бащата на нацията да не знае на каква държава е глава.
 С покъртителния си разказ за "България - 16-а република на СССР" пред българската диаспора в САЩ разлая не само историците и политиците, та дори и кучетата на Фандъкова и "Екоравновесие" разбраха. Обеща да събере академичните среди да обсъдят това "национално предателство", което се оказа достатъчно проучено и изяснено в науката. А по-добре би било да намери ония милиони, които обещаваше на БАН, преди да го изберат.      
Ако за Бойко Борисов Плевнелиев е жертвено агне, за нас той е пастир - баща на нацията. Затуй все още сме великодушни към езиковите гафове, към обърканите географски понятия (Чехия ли беше или Полша!), дори към изтърсените небивалици, макар че народът казва: "Главата се цени по езика!". Връх на безумиците му бе онова позлатено яйце - мастодонт, обсипано с две хиляди рубиненочервени кристали, подарък за Римския папа, което не можа да мине през вратата на папската библиотека. И Негово светейшество си блъска главата чавка ли е изпила акъла на тия българи, та го насадихме на паче яйце - гигант, и с парвенющината си станахме за смях. От наша страна досега на папата са подарявани предимно икони или пластики. Плевнелиев надскочи боя си - премери ръста си с руските олигарси, в чийто нрав е да си разменят чудовищни по размер лъскави дарове. 
 На 1 срещу 2 юни във Враца видяхме държавния глава друг - неузнаваем. Май се е вслушал в нечии съвети. Не беше ухилен като абитуриент. Прочете си чинно като ученик словото, което му бяха написали. Ще да е увряла главата на държавния глава, че не му е силата в импровизираното говорене. И когато не знае какво и как да го каже, по-добре да му го напишат. Няма да е първият! Тогава вероятността да сбърка е много по-малка. А и няма да се червим заради него. Както много често взе да ни се случва.