17 Ноември 2024неделя13:15 ч.

Дискусия

БСП пред много въпроси

Исторически кръстопът преди парламентарните избори през 2013 г.

/ брой: 44

автор:Чавдар Добрев

visibility 2294

До парламентарните избори през 2013 г. БСП има да решава проблеми, които се отнасят както до националния живот, така и до вътрешнопартийното й състояние. Това, че социалистическата партия - член на ПЕС, трябва да изработи своя програма като национална политическа сила, е безспорно. Това, че е призвана да доуточни отношението си към собственото минало, не се нуждае от дискутиране. Това, че с днешното си електорално влияние е принудена нерядко да се задоволява с второстепенни роли, не е трудно да се докаже. Това, че легитимацията на БСП като модерна лява партия продължава да ферментира, да се "колебае", също не може да се отрече. Ето защо смятам, че въз основа на натрупания опит, а и на успехите (те не бива да се пренебрегват) е възможно в предизборния период БСП да осъществи дългоочакваните промени, да проведе дълбоки реформи в полза на българското общество.
Няма как в диалога за големите ценности и за глобалната политика да не се обърне внимание и на такива уж дребни подробности, без чието навременно решаване нещата ще продължат да куцат. Ще посоча няколко проблема, които, ако не намерят истинско решение, могат да повлияят отрицателно върху перспективите на БСП.
Ще започна със злободневна тема. Затруднява ли се политиката на БСП преди бъдещите парламентарни избори поради

възникналото напрежение в отношенията

между левите лидери Сергей Станишев и Георги Първанов? За разлика от други наблюдатели не съм склонен да подценявам тази дилема. В същото време изходът от евентуално тяхно съперничество на предстоящия конгрес не бих могъл да предвидя. Тъй като докато Станишев разполага с мощна европейска подкрепа и симпатиите на много от партийните членове и организации, Първанов се надява на голяма част от парламентарната група на БСП, на поддръжката на немалко членове на Националния съвет и на Изпълнителното бюро, на партийния апарат по места. Да не се забравя, че през десетгодишния си период като председател Сергей Станишев се облягаше (и доверяваше) главно на кадри, издигнати на ръководни постове от Георги Първанов.


Сергей Станишев и Георги Първанов все още, според мен, не формулират принципни политически различия. Това оставя впечатление за противопоставяне на лидери със сходни виждания, разграничили се върху личностна основа, въпреки обещанията и на Станишев, и на Първанов, че ще се представят на конгреса с идеи и програми, с предложения за промени, които да осигурят най-предно място на БСП на изборите през 2013 г. Плюс за Станишев в този план е, че досегашната му дейност предполага отказ на БСП да се договаря безпринципно и конформистично с ГЕРБ.
Предложението да бъде избран на всяка цена млад деец за нов председател на БСП е несъстоятелно. Това е рецидив от практика, която се наложи в партията след 1989 г. В такива случаи на първо място изпъква

не грижата за подема на БСП

а изпълнението на задкулисни намерения конците на неопитния лидер да ги дърпат политици с опит. Лошото е, че младият ръководител усвоява подобни уроци по партийна зрелост и професионализъм върху гърба на партията.
За БСП понастоящем е по-нужно да бъдат издигани на ръководни постове кадри с доказан партиен и държавнически опит, които очи в очи се сблъскват с всекидневните проблеми на хората, кадри, които са честни и некорумпирани. Нищо не им пречи, щом притежават необходимите качества, да са на младежка или на по-зряла възраст. Вопиюща е потребността от привличане и на повече експерти в ръководните тела, на интелектуалци с висока образованост и творческо дарование. Плаши ме възможността от нарастване броя на "леви" юпита в ръководния състав, персони, чиято физиономия и култура са лишени от харизма, от онова жизнено състояние, което Федерико Лорка нарича "дуенде".
Понякога имам и усещане, че за да се предвижи напред даден кадър в партията, трябва да покрие някакъв норматив за имуществен ценз.
Един от най-болезнените проблеми на БСП и сега е този за евентуалните й съюзници. Липсата на политически партньори, които могат самостоятелно да влязат в парламента, подтиква нерядко партийните ръководства да участват в коалиции, от които соцпартията губи. Според мен тази ситуация с политическото партньорство все още не се е променила качествено. Смятам, че от особено значение е да се направи пробив в две посоки: съюзяването с националноотговорни сили и разширяването на лявата коалиция. Колкото до следизборно управленско коалиране на левицата, центъра и десницата под мото

"демокрация срещу диктатура"

струва ми се, че такава коалиция в близките години, поради българските условности, е невъзможна.
Актуализира се въпросът за партийното единство. И аз смятам, че БСП прилича на партия-конгломерат: своеобразно коалиране на хора, които имат различни социални интереси, различни разбирания за устройство на обществото, различни възгледи за свободата, справедливостта и солидарността, различен подход към обсъждането на националния и интернационалния облик на БСП. Какво да се прави? Този въпрос ръководството на партията не може повече да оставя без отговор.
Едни от привържениците на БСП държат тя да съхрани "во веки веков" подобен тип единство. Други са на мнение, че биха могли да се създадат поне две парламентарно представени партии с лява платформа, възприели програмата на социнтерна. Партии, които да се коалират и сътрудничат след избори. Кое е верният път?
Явно БСП ще бъде принудена в съкратени темпове да намери решения на основополагащи стратегически и тактически дилеми. Без преустройване на вътрешното й битие, тя и занапред ще бъде принудена да заема втора позиция в социалния живот. И в този контекст соцпартията едва ли все още е в кондиция да спечели бъдещите парламентарни избори. А това е особено обезпокоително, тъй като останалите политически сили у нас са още по-неподготвени за успешно участие в подобен спасителен проект.
Осмелявам се да предположа обаче, че е напълно възможно да се постигне радикална промяна във властовата формула у нас, но с решаващия глас на ЕС. Логично е например Германия в даден момент да престане да търпи повече стопирането на инициативите на производителния капитал в нашата страна;

да се откаже да прощава

в бъдеще неграмотността и глупостта на български политици и държавници; да поиска реални мерки срещу корупцията и контрабандата, срещу полицейските практики. Логично е ръководствата на Народната партия в ЕС и на водещите европейски държави да инициират в такава ситуация оставки на най-високо ниво в ГЕРБ, да потърсят заместници на Б.Б... Подобна властова промяна би могла да бъде съгласувана с Франция, а защо не и със САЩ. 
Настоявам, че такива варианти не са изключени, а не че непременно ще се сбъднат. Бойко Борисов, който не е заинтересован от предсрочни избори, би могъл да се опита да изпревари събитията, като сам формира коалиция от различни партии и граждански сдружения.
Друг вариант е предизвикана смяна на правителството в резултат на ново изостряне на финансовата и икономическата криза в ЕС. Тогава би могло да се допусне съставянето на служебно правителство от експерти, по модела на Гърция и Италия.
Както и да разсъждаваме, при всеки един от гореспоменатите епизоди необходимият грешник ще е Бойко Борисов. Той, според мен, е наясно с тази неизгодна за него ситуация. Заради това ще използва максимума от ресурсите на властта, за да избегне собствения си политически крах.
Все още е трудно да се предвиди ходът на събитията, които очакват България в близките години. Но че предстоят решаващи промени до датата на парламентарните избори през 2013 г., това може да се отгатне. Затова и всяка сериозна партия би трябвало да се подготвя още отсега за промените във властовата конструкция. БСП също няма право да изостава от съвременното движение на живота, да отстъпва от мисията, с която е натоварена от историята.
 
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ